Цветя » Декоративнолистни

Калатея

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:27:59 +0000

Калатеите се отглеждат заради нашарените им листа, но има и изключения. Calathea crocata има почти едноцветни листа и най-често се отглежда заради ярките си оранжеви цветове.
По – известни видове са C. picturata, C. rebrina, C.Maui Queen. Не всички калатеи имат обли листа, някои са остри като копие. Виреят на средно топли температури, на полусенчести места. Поливат се на 2 седмици.

Здравец

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:26:00 +0000

Здравецът принадлежи към семейство Здравецови. Родина му е Южна Африка.Листата са разделени на три, дълбоко нарязани, а цъфти в бели, розови, сини, бледоморави, и червени багри,венчелистчетата са с ярко изразени жилки. Вирее на слънце или сянка в зависимост от сорта. До май месец може да го отглеждате на закрито, но лятото задължително го изнесете навън. Зимувапри температура от около 8 С. Лятно време поливайте обилно и торете всяка седмица. Най-подходящо време за присаждане е март. Необходима е почва с добри дренажни свойства. То е издръжливо многогодишно растение, което се отглежда като почвопокривно в бордюри, селски градини с дървета и алпинеуми, пред и задблокови пространства, а също така и в сандъчета на терасите. Някои сортове образуват туфи, които „задушават“ плевелите, а цветовете и листата на други са пъстри и особено ефектни на слънце. Макар и в голямо разнообразие от видове и сортове, малко са растенията, които да са толкова леснорастящи и издръжливи на сушата. Много видове губят листата си през зимата, но има и видове, които целогодишно покриват почвата. Размножаването става август – чрез резници. Важно е мястото на разреза да е добре изсъхнало преди да се засади. Възможно е засаждане през януари чрез семена, както и чрез разделяне на туфи есенно или пролетно време.

Евкалип

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:22:59 +0000

Евкалиптът е род вечнозелени дърветаот семейство миртови. Достига до 3 м височина. Отглеждат се в тропичните и субтропичните области. Листата и клоните съдържат етерични масла(приложение – в медицината, парфюмерията). Стъблото на евкалиптът е гладко и оцветено в примесени бяло и зелено. Младите листенца са сиво-зеленикави, покрити с лек мъх. На форма сазаоблени и леко удължени, в диаметър достигат от 2 до 5 см. По-старите листа променят цвета си до зеленикав и увеличават диаметъра си до 10 см. В периода на израстване се полива обилно, но не трябва да се допуска задържане на вода, както и засушаване. Наторява се много слабо. Като по-малко растението обича полусянка, но като по-възрастно се нуждае от пряка слънчева светлина.Добра почва за парниково отглеждане е 1 част торф, 2 части глина и 2 части пясък или перлит. Поливането трябва да става много внимателно – след първото поливане трябва да оставите почватада изсъхне и след това отново да го полеете. Наторява се един път месечно с балансирани добавки. Много слънце, свеж въздух и завет – това е, което обича евкалиптът. В процеса на израстванетоси евкалиптът трябва да се държи на светли и топли места. Презимува на светло и проветриво място при температура 2 – 10С. Растението добре понася горешините през лятото. Ако го отглеждатекато стайно растение, през лятото задължително го изнесете на южна тераса на пряка слънчева светлина. :Размножава се чрез семена или резници през цялата година, но най-добре напролет.

Дифенбахия

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:09:31 +0000

Дифенбахията е красиво растение, което достига до 2-3 м височина, но при нормални стайни условия някои от долните листа окапват и започват да изглеждат не особено привлекателно. Товарастение не е много лесно за отглеждане. Трудно понася ниските зимни температури и сухия въздух. С времето и не дотам добрите грижи може да останат само горните листа. В такива сличаиотрежете стеблото, като оставите 15 см от него. Резника може да използвате за вкореняване на ново растение. Големите и високо декоративни листа на растението го правят любимец на интериорните дизайнери. Сокът на растението е отровен. Вирее на топло, защитено от течения помещение над 15° през зимата.Редовно от пролет до есен се полива на 2 седмици през зимата.Пулверизирайте редовно. Поставете на поставка с вода и камъчета през зимата. Бършете листата редовно. Пресаждане става през пролетта всяка година. Вирее на умерено слънце през лятото иблизо до прозорец през зимата. Съществуват различн методи за размножаване. Отрязва се и се засажда върха на растението.Част от стъблото с 2 или 3 листни възела се засажда по същия начин.Някои сортове пускат издънки от основата на стъблото. Отделят се и внимателно се засаждат както резниците.

