Цветя » почвите

Солеустойчивост

galina_borisova — Sat, 06 Mar 2010 14:31:39 +0000

Около 25 % от почвите на планетата са засолени .Прилагането в много страни и случаи на нерационално торене и поливане съществено допринася за ежегодното увеличаване на засоляването . У нас засолените почви са над 200 000 дка .Засолени са почвите , в които концентрацията на разтворими соли е над 0,5 % от сухото тегло .

В зависимост от вида на солите , които се натрупват в почвата и съдържанието на аниони в нея , засоляването може да бъде : хлоридно , сулфатно , сулфатно – хлоридно , хлоридно – сулфатно и карбонатно . Сухоземните растения имат различно отношение към почвеното засоляване .По своята реакция те се делят на две групи : халофити и гликофити
.Халофитите растат върху засолени почви , те се делят на :

1) Истински халофити ( аухалофити ) .Те поглъщат големи количества соли , които концентрират във вакуоларния сок .Поради това пък те имат висок осмотичен потенциал в клетките , а това обуславя по-голяма смукателна сила , позволяваща приемането на вода от силно засолена почва .Типичен представител е солянката и морските водорасли .

2) Солеотделящи халофити – поглъщаните соли не се натрупват в клетките , а се отделят посредством разположени по листата секреторни жлези . Самото отделяне става с помощта на йонни помпи и се съпровожда с транспорт на големи количества вода . Към тази група се отнасят : ракитовица , гърлица и др.

3) Соленепропускливи халофити ( гликохалофити ) те растат на по-малко засолени почви .Имат висок осмотичен отенциал в клетките , който се поддържа обаче за сметка на продуктите на фотосинтезата , а клетките са слабо пропускливи за вода . Представители : пелин , метла и др.

Прекомерното засоляване нарушава азотния обмен и предизвиква натрупването на много междинни продукти включително и амоняк Настъпват изменения в баланса на приеманите Na , K , Mg йони .Потискат се растежните процеси , нарушава се структурата на много клетъчни органели и др.

Относително съпротивление на почвите при обработка и твърдост на почвите

galina_borisova — Sat, 06 Mar 2010 14:03:40 +0000

Относителното съпротивление е това съпротивление, което почвите оказват при основната обработка. Носител на това съпротивление е също глината.

Количествено, относителното съпротивление се определя с динамометър и се изразява в кг/кв.см. или N/кв.м. Относителното съпротивление на почвите има голямо практическо значение. От неговата величина зависят натоварването на машините, разходите на горивни и смазочни материали, износването на лемежите и други.

Свойството на почвите да се съпротивляват на проникването в тях на твърди тела с определена форма под външно налягане се означава като твърдост. Носител на твърдостта също основно е глината.

Свързаност на почвите

galina_borisova — Sat, 06 Mar 2010 14:03:05 +0000

Свойството на почвите да се съпротивляват на външни сили, които се стремят да разделят почвените частички едни от други, се нарича свързаност. Носител на свързаността е също глината. Основната причина за свързаността е наличието на сили на сцепление между почвените частички. Величината на свързаността зависи от съдържанието и състава на глина и вода в почвата. Глинестите почви инат голяма свързаност. Почвите наситени с обменен натрий, се характеризират с голяма свързаност в сухо състояние. Увеличаването на хумусното съдържание води до намаляване свързаността на почвата. Свързаността зависи и от съдържанието на вода в почвата. С увеличаване на влажността намалява свързаността на почват и обратно с изсъхване се увеличава нейната свързаност.

Свиване на почвите

galina_borisova — Sat, 06 Mar 2010 14:02:23 +0000

Свойството на почвите да намаляват своя обем при изсъхване се нарича свиване. То е тясно свързано с набъбването и негов носител също е основно глината. Причината за свиване е загубването на водата по повърхността на кристалната решетка и вътре в нея от глинестите минерали при изсъхване на почвата. Силното свиване на почвата при изсъхване също е неблагоприятно от практическа гледна точка. То е свързано с образуването на широки и дълбоки пукнатини, които предизвикват разкъсване на корените на растенията и бързото изсушаване на почвата чрез физичното изпарение на водата от нея.

Лепливост на почвите

galina_borisova — Sat, 06 Mar 2010 14:00:20 +0000

Свойството на почвите в определени граници на влажност, да полепват по странични предмети се нарича лепливост. Носител на лепливостта е също глината.

От гледна точка на практиката, лепливостта влияе неблагоприятно. При обработване на почви с проявена лепливост се изразходва повече енергия, тъй като се увеличава съпротивлението, а освен това и обработката е лошокачествена. Ето защо в практиката трябва да се знае влажността, при която почвата загубва лепливостта си и да се обработва при такава влажност.

