Цветя » За Градината

Систематика и сортове на босилека

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:08:33 +0000

Обикновеният босилек Ocimum basilicum L. е едногодишно тревисто растение от род Ocimum на сем. Lamiaceae (Устоцветни). За получаване на етерично масло се отглежда и евгенолният босилек (Ocimum gratissimum L.)
Към обикновения босилек се отнасят подвидовете: окосмен босилек (subsp. pilosum Benth.), които има дребни, целокрайни и покрити с власинки листа; гладък неокосмен босилек ( subsp. glabratum Benth.), представен с няколко вариетета, които се различават по форма на съцветието и цвета на листата; цитрален босилек ( subsp. anisatum Benth. subsp. citry ) със зелени или антоцианови листа и с лимонен аромат; дребен босилек ( subsp. minimum L.).
В момента в нашата страна се отглеждат сортовете Тракия и Юбилеен, създадени в AУ – Пловдив, катедра Растениевъдство.

Ботаническа характеристика на босилека

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:06:58 +0000

Кореновата му система е добре развита, но поради плиткото си разположение има слаб контакт с почвата, поради което растенията лесно се скубят.
Стъблото е едногодишно, четириръбесто, голо, правостоящо в основата силно разклонено, като броят на разклоненията от първи порядък достига до 20-40. Височината на растенията зависи от агротехниката и достига до 80сm.
Листата са срещуположни, с дълги дръжки, по форма продълговато- яйцевидни, по ръба рядко назъбени със заострен връх.
Цветовете са бели по- рядко виолетови или розови, двуполови, с 4 тичинки, четиригнезден плодник, с двуделно близалце. Цветовете са събрани в топчести метлицоподобни или класовидни съцветия на върха на разклоненията и в пазвите на най- горните листа.
Семената са дребни с грапава повърхност, със специфична форма и бяло връхче, оцветени в светлокафяво до черно, с маса 1-1,5g.
Плодът е суха, разпадаща се чстирисеменна кутийка.

Босилек

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:06:13 +0000

Значение, произход, разпространение, добиви. Използва се надземната част, без долните одървенели стъблени части на босилека – Ocimum basilicum от сем. Labiatae.
Направленията за отглеждане са добиване на етерично масло и суха дрога. Съдържанието на етерично масло в свежата надземна маса е 0,3-0,4%, а в сухата дрога – 1,2 – 1,5%. Маслото е богато на метилхавикол до 50%, линалоол, цинеол, евгенол, гераниол, мирцен, пинен и други терпени, дъбилни вещества до 5%, минерални соли, органични киселини и др.
Обикновеният босилек намира приложение във фармацевтичната и парфюмерийната промишлености, използва се като подправка в консервната и месопреработвателната промишлености. Етеричното масло и сухата дрога се употребяват както от официалната така и от народната медицина. Босилковото масло има доказано седативно, противомикробно, противокашлично и противогърчово действие. Българската народна медицина препоръчва отвара от боеилек при хрема, ангина, задух, възпаления на бъбреците, при зъбобол и болни венци.
Босилекът вирее диворастящ в субтропичните и тропичните части на Азия и Африка. Култивира се в Европа. Отглежда се в България, Сьрбия, Франция, Италия, Русия и в някои страни на Африка и Америка. В нашата страна се отглежда главно в Южна България- Казънлъшко, Карловско, Пловдивско и Старозагорско.
Добивите на свежа суровина могат да достигнат до 3 t (средно 1.5 – 2 t/da) а на етерично масло – 12 kg/da (средно 6-10 kg/da).

