Цветя » Видове Цветя

Систематика и сортове на граха

galina_borisova — Fri, 23 Apr 2010 10:42:36 +0000

Грахът принадлежи към род Pisum L., които е представен от няколко вида. Културният грах P. sativum L е сборен вид, с два подвида: ssp. sativum – обикновен полски грах с бели цветове и светли едноцветни семена и ssp. arvense – фуражен грах с червено-виолетови цветове и тъмни или пъстро оцветени ъгловати семена.
От подвид Pisum sativum subssp. arvense са районирани пролетните сортове Амитие, Богатир, Дружба, Кристал, Пикарди, Плевен 4.
По-голямо значение в последните години имат районираните зимуващи сортове No11 и Мир, които гарантират по-стабилни добиви.

Трикалене

galina_borisova — Fri, 23 Apr 2010 07:43:43 +0000

Значение, произход, разпространение, добиви. Тритикале е най-новата зърнено-житна култура, създадена от човека след изкуствено кръстосване на пшеницата с ръжта.
Първи това е извършил през 1870 г. английският ботаник Wilson, но константни пшеничено-ръжени хибриди за пръв път получава немският селекционер Rimpau през 1891 г.
Съвременните сортове тритикале, в сравнение с тези на останалите зърнено-житни култури, отглеждани със слята повърхност, се отличават с най-високи продуктивни възможности за добив на зърно и зелена маса. В зърното им се съдържа и повече протеин и лизин, което позволява при самостоятелно изхранване да се задоволяват до 80% от нуждите на някои селкостопански животни от тези ценни съставки.
Количеството на протеина в зърното на тритикале понякога надвишава 20 %, но съдържанието на глутен е приблизително колкото на пшеницата и e с по-ниско качество. Въпреки това при 25% участие на високобелтъчно тритикале в брашно – смес с пшеница, се получава хляб с много добро качество. Той е с по-голям обем и по-високо белтъчно и лизиново съдържание, в сравнение с хляба, приготвен от чисто пшенично брашно.
Зърното на тритикале се използва главно за концентриран фураж, а сламата – за груб фураж и постеля на животните.
Зелената маса от тритикале е по-ценна от тази на пшеницата и ръжта. Съдържа повече смилаем протеин, а приготвеното от нея сенно брашно е по-богато и на каротиноиди и минерални вещества.
Продуктивните възможности на тритикале за добив на зърно надвишават 1000 kg/da, а на зелена маса – 5-6 t/da.

Систематика,сортове

galina_borisova — Thu, 22 Apr 2010 19:31:04 +0000

Ръжта се отнася към семейство Житни (Poaceae=Gramineae), род Secale L., обхваща] 14 вида. В систематично отношение най-добре е разработен видът Sereale Cereale L. Формите, които спадат към този вид, са разпределени в 46 вариетета. Стопанско значение има var. vulgare Kцrn. – с бели класове, жилаво вретено, гладки плеви, които не покриват зърното. Към този вариетет се отнася културната ръж и районираните у нас сортове Danae, Еnos, Dankovskoe zlote, Мarto и Milenium.

Усойчивост на растенията към ниски температури

galina_borisova — Sat, 06 Mar 2010 14:30:47 +0000

Устойчивостта на растенията към ниски температури се подразделя на

1)хладоустойчивост – устойчивост на топлолюбивите растения към действието на ниски положителни температури ( над 10 º С )

2) мразоустойчивост – способност на растенията да понасят температури под 0 º С )

Хладоустойчивост . Повечето топлолюбиви растения от южен произход трудно понасят ниски положителни температури ( памук , какао ) о царевицата трудно пониква при температура на почвата под 10 º С и т. н .Основна причина за увреждането на топлолюбивите растения от ниски положителни температури са нарушенията във функционалната активност на мембраните .Нормалният водообмен представлява загуба на тургора в резултат на нарушена доставка на вода към транспириращите органи , а това на свой ред е свързано с отслабване на поглъщащата способност на кореновата система .

Мразоустойчивост . При бързо понижаване на температурите в експериментални условия е установено, че това е съпроводено с образуването на лед вътре в клетката . В повечето случаи образуването на лед предизвиква смърт на клетките – замръзване . Основните причини за гибелта на клетките при ниски отрицателни температури са обезводняването и механическото увреждане на клетките от леда . За да придобият свойството мразоустойчивост , растенията трябва да преминат три етапа на подготовка : 1) преминаване в състояние на покой ; 2) първа фаза на закаляване ; 3) втора фаза на закаляване

