Зародишна фаза.Характеризира се с увеличаване масата на цитоплазмата и с делене на клетките,което се извършва в меристемата.Клетките възникват благодарение на деленето на ембрионалната,способна на делене майчина клетка.Получените дъщерни клетки нарастват главно за сметка на синтезата на веществата на цитоплазмата и клетъчната стена,достигат размерите на майчината клетка и отново се делят.Деленето на клетката се предхожда от делене на ядрото,при което всякоко ядро на дъщерната клетка точно толкова броя хромозоми и толкова количество ДНК,колкото са в майчината клетка.

Клетките в ембрионалната фаза са дребни и имат сравнително малки сферични ядра с голямо ядърце,разположени в средата на клетката.Цитплазмата е гъста,включва добре развита ендоплазмена мрежа,голям брой рибозомо,които са свобадно разположени,пластиди със слабо развити тилакоиди,промитохондрии и пропластиди.В тази фаза основните синтетични и енергетични процеси в клетката-синтеза на белтък,дишане,образуване на АТФ и на ДНК,протичат особено интензивно.След достигане на размерите на майчината клетка и формиране структурните компоненти на клеката дъщерната клетка наново се дели.

Установено е,че деленето на клеткитесе осъществява при задължително участие на фитохормоните ауксини и цитокинини.Ауксините регулират кариокинезата,а цитокинините-цитокинезата.Гиберилините също могат да индуцират делене на камбийните клетки,намиращи се в състояние на покой.

Фаза   на удължаване.

При този  растежен процес клетките,които имат първоначални размери 5-10мкм,се увеличават 10-30 и повече пъти.Размерите на клеткита нарастват за сметка на увеличаването на обема и разтягането на клетъчната стена..

Обемът на клетка се увеличава благодарение на усиленото поглъщане  на вода,при което се образуват вакуоли.Това поглъщане е обусловеното от осмозата.

Увеличението на обема на клетката става възможно поради способността на първичнитеклетъчните стени да се разтягат.Известни са два типа разтягане на клетъчната стена:еластично и пластично.Еластичното разтягане е обратимо-разделечените мицели на целулозата с прекратяване на силата,която го е породила,се връщат в изходното положение.Пластичното разтягане е необратимо-при него увеличилото се разстояние между целулозните мицели се запазва и след прекратяване на породилата го сила вследствие преодоляване предела на еластичност на стената.

Едновременно с разтягането на клетъчните стени от вещества на цитоплазмата се синтезират нови полизахариди,влизащи в техния състав-целулоза,хемицелулоза и пектинови вещества.Новосинтезираните полизахаридни компоненти се вмъкват в образувалите се междини на клетъчните стени или се отлагат от вътрешната страна във вид на мрежа.

Преходът към удължаване се придружаване със значителни структурни и физиологични изменения.Цитоплазмата става по-оводнена,с по-малък вискозитет;единичните дребни вакуоли се сливат в голяма,централна вакуола;рибозомите се прикрепват към мембраните на ЕПМ;кристите и митохондриите се развиват.Ядрото приема неправилна форма.Скоростта на синтезата на белтък и РНК нараства,усилва се интензизността на дишането.

Ауксините повишават пластичното разтягане на клетките и засилват също така активното всмукване на вода от клетката.

Гиберилините усилват удължаването  на клетките чрез увеличаване на осмотичния потенциал.

Фаза на диференциация.

Превръщането на ембриналната клетка в специализирана се нарича диференцииране.Процесът на диференциация се проявява във възникване на специфични структурни промени в клетките при специализацията към определени физиологични функции.Цитоплазмата почти изцяло се изразходва за удебеляване на клетъчната стена.Образува се втора клетъчна стена.Колчетвото на митохондриите може да се увеличи(жлезисти клетки,придружаващи клетки)или да се намали(клетки на решетестите цеви).

Диференциацията не изменя основната генетична информация,съдържаща се в клетката.Когато клетката е диференцирана в дадено напрвлвние,обикновено тя повече не се връща в недиференцирано състояние.Съществуват и дедиференциация и редиференциация.Всяка клетка ,даже и диференцираната,включва всички възможни(потенции)за бъдещия организъм-тя е тотипотентна.