Агротехника за градинския чай

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:05:22 +0000

Място в сеитбообръщението, подготовка на почвата, торене. Градинският чай се отглежда над 15 години на едно и също място, поради което не се включва в сеитбообръщение. Определените за отглеждане на чай площи трябва да са отдалечени от прашни пътища, защото напрашените листа не могат да се почистват и качеството им се понижава.
Основната обработка на почвата се състои в дълбоко изораване на 30 сm или плитко риголване на 40сm и запасяващо наторяване с 30 kg P2O5 и 15 kg K2O на декар, а при възможност и с 3- 4 t оборски тор на декар.
Риголването и наторяването се извършват в началото на лятото. За борба срещу плевелите по- късните обработки се извършват плитко. Преди сеитбата площите се култивират и брануват на дълбочината определена за засяване на семената.
Сеитбата се извършва редово при разстояние между редовете 70 сm, предимно през ноември-декември или рано на пролет през февруари- март с 500- 600 g семена на декар. При маса на 1000 семена се залагат Дълбочината на засяването трябва да е 2-3 сm, понеже кълновете на семената трудно пробиват почвената кора. Поради тази причина, при пролетна сеитба, семената се рътят предварително.
Грижите през вегетацията започват преди поникването. За целта още преди сеитбата към семената на градинския чай се прибавят семена от бързо растящи култури, които очертават редовете и позволяват да се извърши окопаване преди поникването, без да се повреждат никнещите растения. До есента растенията се окопават още 2-3 пъти според нуждата. Когато на поникналите растения се появи втората двойка листа, се извършва прореждане. Към него се пристъпва само в случаите, когато на 1 линеен метър в редовете са поникнали повече от 25 растения.
Поникналите посеви се букетират с дължина на букетите в реда 10-15 сm и разстояние между тях – 25-30 сm. Заедно с прореждането се попълват и празните места с растения от гъсто поникналите участъци.
След прореждането растенията се подхранват с 8-10 kg N на декар. До есента посевите се култивират в междуредията, а през есента се обработват по- дълбоко, а растенията леко се загърлят.
През втората година грижите се повтарят.
Прибиране. Когато градинския чай се отглежда за получаване на листа, през първата година се извършва само една беритба, а през следващите години – по две. Растенията се ожънват до облистената част през фаза бутонизация, която настъпва през юни. До есента се формира нов подраст, който се окосява през септември.
Листата от окосените растения се отделят ръчно и се изсушават.
Когато надажденията е предназначен за производство на семена, листата се събират след ожънване на зрелите съцветия. В набраните листа за дрога не се допускат части от стъбла и други примеси. Листата се сушат на сянка.
Когато надажденията са предназначени за добиване на етерично масло, растенията се ожънват във фаза пълен цъфтеж-прецъфтяване под мястото на облистването и се преработват в свежо състояние или изсушени чрез парна дестилация.

Биологични изисквания на градинския чай

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:04:31 +0000

Градинският чай е средиземноморско топлолюбиво растение. Въпреки това понася сравнително добре зимите с ниски температури и при нашите условия презимува успешно. Измръзва понякога напролет, след началото на сокодвижението, при топли зими. При недостиг на топлина през вегетационния период добивите са ниски. Той не е взискателен към светлината и понася слабо засенчване. При недостиг на светлина, обаче процентът на етерично масло в суровината се понижава.
Градинският чай е подчертано сухоустойчиво растение. Не понася тежки преовлажнени почви, на които се развива слабо и измръзва лесно. Расте на бедни водопропускливи почви, но високи добиви се получават на плодородни и чисти от плевели терени.

Биологични изисквания на маточината

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:03:11 +0000

Маточината е топлолюбиво растение. При нашите климатични условия презимува добре и се развива като многогодишна растение. Изискванията и към светлината не са големи. Когато ще се използва за получаване на дрога, може да се отглежда и на сенчести места. Взискателана е към почвената и въздушната влажност през всички фази на развитието си. Може да се отглежда и при неполивни условия, при което дава до две реколти и значително по- ниски добиви. Най- добре се развива на дълбоки, рохкави, богати с хранителни вещества почви. Реагира добре на торене с оборски тор и лесно разтворими минерални торове.

Ботаническа характеристика на маточината

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:02:36 +0000

Маточината (Melissa officinalis L.) е многогодишно растение от сем.Устоцветни ( Labiate ).
Коренището и е силно разклонено, образува хоризонтални подземни стъбла, разположени плитко в почвата.
Стъблата са четириръбести, разклонени, покрити с жлезисти власинки.
Листата са срещуположни, светлозелени, сърцевидни, продълговати, със заострен връх и назъбени по периферията. При стриване ухаят на лимон.
Цветовете се намират по връхните части на клонките и в пазвите на листата, разположени на групи с по 3 или 5 цвята. Те са бели до бледожълти.
Растението образува туфа с височина 60-80 сm и диаметър 40-60 сm.
Семената са дребни, продълговати, светлокафяви.
У нас все още няма селекционирани и интродуцирани сортове маточина, затова се отглежда местната популация. В световната практика са известни два сорта, получени от немската селекция – Ерфуртска правостояща и Кведлинбургдска стелеща се.

Маточина

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:01:38 +0000

Значение, произход, разпространение, добиви. Маточината е отдавна познато и широко използвано, етеричномаслено и медоносно растение. В практиката е известна още под наименованието лимонка, пчелно биле, кошерийска трева, мамник и др. В надземните части на растението, предимно в листата, се съдържат 0,33% етерично масло, основните съставки на които са цитрал (60%), цитронелал, гераниол и линалоол. Листата на маточината съдържат каротин (7 mg%), аскорбинова киселина (до150 mg%), смоли, дъбилни вещества и др. Поради силния лимонен аромат маточината се използва в парфюмерийно- козметичното производство, в консервната и хранителната промишленост за ароматизиране. В медицинската промишленост намира приложение като седативно, спазмалитично и болкоуспокояващо средство. Използва се за регулиране дейността на сърцето, при сърдечни неврози, неврастения, кръвно налягане и гастрити, за подобряване на апетита, на храносмилането и др.
От листата на маточината се приготвят медицински чайове, които се използват като успокоително средство при безсъние и др.
Диворастящата маточина се среща в Средиземноморската област на Европа, в южните райони на Европейската част на Русия, в Средна Азия и в Америка.
В България е много разпространена, предимно в ниските гори и планините.В много Европейски държави тя се отглежда на големи площи, като по- специализирани са Полша, Германия, Унгария и Италия.
У нас се отглежда предимно в Разградско, Варненско, Русенско и Шуменско.
От декар добре развита маточина се получават 1000-2000 кg свежи стръкове. При добри грижи много стопани получават значително по- високи добиви – над 4000 кg.

