<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Цветя &#187; хищници</title>
	<atom:link href="http://cvetya.com/tag/histnici/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://cvetya.com</link>
	<description>За цветята, отглеждане, декорации, стайни цветя за градината, видове и др.</description>
	<lastBuildDate>Sat, 01 May 2010 10:57:57 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
		<item>
		<title>Сарациния</title>
		<link>http://cvetya.com/saraciniya/</link>
		<comments>http://cvetya.com/saraciniya/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 24 Jan 2010 13:42:28 +0000</pubDate>
		<dc:creator>cvetya</dc:creator>
				<category><![CDATA[Декоративноцъфтящи]]></category>
		<category><![CDATA[сарацения]]></category>
		<category><![CDATA[хищник]]></category>
		<category><![CDATA[хищници]]></category>
		<category><![CDATA[хищно растение]]></category>
		<category><![CDATA[хищно цвете]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://cvetya.com/?p=960</guid>
		<description><![CDATA[Сарацинията идва от САЩ, предимно от централните и югоизточни части, като Каролина и Джорджия, въпреки че може да се открие и много на север, в Канада. Известна е като “тромпетче”, тъй като хищната част на растението е изменено листо, с формата на тръба – продълговато и разширено в горния край. Всяка тръба има капаче, което [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify"><a rel="attachment wp-att-961" href="http://cvetya.com/saraciniya/saraceniq-2/"><img class="alignleft size-full wp-image-961" src="http://cvetya.com/wp-content/uploads/2010/01/saraceniq1.jpg" alt="" width="124" height="93" /></a>Сарацинията идва от САЩ, предимно от централните и югоизточни части, като Каролина и Джорджия, въпреки че може да се открие и много на север, в Канада. Известна е като “тромпетче”, тъй като хищната част на растението е изменено листо, с формата на тръба – продълговато и разширено в горния край. Всяка тръба има капаче, което го предпазва от замърсяване с частици, които могат да го запушат, но също играе ролята и на платформа за кацане на насекомите- негови жертви.<br />
Някои от тях имат сложни, оцветени жилки, а повечето имат форма като на останалите “клюмнали” <strong>цветя</strong>.<br />
Sarracenia улавя своята жертва като и предлага да си сръбне от нектара му, който се секретира около устната на растението и също в основата на капачето. Насекомите, които кацат върху капачето, пият от нектара, съдържащ специален химикал, който ги опива, и тъй като ръбът на устната е хлъзгав и гладък, “пияните” насекоми лесно падат в тръбата, която се свива в основата си. Веднъж попаднало вътре в растението, гибелта на жертвата е неминуема, тъй като в тръбата има насочени надолу ресни, които я повличат все по-надолу и не и позволяват да се измъкне.Когато достигне дъното на тръбата, насекомото се разгражда от ензимите, а ценните хранителни вещества се усвояват от растението.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://cvetya.com/saraciniya/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Непентес</title>
		<link>http://cvetya.com/nepentes/</link>
		<comments>http://cvetya.com/nepentes/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 24 Jan 2010 12:44:11 +0000</pubDate>
		<dc:creator>cvetya</dc:creator>
				<category><![CDATA[Декоративноцъфтящи]]></category>
		<category><![CDATA[маймунски чашки]]></category>
		<category><![CDATA[непентес]]></category>
		<category><![CDATA[хищни растения]]></category>
		<category><![CDATA[хищни цветя]]></category>
		<category><![CDATA[хищници]]></category>
		<category><![CDATA[цветя хищници]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://cvetya.com/?p=952</guid>
		<description><![CDATA[Nepenthes е тропическо растение от югоизточна Азия, Индия, Мадагаскар и Австралия. Повечето растения от този вид са увивни. Наименованието „Маймунски чашки” идва от факта, че понякога маймуните пият соковете от каничките му. Каничките всъщност са издадени жилки в листата. Насекомите се превличат от соковете в каничките и цветовете им. Хлъзгавите ръбове и вътрешните стени на [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify"><a rel="attachment wp-att-953" href="http://cvetya.com/nepentes/nepentes/"><img class="alignleft size-medium wp-image-953" src="http://cvetya.com/wp-content/uploads/2010/01/nepentes-300x219.jpg" alt="" width="300" height="219" /></a>Nepenthes е тропическо растение от югоизточна Азия, Индия, Мадагаскар и Австралия. Повечето растения от този вид са увивни. Наименованието „Маймунски чашки” идва от факта, че понякога маймуните пият соковете от каничките му.<br />