Температура. Растежът е възможен в сравнително големи температурни граници.Долната температурна граница за повечето видове е над  0  ,но съществуват растения,които продължават да растат при температури близки до точката на замръзване,съществуват и растения,чиито растеж се осъществява при 50  .   Температурата,при която започва растежът на растенията,се нарича температурен минимум. Растежът се усилва с повишаването и до определена оптимална температура,която всъщност е най-благоприятна за протичането на растежните процеси.Определяща роля играе т.нар.”хармоничен оптимум”,при тази температура се развиват най- здрави,силни растения.Тези три температурни точки са специфични за отделните растения.В растенията с южен произход минималната и максималната точка лежат по–високо,отколокото при растенията със северен произход.

Растителните организми се различават главно по минималните температури за растеж.Разликата между минималната и оптималната температура е 15-30  ,а между оптималната и максималната е по-малка –от 5 до 15

С повишаването на температурата растежните процеси се засилват,като най-висок подем се наблюдава в областта на ниските температури- от 0 до 15   ,по-бавен-между 15-30   и най–бавен-при  по-високите температури.

Например:скоростта на растеж на растението грах при повишаване на температурата от 0-10  нараства 9пъти,от 10-20   -2,5 пъти,а от 20 до 30   -само 1,9 пъти.

Измененията на процесите на растеж и развитие,предизвикани от ритмичната смяна на дневните и нощните температурни оптимуми ,се наричат термопериодизъм.

Например:Нощните температури ускоряват  растежа на доматите.

Светлина.Тя оказва дълбоко и многообразно влияние върху характера на растежа на растителните организми.При прорастване на семената на тъмно прорастъците силно се удължават-етиолират.Растенията са лишени от хлорофил-имат етиопласти.

Светлината забавя скоростта на растежа,и то толкова по-силно,колкото е по-интензивна,като влияе върху растежа на клетките във фазите на удължаване и диференциация.Същевременно обаче косвено чрез процеса фотосинтеза тя осигурява необходимите за растежа субстрати.

Върху растежа оказва влияние и качеството на светлината.Още Клебс е наблюдавал,че сините и виолетовите лъчи стимулират клетъчното делене,но задържат удължаването на клетките.Обратно,червените лъчи ускоряват разтягането на клетките и потискат тяхното делене.

Например:Ниският растеж на високопланинските растения е обусловен от голямото съдържание на УВ лъчи през деня и същевременно ниските температури през нощта.Ускореният растеж  на растенията в оранжериите се дължи на ИЧ лъчи,които проникват през стъклата.

В повечето случаи влиянието на светлината върху растежа и развитието е свързано с фитохром- пигментната система,поглъщаща в червеата част на спектъра.

Връхна(апикална)разположена по върховете на стъблата,стъблените разклонения,корените и кореновите разклонения,във връзка с което стъблата и корените нарастват с връхчетата си.При стъблата зоната на нарастване е доста голяма –от 2-4 до 30см,докато при корените тя е значително по-малка до 10мм.Във въздушните корени зоната на растежа е по-голяма-около 10см.Апикален растеж имат също така  листата на някои папрати,колеоптилите и др.

Интеркаларна-разположена между две завършили растежа си тъкани и характерна за житните растения.На тази меристема съответства интеркаларен тип на растеж.

Латерална-включва камбищ,намиращ се между ксилема и флоема,и фелоген-т.нар.корков камбий,осигуряващ растежа на стъблото на дебелина.

Базална-намира се в основата на органа и е характерна за листата и венчелистчетата,които растат с основата си-това е базален тип растеж.

Растителният организъм или отделните му органи нарастват с различна интензивност в зависимост от видовата специфика,фазите на развитие,условията на разглеждане и др.Растежът на растението може да се изрази във вид на S-образна ,или сигмоидна крива.Тя се състои от четири основни елемента:начална индукционна,или лаг-фаза,по време на която протичат вътрешни изменения,подготвящи процесите на видим растеж;логаритмична фаза(интензивен растеж),която се изразява с права линия по отношение на времето;фаза на постепенно забавяне на скоростта на растеж:фаза на стационарно състояние,през което растението достига зрялост,видимият растеж се прекратява и размерите се стабилизират(всъщност в растителния организъм като цяло растежът никога не спира).

Високата интензивност на растежа имат организмите и органите,които се намират в ранните етапи на онтогенезата.В по-късните етапи на онтогенезатарастежът се забавя и после спира.При едногодишните растения това спиране обикновено съвпада с узряването на семената,а при многогодишните-с преминаването им в състояние на покой през есенно-зимния сезон.