Агротехника за босилека

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:00:09 +0000

Място в сеитбообръщението, обработка на почвата. Добри предшественици за босилека са култури, които оставят почвата чиста от плевели и добре запасена с хранителни вещества.
След зимните житни култури почвата се оре на дълбочина 25-27 сm, преди оранта се внасят 3-4 t оборски тор и 30-40 kg суперфосфат на декар. До разсаждането на културата почвата се поддържа чиста от плевели чрез повърхностни обработки.
Босилекът се размножава генеративно, чрез семена, но с предварително производство на разсад. Директната сеитба е възможна, но не се препоръчва, поради дребните семена и топлолюбивия характер на културата.
Сеитбата на семената за производство на разсад се извършва 40-50 дни преди разсаждането.
Изнасянето на готовия разсад може да се планува за периодите 10-20 май, 1-10 или 20- 30 юни.
Семената се засяват в оранжерии, парници или покрити с полиетилен лехи на редове през 7-8 сm при норма 2-3 g/m2. Покриват се с 1 сm угнил оборски тор и се поливат обилно.
Разсадът се полива и плеви редовно, докато достигне 10-12 сm височина, 2 mm дебелина на кореновата шийка и образува 5-6 чифта листа.
За засаждане на 1 декар са необходими 5-7 m2 разсад. Той може да се разсади на постоянно място най-рано в края на април и началото на май.
Засаждането се извършва с разсадопосадъчна машина или ръчно на разстояние 50-70 сm между редовете и 20 сm в реда.
Оптималната гъстота на засаждане е 10 хиляди растения на декар.
Обикновеният босилек може да се отглежда и като втора култура – след рано прибиращи се зеленчукови или ечемик, като компенсираща култура при пропадане и разораване на основната.
Грижите през вегетацията се свеждат до борба с плевелите, която се води чрез 3-4 междуредови механизирани и една вътрередова ръчна обработка на почвата.
Извършват се две подхранвания с по 15-20 kg амониева селитра на декар. Първото подхранване се извършва в началото на фаза разклоняване, а второто – в началото на цъфтежа.
След разсаждането до прибирането на надземната част се извършват 3-6 поливки. Босилекът реагира много добре на дъждуване.
Напада се от листни въшки и от гъсеницата на ливадната пеперуда. Борбата се води чрез третиране с 0.2 % Агрия 1050 или други инсектициди.
Прибирането на надземната маса се извършва през фаза цъфтеж В тихо и слънчево време.
Ако разсадът е изнесен в началото на май, може да се получат два откоса. Първият се взема в края на юли, а вторият през септември. При първия откос растенията се режат малко по-високо, подхранват се и се поливат веднага.
Растенията се изрязват на нивото на най- долу формираните разклонения
с косачка или се скубят ръчно и се товарят . Тъй като етеричното масло се губи много лесно, суровината трябва да се транспортира и обработи възможно най-бързо.
Маслото се извлича чрез парна дестилация.
Ако босилекът е предназначен за получаване на суха дрога, след жътвата растенията се сушат в сушилни при температура до 35°С или на сянка с често обръщане.
Според БДС дрогата трябва да отговаря на следните показатели: влага – не повече от 12%, ситно натрошени парченца – не повече от 3%, почернели и променени части – не повече от 1%, части от други растения – не повече от 0.5 %, минерални примеси – не повече от 0.5%.

Биологични изисквания на босилека

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 12:58:38 +0000

Обикновеният босилек е топлолюбива култура и измръзва при температура 0°С. Той може да се засява на открити площи след трайно затопляне на почвата до 5-10°С и се изнася като разсад след преминаване на опасността от последните пролетни слани. Съдържанието на етерично масло се повишава при високи почвени и въздушни температури (над 25°С),,
Босилекът осигурява високи добиви само при постоянно овлажняване на почвата. Счита се, че през целия вегетационен период почвената влажност трябва да се поддържа около 80 % от ППВ.
При недостатъчна влага добивите на свежа суровина и етерично масло рязко намаляват.
Той изисква значителни количества хранителни вещества в почвата и най-вече азот, които наред с оборския тор се отразява и най-благоприятно върху добивите.
Подходящи за отглеждането на босилек са черноземните почви, добре разработени, богати на хранителни вещества и чисти от плевели. Той може с успех да се отглежда и на по-леки, но добре, запасени с хранителни вещества почви.