Цветя » Билки

Биологични изисквания на бялия риган

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:57:57 +0000

Белият риган е многогодишна култура, която в зависимост от условията и грижите се развива на едно място от 6 до 10 години. По време на своята вегетация растенията преминават през следните фази: начало на вегетацията, бутонизация, цъфтеж, поява на издънки и узряване на семената. Началото на вегетацията се отчита след 20 март, бутонизацията настъпва през втората половина на юни, а след един месец започва цъфтежът, който продължава до края на август. Издънките се появяват през септември, когато узряват и семената.
Изисквания към топлина. Развива се и предпочита топли райони, които са естествената среда за неговото развитие. Има добра студоустойчивост и пластичност за приспособяване и може да се отглежда в цялата страна.
Изисквания към светлина. Белият риган е взискателен към светлината. Не търпи засенчване. При отглеждане на добре огрети от слънцето места се усилва синтезът на етерично масло.
Изисквания към влага. Белият риган е сухоустойчива култура. Може да се отглежда с малко или без поливки.
Изисквания към почва. Белият риган се развива на всякакви почви. Предпочита леки, пропускливи и рохкави от типа алувиални, кафяви и канелени горски почви със средна запасеност на хранителни вещества. Не е взискателен и по отношения реакцията на почвата – добре се развива на почви със слабо алкална, неутрална, до слабо кисела реакция, с добър въздушен режим. На заблатени почви и при плитки подпочвени води растенията забавят растежа си, пожълтяват и загиват.

Ботаническа характеристика на бялия риган

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:57:55 +0000

Белият риган Origanum heracleoticum L. е многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни.
Кореновата система е от осев тип при семенно размножените растения или адвентивна, брадеста с дълги жилки, когато се развива от вегетативни части. Коренът е силно разклонен, като основната маса от корени се разполага в почвения хоризонт до 20 cm дълбочина.
От корена излизат множество стъбла (до 40), които образуват надземна туфа. Стъблата достигат височина 50-80 cm и са разклонени още от основата. Те са четириръбести и са покрити с бели власинки. В горната половина на растенията разклоненията са разположени алтернативно.
Листата са срещуположни, целокрайни, продълговато-яйцевидни, заострени към върха и стесняващи се в основата си в къса дръжка. Горната повърхност е тъмнозелена и гладка, а долната е овласена с къси светли власинки, периферията е ресничеста.
Цветовете се развиват в пазвите на зелени, керемидообразно покриващи се прицветници. Събрани са в класчета, разположени в съцветие метлица по върховете на стъблата. Чашките са звънчевидни, овласени. Венчето е дребно, бяло до бледорозово. Цветът има четиригнезден плодник и много тичинки. Видът е кръстосаноопрашващ се. Цъфти от май до август.
Семената са тъмнокафяви, събрани по 4-6 в плодчета. Теглото на 1000 броя е 0,05 – 0,07 g.
По цялата надземна маса има етеричномаслени жлези.

Бял риган

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:57:52 +0000

Стопанско значение, произход, разпространение и добиви. За разлика от обикновения риган, който има само лечебно действие, белият риган е известен не само в медицината, но се използва масово и като подправка за месни и рибни консерви. Етеричното масло, което придава специфичния подправъчен характер на аромата се дължи на тимол-карвакрола, който съставлява 47-53 % от него. Етеричното масло се съдържа в цялата надземна маса в количества от 0,5 до 0,8 % от свежата маса, но съцветията са три пъти по-богати на масло от листата (до 2%). Освен етерично масло, белият риган съдържа още дъбилни вещества, каротин, горчиво вещество, витамин С и др.
В медицината може да се използва като антисептично и успокоително средство. Риганът успокоява кашлицата при остър бронхит, използва се при стомашни и чревни заболявания, а също и при нервна възбуда. В народната медицина се прилага при безсъние, газове в червата и полова възбуда.
Намира приложение и в парфюмерийната индустрия.
У нас са разпространени два вида риган – обикновен Origanum vulgare L. и бял, известен още като южен риган Origanum heracleoticum L. Белият риган в естествени находища е разпространен в източните скалисти склонове на Родопите, а също Беласица, Струмската долина и Кресненското дефиле. Култивира се главно в Русенско, Плевенско, Момчилградско и Пловдивско.
Добивите от свежа надземна маса достигат 1000 kg/da, а от суха маса – 250-300 kg/da.

