Цветя » Идеи

Изсушаване на цветя

Karti — Thu, 10 Sep 2009 10:45:04 +0000

Най-разпространения начин за изсушаване на цветя е на въздушно течение. За подсушаването на отрязан цвят е неoбходимо да се осигури бърза циркулация на въздуха около него, за да се предотврати загниването и появяването на плесени. Цветя, които се изсушават в помещения или проветриви съндъчета и шкафове, без пряка слънчева светлина си запазват по добре багрите. Ако избраното място е сухо и топло цвета ще се изсуши още по бързо и качествено. От тежеста и големината на цветята зависи положението в което трябва да се сушат. Когато се избират цветята предназначени за изсушавене е добре те да са в самото начало на цъфтежа. Ако са започнали да увяхват то в изсъхнал вид няма да са много красиви. След изсушаването цветята стават крехки, чупливи и по малки, това отчасти се преодолява ако не позволим да пресъхнат. Най-добре е в основата на композицийте да е от здрави цветя а крехките да са само добавка. Продължителността на сушене е от 7 до 14 дни и зависи от видът на цветята, температура, както и влажност в помещението където се обработват. Ако докоснете цветето и то е сухо а стеблото му е твърдо значи е готово за изработка на красиви аранжировки.

Нежните венчелистчета се изсушават най-добре в силикагел. Когато се правят композиции, те се прикрепят към основните компоненти, тъй като са твърде тънки и чупливи. Изсушените по този начин цветя са много крехки и бързо губят цвета си, дори и ако са обработени на място с много ниска влажност, затова тези цветя са най-подходящи за направата на пана, така стъклото ще ги защити от увреждания.

Виещите се растения като хмел и клематис е добре да се изсушават обвити около бамбукова пръчка.

Цветя с тежки семенници ще се изсушат добре в телена мрежа опъната върху кутия или щайга.

Класовидни растения се сушат във ваза и още от самото начало на процеса може да се използват за приятна украса.

Сушене на цветя и растения за здравето

Karti — Fri, 04 Sep 2009 08:32:23 +0000

Почистването трябва да става непосредствено след брането. Събраните пресни дроги по всичко технически правила, съчетани с времето, изискват още грижи с цел максимално запазване и в някои случаи – подобряване на качествата на продуктите от тях. Сушенето на билките трябва да започне не по-късно от 5-6 часа след събирането им. Има растения, чиято кора се използва след една година – за пълното разграждане на нежеланите съставки, които причиняват странично действие.
При правилното изсушаване растението запазва действащите си вещества, не изменя цвета си и не ферментира. Растителните части не трябва да съдържат повече от 15% вода. Ферментите спират действието си при температура 50-60º С, а при повече от 80ºС те се разрушават. Само корените на мъжката папрат и момината сълза се използват в прясно състояние. Естественото сушене, което е и най-икономично, се извършва на сянка, в проветриви помещения. Събраните билки се разстилат на колкото е възможно по-тънък пласт. Ако се налага обръщането им, то се извършва само в началото. Най-бързо и доброкачествено билките се изсушават върху рамки, широки 60-80 см и дълги 1-2 м.
Сушенето на слънце се разрешава за корени, семена, коренища, кори и др., които не съдържат багрилни вещества. Сушенето се смята за завършено, когато растителните части са загубили еластичността си и при чупене издават звук, а листата и цветовете - когато образуват фин прах.
За улеснение на читателя за всяко растение ще бъде посочен периодът на събиране, неговата част, начинът на сушене и съхранение в табличен вид.
Сега даваме най-общите указания за отделните части.
Пъпките и цветовете на цветя и растения се сушат на сянка или в сушилня при температура 35-40ºС. Разстилат се на тънък пласт, за да не се налага разбъркване по време на сушенето им. Изсушените цветове, стиснати в ръка, не остават в топка, а бързо се разстилат след отпускане на ръката.
Незабавно и на бързо сушене се подлагат набраните листа. Това е особено задължително за растенията, съдържащи сърдечно действащи глюкозиди. След сушенето листата остават цели.
Стръковете се сушат разстлани на сянка, навързани на снопчета или в сушилня при температура 40-60ºС. Изсушените стръкове се чупят, без да се прегъват.
Корените, коренищата, луковиците и грудките, след като са добре почистени, се сушат на сянка, в проветриви помещения. На слънце може да се сушат корени, съдържащи танин (очеболец, кървавиче) и алкалоиди. Може да се разцепват на две и повече части. Корени, които съдържат етерични масла и глюкозиди, не се сушат на слънце.
Корените се сушат в силно проветриви помещения или на открито с външната страна нагоре. Вечер се прибират в закрити помещения. До изсушаването им става на сянка или в сушилня до 70ºС.
Плодовете и семената се сушат в открити помещения при често разбъркване, за да не се запарят, или в сушилня при температура не повече от 70ºС.
След изсушаване пъпките губят до 60% от теглото си, листата – до 75%, стръковете до – 70%, корите – до 40%, корените и коренищата – до 65%, а плодовете - до 60%.