Според величината на лепливост Н.А.Качински разделя почвите на 4 групи: много силно лепливи, силно лепливи, средно лепливи и слабо лепливи. Съгласно новата международна система (СИ) лепливостта се измерва в Нютон на 1кв.м (N/кв.м).

Пластичност на почвите

galina_borisova — Sat, 06 Mar 2010 13:59:25 +0000

Пластичността е свойство на почвите при определяне влажност да изменят своята форма под влияние на външен натиск, без разкъсване на почвената маса и да запазят ново придобитата форма след отстраняване на натиска.

Главното условие за проявяване на пластичност е наличието на определено количество вода в почвата. Степента на пластичност зависи преди всичко от механичния състав на почвите. Пластичност притежават само почвите, които съдържат глина. Установено е, че пластичност започват да проявяват почвите, в които глината е над 15%.

Величината на почвената пластичност се изразява с т.н. число (коефициент) на пластичност. Срещу него се различават няколко категории почви: 0 – не пластични; 0-7 – слабо пластични; 7-17 – пластични; над 17 силно пластични.

Пластичността на почвите има голямо практическо значение.

Пластичност на почвите

galina_borisova — Mon, 01 Mar 2010 18:28:18 +0000

Пластичността на почвите има голямо практическо значение.

Реактивност на почвите

galina_borisova — Mon, 01 Mar 2010 18:27:37 +0000

Свойството на атомните ядра на някои химични елементи да се само разпадат, в резултат на което тези ядра от един тип се превръщат в друг тип атомни ядра, което е съпроводено с излъчване на алфа, бета и гама лъчи, се нарича радиоактивно разпадане, самият процес – радиоактивност на химичните елементи, а химичните елементи – радиоактивни.

Порьозност на почвите

galina_borisova — Mon, 01 Mar 2010 18:27:14 +0000

Свойството на почвените твърди частици и агрегати да се подреждат и свързват трайно помежду си по такъв начин, че между тях да остават празнини (пори) се нарича порьозност на почвите. Тя се изразява в % от общия обем на почвата. Понеже твърдата фаза на почвите е изразена от много различни по големина отделни частици и агрегати, в почвената маса се наблюдават и най – различни по размери пори. Най – тесните пори се наричат капилярни, а по – широките не капилярни Въз основа на това се различават и три основни вида порьозност: не капилярна, капилярна и обща. Не капилярната се изразява с обема на широките пори, включени между структурните агрегати или едрите механични елементи, с обема на ходовете от стари корени и животни и на широките пукнатини. Капилярната порьозност се изразява с обема на капилярните пори, а общата – с обема на сумата от не капилярните и капилярните пори.

Обикновено според размера на порите е прието те да се разделят на много широки, широки. В зависимост от величината на общата порьозност, почвите се подразделят на 4 категории: силно порьозни – над 60% пори, порьозни – от 45 до 60 % пори, слабо порьозни – от 30 до 45 % пори и много слабо порьозни – над 30 % пори.

Съдържанието на органични вещества, силно влияе на порьозността. Колкото повече органично вещество постъпва в почвата, толкова повече се увеличава не капилярната порьозност, а от тук и общата.

При обработваемите почви, особено в орницата, порьозността и особено не капилярната, се увеличава при обработка.

Почвената порьозност има огромно значение най – напред като екологичен фактор. Тя осигурява жизненото пространство, необходимо за развитието ма кореновата система на растенията, микроорганизмите и животните.Посредством порьозността тези организми се снабдяват с вода, кислород и хранителни вещества. От порьозността зависят водният и въздушният режим на почвите, качеството на обработката и др.

Относителна плътност на почвите

galina_borisova — Mon, 01 Mar 2010 18:23:29 +0000

Относителната плътност представлява отношението между теглото на определен обем от твърдата фаза на почвата без порите към теглото на същия обем вода при 4 градуса по Целзий.

Величината на относителната плътност зависи преди всичко от състава на твърдата фаза на почвите и по – специално от количеството на минералната част и органичното вещество. Минералната част има много по – голяма относителна плътност, отколкото органичната. Освен това отделните първични и вторични минерали имат различна относителна плътност. Най – ниска относителна плътност имат торфените почви и хоризонти – от 1.4 до 1.8. По – висока относителна плътност имат ъ– 2.7– 2.8. Познаването на величината на относителната плътност при различните почви има значение, защото по нея косвено може да се съди за съдържанието на хумус, а отчасти и за участието на различните минерали, изграждащи минералната част на почвите. Освен това, тя се използва и за изчисляването на порьозността на почвите.