Агротехника за обикновения кимион /ким/

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:54:06 +0000

Място в сеитбообръщението, обработка на почвата, торене. Добри предшественици на кима са торените с оборски тор зеленчукови култури и зимни житни. При неторен предшественик на площта се разхвърлят по 2-3 t/da оборски тор и 10-12 kg P2O5 / da, а при торен – само минерални торове.
Дълбока оран на 25 cm се извършва веднага след прибиране на предшественика, а ако той е зимна зърнено-житна – след подмятане на стърнището. Почвата се подготвя грубо за сеитба чрез дискуване през есента. Рано напролет през февруари-март се извършва предпосевна обработка на почвата, която се състои в плитко култивиране с последващо брануване. С тази обработка се внасят и по 10-12 kg N на декар.
Сеитба. Кимът се засява през февруари-март при междуредия 25-45 cm на дълбочина 1.5-2.0 cm при посевна норма 1-1.5 kg/da.
Грижи през вегетацията. При широкоредовите посеви се извършват 2-3 механизирани междуредови обработки. С първото култивиране на междуредията се внасят и по 10-12 kg N/da.
От химичните средства за борба с плевелите най-често се използват хербицидите Афалон 50 ВП в доза 200-250 g/da, Малоран 50 ЕК 250-300 ml/da, Фузидал С – 350 ml/da и др.
Прибиране. Кимът се прибира разделно във фаза восъчна зрелост на семената. Растенията се оставят на откоси 1-3 дни за доузряване на семената. след което се овършават. Получените семена могат да се съхраняват в конопени чували на сухо и проветриво място.
Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация.

Биологични изисквания на обикновения кимион /ким/

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:53:59 +0000

През първата година кимът формира само листна розетка и след като премине през яровизационния стадий, през следващата година образува цветоностно стъбло.
Екологичният минимум за поникване на семената при кима е 6-8о С. Недостигът на влага през фазите формиране на розетката и бутонизация понижава добивите на семената и етеричното масло. Валежите и суховеите по време на цъфтежа също се отразяват изключително неблагоприятно върху добивите. Кимът е по-продуктивен, когато се отглежда на черноземни почви с добър хранителен и воден режим.

Агротехника за италианския кимион

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:52:12 +0000

Място в сеитбообръщението, обработка на почвата, торене. Добри предшественици за кимиона са торените с оборски тор зеленчукови култури и зимно зърнено-житни. Възможно най-рано се извършва и дълбока оран на 20-25 cm. След оранта почвата се дискува. Рано напролет се извършва прдпосевна обработка, която в зависимост от структурното състояние на почвата може да бъде култивиране, брануване или само брануване.
С основната обработка се внасят 6-8 kg/da Р2О5, а предсеитбено 10-12 kg/da N.
Сеитбата се извършва през януари-февруари при междуредие 25 cm, на дълбочина 3-4 cm, с посевна норма 700-800 g/da.
Грижите през вегетацията включват борба срещу плевелите, болеститеи неприятелите. Тъй като кимионът се отглежда на ограничени площи, независимо от малкото междуредово разстояние, той се окопава 1-3 пъти ръчно и при възможност се полива.
От хербицидите се използват Афалон 5 ВП в доза 150-200 g/da, Малоран 50 ЕК – 200 ml/da и Фузилад С – 150 ml/da.
Икономически най-важна болест е бактериалният пригор по кимиона. Болестта се появява след м. май, първоначално върху по-долните листа, а след това и по по-горните – във вид на воднисти петна. Болестта се появява по-силно при поливни условия и влажно време. Борбата се извежда чрез подходящи сеитбообръщения и чрез вегетационно третиране с подходящи фунгициди през май и юни.
Прибиране. Кимионът се прибира в топло и сухо време, след като семената в сенниците станат сиво-зелени. Растенията се прибират двуфазно, за да с избегне оронването на узрелите семена. След като узреят, семената се овършават.
Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация.