Каничките всъщност са издадени жилки в листата. Насекомите се превличат от соковете в каничките и цветовете им. Хлъзгавите ръбове и вътрешните стени на каничките спомагат за падането на насекомите в храносмилателните сокове на дъното на капана. Хранителните вещества се абсорбират от тази „супа”.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://cvetya.com/nepentes/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Зелени Хищници</title>
		<link>http://cvetya.com/zeleni-histnici/</link>
		<comments>http://cvetya.com/zeleni-histnici/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 24 Jan 2010 12:35:18 +0000</pubDate>
		<dc:creator>cvetya</dc:creator>
				<category><![CDATA[Декоративноцъфтящи]]></category>
		<category><![CDATA[зелени хищници]]></category>
		<category><![CDATA[могогодишни тревисти растения]]></category>
		<category><![CDATA[растения]]></category>
		<category><![CDATA[хишни растения]]></category>
		<category><![CDATA[хишни цветя]]></category>
		<category><![CDATA[хищници]]></category>
		<category><![CDATA[цветя]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://cvetya.com/?p=940</guid>
		<description><![CDATA[Многогодишните тревисти растения, които улавят насекоми или други дребни животни и ги използват като допълнителен източник за храна, се наричат насекомоядни растения (растения хищници, карниворни растения). Познати са около 500 вида от различни семейства. В България се срещат само 5 вида от 2 семейства: кръголистна росянка (сем. Росянкови), обикновена петлюга и 3 вида мехурка (сем. [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><a rel="attachment wp-att-941" href="http://cvetya.com/zeleni-histnici/novini/"><img class="alignleft size-medium wp-image-941" src="http://cvetya.com/wp-content/uploads/2010/01/novini-300x216.jpg" alt="" width="300" height="216" /></a>Многогодишните тревисти растения, които улавят насекоми или други дребни животни и ги използват като допълнителен източник за храна, се наричат насекомоядни растения (растения хищници, карниворни растения). Познати са около 500 вида от различни семейства. В България се срещат само 5 вида от 2 семейства: кръголистна росянка (сем. Росянкови), обикновена петлюга и 3 вида мехурка (сем. Мехуркови). Преди пресушаването на Драгоманското блато в него растяла алдрованда (сем. Росянкови). На земята има около 450 вида растения — хищници, които използват различни начини, за да привличат, улавят и изсмукват дребни животни. Някои от тях растат по дърветата, други под водата, но обикновено те виреят в такава почва, която е влажна, кисела илишена от нитрати и фосфати, необходими за живота на растенията. Те улавят своята жертва с особени специализирани листа, а не цветове, както често се предполага. Растенията от типа „Железен капан“ хващат непредпазливите насекоми, като свиват бързо листата си, а тези от типа „Мухоловка“ обливат своите жертви с лепкав секрет. Жертвите на растението от типа „Вълчи ями“, намират смъртта си в отвори на листата, напълнени с вода, примесена с разяждаща течност. По какъв начин се свиват така бързо и силно листата им, когато те нямат нито мускули ,нито нерви? Какъв е източникът на енергията, която употребяват при тези движения? Повече от сто години учените се анимават с тия въпроси, но не са единодушни в обясненията. Някои мислят, че силата идва от внезапното освобождаване на осмотичното налягане близо до главната жилка на листа. Други смятат, че поради нееднаквото израстване на половината на листа различните пластове на тъканта им се намират под напрежение, което се освобождава при затварянето на листа. Как обаче се развива това напрежение и как се сигнализира за освобождаването му при кацане на насекомото е още напълно неизяснено. Знае се само, че свиването на листа се извършва при кацането на определени насекоми. Например при мухоловката „Венера“ щом кацнат мухи или мравки. Листът обикновено се вива за по-малко от половин секунда и само най-бързо реагиращите насекоми успяват да се спасят. Ботаниците смятат, че растенията-хищници са се приспособили да допълват храната си с насекомите. Около тези странни растения съществува още една тайна – те са особено издръжливи на студ, наводняване и дори на огън. Така например мухоловката е първото растение, което пониква в опожарени области. Интересно е, че се срещат насекоми, които отнемат плячката на растенията – хищници. Някои дребни мухички снасят яйцата си по тези растения и ларвите им се хранят с хванатите насекоми. В Малая има паяци, които се хранят изключително с жертвите, хванати от сараценията. Дори малки гущери и жабки понякога стоят с часове наблизо до насекомоядни растения, за да грабнат плячката им. Изглежда, че растенията хищници са поразявали винаги фантазията на хората. В Мадагаскар например се разказват легенди за съществуването на човекоядно дърво.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://cvetya.com/zeleni-histnici/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

