Цветя » Сукулентни

Орхидея

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 15:04:37 +0000

Орхидеите са семейство цъфтящи растения, с описани 800 рода и 25 000 вида.Името им идва от гръцката дума orchi, означаваща „тестис“, заради формата на луковиците на рода orchi. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.), в книгата му“Естествена история на растенията“.
Орхидеите са разпространени в хабитатите в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. Преобладаващата част от тях се среща в тропическите региони, най-вече Азия, Южна и Централна Америка. Орхидеи са откривани и отвъд арктическия кръг, в южна Патагония.
Най-общо, тяхното разпростанение е следното:
Евразия: 40–60 рода
Северна Америка: 20–30 рода
тропическа Америка: 250–270 рода
тропическа Африка: 230–270 рода
тропическа Азия: 250–300 рода
Океания: 50–70 рода
В България естествено разпространени са 26 рода с около 60 вида. От тях 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
В зависимост от начина на добиване на хранителни вещества, орхидеите могат да се групират в следните категории:
Мнозинството видове са многогодишни епифити; намират се в тропически влажни широколистни гори, в субтропици и планински региони. Прикрепят се към други растения най-вече дървета, понякога и храсти. Въпреки това не са паразити.
Малка част от орхидеите са литофити, подобни на епифитите, но прикрепящи се към скали или много твърда почва. Те получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовна вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
Други са почвени растения, получаващи от почвата нужните им хранителни вещества. Тази група орхидеи е основно разпространена в умерения климатичен пояс.
Някои орхидеи не съдържат хлорофил и са мико-хетеротрофи, напълно зависими от гъбички в почвата, които се хранят с гниещи части от растението (обикновено окапали листа). Орхидеите, които се славят като капризни и трудни за отглеждане растения, с малко повече старание и внимание от страна на любителите им, могат да красят всеки един дом.
Много важни за успешното отглеждане на стайните орхидеи са саксиите, в които растат. Трябва да се избягват саксии от глина, защото те бързо изпаряват влагата, от която тези растения силно се нуждаят. По – добре използвайте пластмасови, по възможност прозрачни саксии. Добре е светлината да достига и до корените, тъй като в тях протича фотосинтезата, една специфична особеност на орхидеите.
Отстрани на саксията и по дъното и трябва да има отвори, през които да се отцежда излишната вода и да влиза кислород. На дъното задължително се натрошават кори от бор, премесени с блатен мъх, да се подобри дренирането на почвата.
За орхидеите се използва специален почвен субстракт, който включва натрошени кори от бор (престояли във вряла вода, за да бъдат унищожени евентуални вредители), премесени с блатен мъх, евентуално едър пясък и парчета дървени въглени. Така приготвената смес е изключително водо – и въздухопропусклива.
Растенията са изключително светлолюбиви, но все пак за тях пряката слънчева светлина е пагубна. През лятото ги прекривайте с леки завеси или щори. Орхидеите свикват бързо и с изкуствена светлина.
Поливането на орхидеите трябва да се извършва много внимателно. Саксията се поставя в по – широк съд, пълен с мека вода, около 2 градуса, за около половин час.
Орхидеите задължително се опръскват, тъй като естествената им среда се характеризира с висока влажност на въздуха. Трябва да се избягва опръскване, когато растението е на силно слънце или температурата в помещението е по – ниска.
Оптималната температура за орхидеите в стайни условия, в периода им на растеж (пролет/лято) е 25 градуса, а вечер – около 18. Когато са в покой, орхидеите не се нуждаят от толкова високи температури.

Сенецио

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 15:02:08 +0000

Родината на Сенециото ровелеанус е Намибия.То образува пълзящи надолу плетеници от стебла с кръгли, месести листа и големи (около 2 см. дълги) съцветия с форма на четка, съставени от малки цветчета в бяло, бледо жълто или червено. Полива се умерено и издържа големи периоди на засушаване. Между отделните поливания почвата трябва да изсъхва. През зимата се полива рядко.Препоръчва се подхранване веднъж месечно с тор за сукулентни, с ниско съдържание на азот, който прави растенията меки и пълни с вода. Пресажда се през няколко години.Отглежда се на слънчево място у дома или в оранжерия. През пролетта може да се изнася навън.В помещението трябва да има добра циркулация на въздуха.