Биологични изисквания на италианския кимион

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:51:43 +0000

Екологичният минимум за поникване на семената е 6-8о С. Във фаза розетка издържа на отрицателни температури до минус 10о С. Това прави възможна зимна и ранна пролетна сеитба. През време на вегетацията кимионът се развива успешно при температура 20-25о С.
Италианският кимион е светлолюбиво и сравнително сухоустойчиво растение. Тъй като формира малка биомаса и не извлича големи количества хранителни вещества. Дава високи добиви на аерирани, с добър воден и хранителен режим, неутрални или алкални почви.

Ботаническа характеристика на обикновения кимион /ким/

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:51:38 +0000

Коренова система. Съставена е от слабо разклонен месест вретеновиден корен.
Стъблата са правостоящи, голи, надлъжно набраздени, силно разклонени от основата, високи до 100 cm.
Листата са полиморфни, силно насечени. Долните имат дълги дръжки и са пересто нарязани на 2-3 дяла, а средните и горните са сложно пересто нарязани с обща яйцевидна форма, приседнали. Разположени са спираловидно.
Съцветията са сложни сенници, които са средно големи с 3-16, най-често с 4-5 цветоносни лъча с различна дължина.
Цветовете са двуполови, дребни. Състоят се от чашка с пет едва забележими зъбчета, пет листно правилно бяло или червенорозово венче.
Плодовете са диакени с продълговата дъговидна форма и наребрена повърхност, като ребрата са по-светли. Дължината им е от 3-5 mm. При вършитба се разпадат. Масата на 1000 плода е 2-2.5 g.

СИСТЕМАТИКА, СОРТОВЕ
Oбикновеният кимион Carum carvi L. е двугодишно растение от сем. Сенникоцветни /Apiaceae/.
У нас е разпространен сорт Местен.

Обикновен кимион /ким/

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:51:36 +0000

Значение, произход, разпространение, добиви. Отглеждането на обикновения кимион датира от древни времена, главно поради използването на плодовете му като подправка при приготвянето на хляб и хлебни изделия и като медоносно растение. Днес той намира приложение както при хлебопеченето, така и в други клонове на хранително-вкусовата и парфюмерийната промишленост, където се използва етеричното масло, извлечено чрез парна дестилация на зрели плодове.
В тях се съдържа 3-7% етерично масло, богато главно на карвон /50-85%/ и лимонен /20-30%/. С по-малко значение са следните съставки: карвеол, дихидрокарвеол, алфа и бета-пинени, сабинен и перилилалкохол.
В плодовете на обикновения кимион се съдържа и 15-20% обикновено масло, което се използва за технически цели, а полученото, богато на протeин кюспе – за фураж на животните.
Предполага се, че произхожда от Централна и Източна Европа, където днес се отглежда по-широко /Холандия, Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Русия/.
От 1 декар се реколтират до 80 kg плодове /семена/, но добивът силно варира и зависи от нивото на прилаганата агротехника.

Систематика и сортове на италианския кимион

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:51:27 +0000

Италианският кимион Cuminum cyminum L. (фиг. 25) е едногодишно тревисто растение онасящо се към сем. Сенникоцветни /Apiaceae/, род Cuminum L.
Включва три вариетета:
- var. setosum Bois
- var. scabridum D.C.
- var. glabrum D.C.
Районирани са сортовете Тополка и Таралеж.