Детелина

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:06:45 +0000

Детелината е представител на сем. Oxalidaceae/Оксалиеви. Оксалисът е луковично тревисто растение. Луковиците се засаждат плитко (на 1 см дълбочина). Възможно е да се поставят и във вода,като се засаждат след като образуват коренчета. Различните видове и сортове се различават по формата и цвета на листата. Разпространени са цианови (Кралска детелина), по-светли илитъмнозелени, много едри, средни или дребни и прочие.Отделните сортове цъфтят по различно време. Така например Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември, а Oxalis regnellii (киселица) юли–август. Този вид може да сеизнесе на открито от средата на май и да стои там преди първите слани през есента. Това означава, че луковиците трябва да се почистят от пръстта и да се съхраняват на сухо и хладно място. Отаприл младите луковици се засаждат в преобладаващо хумусна почва.Четирилистната детелина се полива обилно с вода, като по време на цъфтежа се тори всяка седмица.Oxalis regnellii .Този вид оксалис вирее добре на полусянка при достатъчно влага и хладнина. Чувства се добре и в неотоплявана стая или коридор, но не понася течение. По време на растежа сеполива редовно. През есента се вадят луковиците от пръстта и се съхраняват на хладно (в мазето). Засаждат се на пролет. Общото и за двата вида е, че се развиват добре на светло място и приредовно поливане. През зимата не обичат силно затоплените стаи.

Салвия

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:03:45 +0000

Родината на салвията са някои страни по Средиземноморието – Франция, Испания. Сега е широкоразпространено растение в цяла Централна Европа.Тя е популярен полухраст (височина 30 – 60см.), който се отглежда като декоративно растение, но заради силния си аромат се отглежда и като подправка. Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове, разположени в съцветия въвформата на клас. Листата на градинския чай са вечнозелени, продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и ароматът на растението.Салвията има много разновидности, сред които по -известни са: Berggarte (с обли листа и компактен растеж, Tricolor (листата в основата са сребристозелени, а по краищата стават бледо жълти до пурпурни), Salvia lavandulifolia. След като салвиятапрецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно. Салвията предпочита горещи и слънчеви места, с умерено суха, добре отцеждаща се почва, в коятода има варовик (в диво състояние расте по каменисти склонове, в масиви от хвойна). Размножаването става чрез резници в началото на лятото. Салвията се комбинира добре в лехи с гипсофила,лавандула, сантолинат, розите.

Вашингтония

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 13:59:57 +0000

Вашингтонията е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя „е родена“ в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение. Палмата „Вашингтон“ е висока икрасива, растяща бързо. Притежава големи, кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите й листа не окапват, а увисват.Не обича преките слънчеви лъчи. През зимата се поддържа температура между 5 и 8 градуса.Кафявите листни върхове се орязват равномерно, но така че да остане тесен кафяв ръб.
Количеството необходима вода зависи от температурата. Летните месеци поливането зачестява, но без да се прекалява. Но ако лятото е хладно, се полива умерено. През зимата се поливат колкотосе може по-рядко. Водата трябва да е престояла открита 24 часа или да е филтрирана. Въпреки всичко, се оросяват периодично листата и ги забърсвайте от прах. Торенето е от април до август навсеки две седмици. Тази палма обича светлото, проветриво и хладно място. Ако имате зимна градина, я дръжте там. Ако вашата вашингтония е все още младо растение, знайте, че се поддава на“превъзпитание“, т.е. може да й осигурите и шарена сянка, както и постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си младите растения привикват към сенчестите места, защото и вприродата не всички места са слънчеви. Размножаването със семена изисква много време.

Семейство Бегониеви

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 13:57:12 +0000

Семейство Бегониеви носи името на губернатора на о. Хаити – М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти,естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и вцепнатини на скали. Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа. Размножава се като почти всички бегонии -чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта. Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветовеи продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялатагодина. Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре еда стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Бегония

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 13:55:05 +0000

Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни груповикомпозиции. Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.Подходяща за отглеждането температура е 13 – 20 градуса. Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото – 2-4 пъти седмично. Почва – смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък всъотношение 1:2:1:0,5. За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Бабук

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 13:53:03 +0000

Бамбукът представлява многогодишно растение, отнасящо се към семейството на тревите. Той може да е тревовиден или дървовиден, но култивираните и предлагани на пазара видове, са отвтората група. Стъблата му са кухи и възлести, а тесните му линейни листа са с дължина около 10 см. През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти вседмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. В периода на растеж, от април до август, бамбука се подхранва на всеки 2 седмици със специалникомплексни добавки за стайни растения, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да пресади. Бамбукът все още рядко се среща в стайни композиции, но воранжериите е силно разпространено. Обича да е на светли, прохладни и добре осветени помещения. Нуждае се преди всичко от висока влажност на въздуха, поради което най-подходящи заотглеждане са влажните помещения. През летните месеци може да се държи навън, но още преди есенните мъгли трябва да се внесе на топло. През зимата температурата на стаята не трябва дапада под 16-17 C. Размножаването се извършва чрез разделяне на коренови издънки, но има и такива, които цъфтят и плодоносят. Подходящият сезон за засаждането на бамбука е пролетта. За даго засадите в домашна обстановка, вземете широка саксия и разделете храста. Вкоренете го леко във влажна почва. Добре е почвата да е тежка и хранителна – 2 части глинесто-чимова, 1 частлистна, 1 част прегорял тор, 1 част торфена и 1 част пясък. Съдът, в който се сади да е просторен. За да не пожълтее бамбука, не трябва да се излага на пряка слънчева светлина.