Дебелец

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:59:28 +0000

Дебелецът е изключително непретенциозно растение.Малките му листни розети са покрити с бели косъмчета, подобни на паяжини. През летния сезон се появяват красиви звездовидни цветчета в жълт и пурпурен цвят. Обича слънчево място, но спокойно може да преживее зимата в градината, тъй като зимува на хладно.Полива се малко – дори и през лятото – веднъж на 2 или 3 седмици, а зимата – изобщо не се полива. Не е необходимо да се тори.Често сукулентното растение се отглежда като стайно, но се чувства много по-добре навън, в каменна градина.Размножава се чрез естествено засяване или отделяне на новите розети.

Пустинна роза

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:55:19 +0000

Пустинната роза достига височина до 1 – 1,5 метра. Дънерът е с разширена„бутилковидна“ форма.Родината му е източна Африка. Често се отглежда като бонсай. Не понася температури под 10 градуса. Полива се умерено, като зимата се оставя почти на сухо.Тори се два или три пъти през лятото. Пресажда се в по-голяма саксия пролетно време, веднъж на две-три години.
Обича богати почви, добре дренирани. Комбинацията влага и студ води неизбежно до гниене. Обича пряката слънчева светлина, или много осветено място, ако се отглежда в стая. Най-често се присажда клонче (калем) върху стеблото на роза Laurel,така се постига бърз цъфтеж. Присаждането чрез семки или резници без листа през лятото. Течността, която се отделя от стеблото при чупене или отрязване може да предизвика възпаление на кожата.

Нолина

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:49:36 +0000

Нолината е представител на семейство Лилиеви.Достига височина 1,8 метра височина.
Расте на туфи, листата в основата му са вечнозелени, продълговати и сивкави на цявт, широки са около 2,5 см. По ръба на листата има влакънца. Стеблото, което държи цветовете достига височина 2 метра.Нолината цъфти през май до юни, с кремави до бели гроздове, които приличат на цветовете на Юката.
По принцип нолината не цъфти всяка година, но листата са достатъчно атрактивен акцент във всяка градина. Нуждае се от малко вода и добре отцеждаща се почва.
Замръзва при -12°C. Произхожда от Югоизточна Калифорния, Западна и Източна Аризона, Северна Невада и Мексико. Тези области са като пустиня, горещи и сухи. Вирее и в планинските гори, на надморска височина до 1000 метра. Размножава се със семена.

“Коледен” кактус

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:46:51 +0000

“Коледният” кактус Zygocactus truncatus или Schlumberiga russeliana цъфти през зимата.Цъфти в червено, розово и бяло няколко седмици.Нуждае се от добре отцеждаща се почва, специална за сукулентни. Предпочита по – топлите места.През лятото почвата трябва да е влажна.През есента и зимата се полива само когато почвата изсъхне напълно.