Орхидея

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 15:04:37 +0000

Орхидеите са семейство цъфтящи растения, с описани 800 рода и 25 000 вида.Името им идва от гръцката дума orchi, означаваща „тестис“, заради формата на луковиците на рода orchi. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.), в книгата му“Естествена история на растенията“.
Орхидеите са разпространени в хабитатите в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. Преобладаващата част от тях се среща в тропическите региони, най-вече Азия, Южна и Централна Америка. Орхидеи са откривани и отвъд арктическия кръг, в южна Патагония.
Най-общо, тяхното разпростанение е следното:
Евразия: 40–60 рода
Северна Америка: 20–30 рода
тропическа Америка: 250–270 рода
тропическа Африка: 230–270 рода
тропическа Азия: 250–300 рода
Океания: 50–70 рода
В България естествено разпространени са 26 рода с около 60 вида. От тях 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
В зависимост от начина на добиване на хранителни вещества, орхидеите могат да се групират в следните категории:
Мнозинството видове са многогодишни епифити; намират се в тропически влажни широколистни гори, в субтропици и планински региони. Прикрепят се към други растения най-вече дървета, понякога и храсти. Въпреки това не са паразити.
Малка част от орхидеите са литофити, подобни на епифитите, но прикрепящи се към скали или много твърда почва. Те получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовна вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
Други са почвени растения, получаващи от почвата нужните им хранителни вещества. Тази група орхидеи е основно разпространена в умерения климатичен пояс.
Някои орхидеи не съдържат хлорофил и са мико-хетеротрофи, напълно зависими от гъбички в почвата, които се хранят с гниещи части от растението (обикновено окапали листа). Орхидеите, които се славят като капризни и трудни за отглеждане растения, с малко повече старание и внимание от страна на любителите им, могат да красят всеки един дом.
Много важни за успешното отглеждане на стайните орхидеи са саксиите, в които растат. Трябва да се избягват саксии от глина, защото те бързо изпаряват влагата, от която тези растения силно се нуждаят. По – добре използвайте пластмасови, по възможност прозрачни саксии. Добре е светлината да достига и до корените, тъй като в тях протича фотосинтезата, една специфична особеност на орхидеите.
Отстрани на саксията и по дъното и трябва да има отвори, през които да се отцежда излишната вода и да влиза кислород. На дъното задължително се натрошават кори от бор, премесени с блатен мъх, да се подобри дренирането на почвата.
За орхидеите се използва специален почвен субстракт, който включва натрошени кори от бор (престояли във вряла вода, за да бъдат унищожени евентуални вредители), премесени с блатен мъх, евентуално едър пясък и парчета дървени въглени. Така приготвената смес е изключително водо – и въздухопропусклива.
Растенията са изключително светлолюбиви, но все пак за тях пряката слънчева светлина е пагубна. През лятото ги прекривайте с леки завеси или щори. Орхидеите свикват бързо и с изкуствена светлина.
Поливането на орхидеите трябва да се извършва много внимателно. Саксията се поставя в по – широк съд, пълен с мека вода, около 2 градуса, за около половин час.
Орхидеите задължително се опръскват, тъй като естествената им среда се характеризира с висока влажност на въздуха. Трябва да се избягва опръскване, когато растението е на силно слънце или температурата в помещението е по – ниска.
Оптималната температура за орхидеите в стайни условия, в периода им на растеж (пролет/лято) е 25 градуса, а вечер – около 18. Когато са в покой, орхидеите не се нуждаят от толкова високи температури.

Сенецио

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 15:02:08 +0000

Родината на Сенециото ровелеанус е Намибия.То образува пълзящи надолу плетеници от стебла с кръгли, месести листа и големи (около 2 см. дълги) съцветия с форма на четка, съставени от малки цветчета в бяло, бледо жълто или червено. Полива се умерено и издържа големи периоди на засушаване. Между отделните поливания почвата трябва да изсъхва. През зимата се полива рядко.Препоръчва се подхранване веднъж месечно с тор за сукулентни, с ниско съдържание на азот, който прави растенията меки и пълни с вода. Пресажда се през няколко години.Отглежда се на слънчево място у дома или в оранжерия. През пролетта може да се изнася навън.В помещението трябва да има добра циркулация на въздуха.

Дебелец

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:59:28 +0000

Дебелецът е изключително непретенциозно растение.Малките му листни розети са покрити с бели косъмчета, подобни на паяжини. През летния сезон се появяват красиви звездовидни цветчета в жълт и пурпурен цвят. Обича слънчево място, но спокойно може да преживее зимата в градината, тъй като зимува на хладно.Полива се малко – дори и през лятото – веднъж на 2 или 3 седмици, а зимата – изобщо не се полива. Не е необходимо да се тори.Често сукулентното растение се отглежда като стайно, но се чувства много по-добре навън, в каменна градина.Размножава се чрез естествено засяване или отделяне на новите розети.

Пустинна роза

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:55:19 +0000

Пустинната роза достига височина до 1 – 1,5 метра. Дънерът е с разширена„бутилковидна“ форма.Родината му е източна Африка. Често се отглежда като бонсай. Не понася температури под 10 градуса. Полива се умерено, като зимата се оставя почти на сухо.Тори се два или три пъти през лятото. Пресажда се в по-голяма саксия пролетно време, веднъж на две-три години.
Обича богати почви, добре дренирани. Комбинацията влага и студ води неизбежно до гниене. Обича пряката слънчева светлина, или много осветено място, ако се отглежда в стая. Най-често се присажда клонче (калем) върху стеблото на роза Laurel,така се постига бърз цъфтеж. Присаждането чрез семки или резници без листа през лятото. Течността, която се отделя от стеблото при чупене или отрязване може да предизвика възпаление на кожата.

Нолина

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:49:36 +0000

Нолината е представител на семейство Лилиеви.Достига височина 1,8 метра височина.
Расте на туфи, листата в основата му са вечнозелени, продълговати и сивкави на цявт, широки са около 2,5 см. По ръба на листата има влакънца. Стеблото, което държи цветовете достига височина 2 метра.Нолината цъфти през май до юни, с кремави до бели гроздове, които приличат на цветовете на Юката.
По принцип нолината не цъфти всяка година, но листата са достатъчно атрактивен акцент във всяка градина. Нуждае се от малко вода и добре отцеждаща се почва.
Замръзва при -12°C. Произхожда от Югоизточна Калифорния, Западна и Източна Аризона, Северна Невада и Мексико. Тези области са като пустиня, горещи и сухи. Вирее и в планинските гори, на надморска височина до 1000 метра. Размножава се със семена.

“Коледен” кактус

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:46:51 +0000

“Коледният” кактус Zygocactus truncatus или Schlumberiga russeliana цъфти през зимата.Цъфти в червено, розово и бяло няколко седмици.Нуждае се от добре отцеждаща се почва, специална за сукулентни. Предпочита по – топлите места.През лятото почвата трябва да е влажна.През есента и зимата се полива само когато почвата изсъхне напълно.