Подходящо място и начин на аранжиране

Karti — Tue, 25 Aug 2009 22:02:14 +0000

След закупуването, доставянето и аклиматизирането на растението трябва да заема постоянна позиция у дома – своето място.
Избор на подходяща стая
Всекидневните, трапезариите и спалните са спокойните кътчета от дома с постоянна температура в сравнение с другите стаи и без студени течения. Във всекидневната и трапезарията растенията могат да бъдат разположени в групи на пода, около камината, на перваза, на маса или поставка. Големите по размер, стоящи на пода видове са чудесна фокусна точка. Спалните често са по-хладни и следователно подходящи за папрати, азалии, циклами и други растения, които се нуждаят от малко по-ниски температури. Има много растения за хладни помещения – от впечатляващите папрати до изящните иглики. Не отопляваните спални за гости са най-доброто място в дома за растения, които имат нужда от период на покой с ниски зимни температури, както и за отглеждане от семена или резници.
Характерът на дейностите и температурата се променят в кухните, което ги прави негостоприемни за повечето стайни растения. Най-добре запазете кухнята за непретенциозни, не скъпоструващи видове и за такива, които няма да ви пречат: лесни за отглеждане листно декоративни растения, висящи от съдове, закачени по стените, или невзискателни цъфтящи за перваза на прозореца.
Баните са преди всичко помещения с точно определена функция, въпреки че в някои домове са се превърнали в райски места за уединение и блаженство. Те често се изтъкват като идеалното място за отглеждане на растения, които обичат висока влажност, но не всички бани са достатъчно и непрекъснато влажни, а температурата на въздуха в тях може широко да варира. Следователно най-сигурно е да подберете устойчиви и невзискателни растения.
Холът , стълбищните площадки и коридорите често са проветриви или мрачни, преминаващите хора могат да закачат листата и летораслите на растенията или дори да преобърнат някоя неподходящо позиционирана саксия. Ако има достатъчно място, на пода в ъглите могат да се разположат едро размерни растения или да се използват висящи кошници с ампелни растения. За масата в хола са подходящи компактни листно декоративни или цъфтящи саксийни растения с кратък ефект.
Много от цъфтящите стайни са и ароматни. Сред тях са и видове като циклами, нарциси, и стайните иглики, които не са толкова известни с аромата си.
Обратно: някои растения, известни с аромата си, имат форми, които не ухаят. Затова най-добре е винаги да се водите от обонянието си. Силноароамтните растения като зюмбюли, хоя, жасмин и стефанотис трябва да се разполагат с внимание. Повечето хора харесват нежните ненатрапчиви аромати. Силно ароматните растения не са подходящи за малки кухни или трапезарии, докато растения като Cestrum nocturnum (нощен цеструм) отделят повече аромат през нощта и са идеален избор за всекидневната. Ароматните растения, разположени в хола, парфюмират целия дом и предизвикват усещане за гостоприемност.
Начин за аранжиране на растенията
Има много начини за подреждане на растенията. Най-простият, разбира се, е да разположите растение, засадено самостоятелно в саксия, на място, където то ще получава достатъчно светлина – обикновено на прозоречни перваз. Често обаче растенията изглеждат отлично и растат по-добре, когато са в групи. Те могат да са подредени в отделни саксии направо на пода или поместени заедно със саксиите (остават скрити) в общ голям контейнер, коридор, корито и др.; могат да бъдат засадени заедно ( отново в контейнер, но без саксии) под формата на вътрешна градина. Някои растения сами определят начина, по който трябва да бъдат подредени. Най-едрите растения се нуждаят от големи, стоящи на пода саксии, въпреки че не е задължително те да бъдат засаждани самостоятелно. Група с архитектурно растение за главен елемент като палма например и по-малки листно декоративни растения с папрати и пълзящ бръшлян, създаващ нежни очертания, е впечатляваща гледка в стая с високи тавани, едноцветни стени и семпла мебелировка. Този вид аранжировка може да бъде подчертана от голямо огледало, разкриващо композицията от високи страни, или от прецизно насочено осветление, което създава светлини и сенки.
Лианите и стелещите се растения трябва да разполагат с достатъчно място за нарастване. Висящите кошници или високи стойки са идеални за стелещите се растения. По-малки лиани могат да се отглеждат с опори от бамбукови пръчки, а по-буйно растящите се нуждаят от стабилни опори като дървени решетки или телени редове, които могат да формират разделителни екрани в стаята, да скриват неестетични гледки или да декорират стената на зимната ви градина.
Влаголюбивите растения, които не понасят течения, могат да се засадят заедно в стъклен терариум или в бутилка, откъдето ще привличат вниманието като интересен декоративен елемент от интериора.