Зебрина

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:44:33 +0000

Зебрината е растение със сукулентно стебло, което пълзи около себе си, докато се образува гъст нискорастящ храст. Листата достигат дължина около 7 cм. Те са подредени равномерно по стеблото. Горната им повърхност е мъхеста, а украската е с цветовете на дъгата. От долната страна те са наситено виолетови, със сребристи линии. Краищата на листата са винено червени.Облите стебла са тюркоазени на цвят, с тъмно червени точки и петна. Наторяването не трябва да е много обилно, спомага за ускоряване на растежа. Забрината рядко бива нападната от вредители и болести. Акарите могат да причинят деформация на стеблата.Обича от средно светли до полусенчести места. Почвата трябва да се поддържа влажна, но не и подгизнала. Ако тя е суха, растението ще е с малки листа и жълтеникаво на цвят.Родината на зебрината е Мексико.
Вирее в почва,богата на органична тор. Стайните растения провисват, когато остареят , стеблата им се източват и оголват, и само на върха остава снопче листа. Този проблем не съществува, когато растението се гледа като нисък храст, на открито. Голите участъци веднага се покриват с нови листенца. Най-добре е да отглеждате новите растения от резници, поставени в нова пръст. Рядко цъфти и рядко се размножава от семена. Резниците се поставят в почва, пясък или вода, до пускането на поне едно разклонение. През първите 1 или 2 седмици се полива добре може да се поставят и директно в почва с много органична тор, за препоръчване в по–сенчестата част на градината. В по –топлите места се отглежда, като нискорастящ храст в градината. Може да се използва и за създаването на ландшафт с тропически вид. Най- подходящото място да расте у дома са парници. Подходяща е и за висящи кошници. Със сложната си цветова украска и орнаменти зебрината е много благоприятна за различни ландшафтни аранжировки.Допирът до растението може да причини дразнене на кожата при хората, също и обриви при дворните кучета. Не е токсична за птици и влечуги.
Сукулентните растения се срещат на много места по света. Най – често срещани в Южна Америка, Мексико, югозападните американски щати.
Най – важен за кактусите е климатът. В повечето случаи те се нуждаят от много малко дъжд. Растенията задържат вода в специални клeтки, за да оцелеят след дълъг период на суша. Формата им също е съобразена с трудните условия на живот. В повечето случаи имат форма на топка и много рядко имат листа. Това е от голямо значение за минимализиране на изпаренията. Вместо листа по стеблото има дебели бодли. При нужда кактусите се смаляват. По принцип могат да цъфтят, но често за това е нужно много време.Когато отглеждате сукулентни вкъщи, имайте предвид, че те трябва да се напояват с вода, която не е много варовита. Ако не е такава, кактусите скоро ще загният. Добре е в периода на растежа да ги напоявате периодично. Добре е да оставяте почвата им за по – дълго време суха. През зимата повечето видове са в период на покой. Осигурете им място, което е светло, хладно и сухо.
През пролетта започнете да поливате много внимателни, в малки количества. Рано или късно ще трябва да пресадите растенията. Използвайте за това специална почва. Когато растението започне да образува пъпки, не е добре да го местите.
Ако растенията са поставени в прекалено топло и тъмно място, без достатъчно кислород, те бързо се деформират.

Ешеверия

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:41:33 +0000

Ешеверията е от сем. Дебелецови. Родината му е Мексико. Цветовете му са алено-червени с жълти върхове. Цъфти от март до юли. Листата са месести и имат форма на розетка.Не се полива директно, а само почвата или се поставя вода в подложката. Водата не бива да застоява, защото корените лесно могат да изгният. През зимата се полива рядко. Когато се пресажда е добре да се постави малко глина и пясък в почвата.Обича изключително много слънцето. През лятото вирее добре на вън. Температурата в стаята не бива да пада под 15-17 градуса. Малки странични розетки се отделят от растението и се поставят направо в почва, обогатена с малко тор и по възможност премесена с пясък.През зимата издържа на ниски температури в помещението – под 10 градуса. В миналото са го наричали „студениче“.

Еониум

cvetya — Sun, 24 Jan 2010 14:39:06 +0000

Еониумът (Aeonium arboreum) е необичаен сукулент от марокански произход, храст с голи стъбла увенчани с пищни розетки от месести листа, които при сорта A. atropurpureum са пурпурни до черни.Цъфти през пролетта с жълти цветове, но след това цялото растение залинява, както при повечето представители на семейство Дебелецови. За да се запази, трябва да вкорените няколко розетки.През лятото еониумът е добре да бъде на навън, на топло слънчево място. Поливасе след като почвата изсъхне. Възрастните растения се торат веднъж месечно.
През зимата издържат до 10 С, при по рядко поливане. Най-добре е да се полива, когато листата позавехнат.Преди новия растежен сезон се пресажда градинска пръст с пясък и перлит.При нападение на паразити се прибягва до инсектициди само ако биологичните мерки не помогнат.