Растежът и развитието  са тясно свързани и взаимно се обуславят.Най-често при благоприятни условия се наблюдава оптимално съчетание на растежа и развитието,което води до формиране на нормални растения.

Спецефичната устойчивост е сортова , особено важна за културните растения . При тях около 90 % от загубите се дължат на спецефични патогени .

Инфекциозните болести на растенията се предизвикват от паразитни гъби и бактерии , от вируси , фитохелминти , паразитни цветни растения . Най – много са гъбните заболявания ( съществуват над 1000 вида гъби – патогени ) На тях се дължат и най – големите загуби в добивите на селско стопански растения .

Условия за кислородна недостатъчност възникват главно при преодоляване на ( временно или постоянно ) и заблатяване на почвата . Приспособленията на растенията към условията на кислородна недостаъчност са :

1)   анатомо- морфологични , посредством които се постига съхраняването на повече кислород в тъканите

2)   физиолого- биохимични ( метаболитни – свързани главно с дишането ( скорост , субстрати , синтеза на АТФ )

Газоустойчивост

Това е способността на растенията да запазват жизнена дейност при действие на вредни газове . Замърсяването на атмосферата в резултат на производствена дейност на човека е огромно по мащаби и разнообразие ( над 200 различни вредни компонента ) Прякото им действие е свързано чрез постъпване в листата  и предизвикване на промени в метаболитните процеси . Косвеният ефект от замърсяването на атмосферата се проявява чрез почвата , където газовете оказват влияние върху почвената микрофлора и поглъщащата способност на кореновата система.

В зависимост от вида на солите , които се натрупват в почвата и съдържанието на аниони в нея , засоляването може да бъде : хлоридно , сулфатно , сулфатно – хлоридно , хлоридно – сулфатно  и карбонатно . Сухоземните растения имат различно отношение към почвеното засоляване .По своята реакция те се делят на две групи : халофити и гликофити
.Халофитите растат върху засолени почви , те се делят на :

1) Истински халофити ( аухалофити ) .Те поглъщат големи количества соли , които концентрират във вакуоларния сок .Поради това пък те имат висок осмотичен потенциал в клетките , а това обуславя по-голяма смукателна сила , позволяваща приемането на вода от силно засолена почва .Типичен представител е солянката и морските водорасли .

2) Солеотделящи халофити – поглъщаните соли не се натрупват в клетките , а се отделят посредством разположени по листата секреторни жлези . Самото отделяне става с помощта на йонни помпи и се съпровожда с транспорт на големи количества вода . Към тази група се отнасят : ракитовица , гърлица и др.

3) Соленепропускливи халофити ( гликохалофити ) те растат на по-малко засолени почви .Имат висок осмотичен отенциал в клетките , който се поддържа обаче за сметка на продуктите на фотосинтезата , а клетките са слабо пропускливи за вода . Представители : пелин , метла и др.

Прекомерното засоляване нарушава азотния обмен и предизвиква натрупването на много междинни продукти включително и амоняк Настъпват изменения в баланса на приеманите  Na , K , Mg  йони .Потискат се растежните процеси , нарушава се структурата на много клетъчни органели и др.

1)хладоустойчивост – устойчивост на топлолюбивите растения към действието на ниски положителни температури ( над 10 º  С )

2) мразоустойчивост – способност на растенията да понасят температури под 0 º С )

Хладоустойчивост . Повечето топлолюбиви растения от южен произход трудно понасят ниски положителни температури ( памук , какао ) о царевицата трудно пониква при температура на почвата под 10 º С и т. н .Основна причина за увреждането на топлолюбивите растения от ниски положителни температури са нарушенията във функционалната активност на мембраните .Нормалният водообмен представлява загуба на тургора в резултат на нарушена доставка на вода към транспириращите органи , а това на свой ред е свързано с отслабване на поглъщащата способност на кореновата система .

Мразоустойчивост . При бързо понижаване на температурите в експериментални условия е установено, че това е съпроводено с образуването на лед вътре в клетката . В повечето случаи образуването на лед предизвиква смърт на клетките – замръзване . Основните причини за гибелта на клетките при ниски отрицателни температури са обезводняването и механическото увреждане на клетките от леда . За да придобият свойството мразоустойчивост , растенията трябва да преминат три етапа на подготовка : 1) преминаване в състояние на покой   ;  2) първа фаза на закаляване  ;  3) втора фаза на закаляване

]]> http://cvetya.com/toploustoichivost-na-rasteniyata/feed/ 0