Цветя » стъбла

Ботаническа характеристика на бялия риган

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:57:55 +0000

Белият риган Origanum heracleoticum L. е многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни.
Кореновата система е от осев тип при семенно размножените растения или адвентивна, брадеста с дълги жилки, когато се развива от вегетативни части. Коренът е силно разклонен, като основната маса от корени се разполага в почвения хоризонт до 20 cm дълбочина.
От корена излизат множество стъбла (до 40), които образуват надземна туфа. Стъблата достигат височина 50-80 cm и са разклонени още от основата. Те са четириръбести и са покрити с бели власинки. В горната половина на растенията разклоненията са разположени алтернативно.
Листата са срещуположни, целокрайни, продълговато-яйцевидни, заострени към върха и стесняващи се в основата си в къса дръжка. Горната повърхност е тъмнозелена и гладка, а долната е овласена с къси светли власинки, периферията е ресничеста.
Цветовете се развиват в пазвите на зелени, керемидообразно покриващи се прицветници. Събрани са в класчета, разположени в съцветие метлица по върховете на стъблата. Чашките са звънчевидни, овласени. Венчето е дребно, бяло до бледорозово. Цветът има четиригнезден плодник и много тичинки. Видът е кръстосаноопрашващ се. Цъфти от май до август.
Семената са тъмнокафяви, събрани по 4-6 в плодчета. Теглото на 1000 броя е 0,05 – 0,07 g.
По цялата надземна маса има етеричномаслени жлези.

Агротехника за резене

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:16:47 +0000

Място в сеитбообръщението, обработка на почвата, торене. Добри предшественици за резенето са торните култури които се прибират рано, както и зимните житни.
Поради голямата вегетативна маса която образува, резенето дава високи добиви само при пълно минерално или органоминерално торене. При неторени предшественици се внасят 1-2 t/da оборски тор, 15 kg/da P2O5, a калий – при доказана нужда. В случаите, когато предшественика е торен с оборски тор, се внасят само минерални торове. Торовете се заорават с основната обработка на почвата, която се извършва на дълбочина 22-25 cm. През есента площта се обработва с дискови брани и чизел-култиватори.
Предпосевната обработка на почвата се извършва при първа възможност през януари-февруари и се състои в плитко култивиране с внасяне на азотните торове или брануване.
Сеитба. Оптималният срок за сеитба на резенето е януари-февруари. Засява се при междуредия 60-70 cm, на дълбочина 2-4 cm, с посевна норма 1,5-2,0 kg/dka.
Грижи през вегетацията. След поникването на културата се извършва и първото култивиране в междуредията. С него могат да се внесат и азотните торове. През вегетацията се извършват 2-4 междуредови обработки. От химичните средства за борба с плевелите най-често се използват хербицидите Афалон 50 ВП в доза 200-250 g/da, Дуал 500 ЕК – 300 g/da, Малоран 50 ЕК – 250-300 ml/da, Агрифлан 24 ЕК – 300-400 ml/da.
Срещу болестите борбата се води чрез третиране на посевния материал или вегетационно пръскане със съответните фунгициди.
Резенето се напада от листни въшки, анасонов молец, от гъсениците на ливадната пеперуда и телените червеи. Срещу тези неприятели се използват съответно необходимите инсектициди, като се пръска вегетационно.
Грижите за многогодишното резене включват още подхранване с 10-12 kg/da N, който се внася с първата междуредова обработка и 15-20 kg/da P2O5, който се внася през есента с последната обработка.
Прибиране. Когато се отглежда за получаване на етерично масло от хербата, резенето се прибира директно цялорастейно, със силажоприбираща техника, във фаза млечно-восъчна зрелост на семената от централните сенници.
Резенето, отглеждано за семена, може да се прибере директно и разделно.
Поради неедновременното узряване на семената, предимство има разделното прибиране. Растенията се окосяват във фаза восъчна зрелост на семената от централните сенници и се оставят на откоси за доозряване на семената и изсъхване на стъблата.
Овършаването се извършва с вършачки или комбайни. Семената се почистват със зърночистачни машини.
Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация.

Ботаническа характеристика на резене

galina_borisova — Sat, 01 May 2010 10:13:20 +0000

Коренова система. Съставена е от добре развит главен вретеновиден корен /белезникав до жълтиникъв на цвят/, който при едногодишното резене е дълъг, с малко на брой разклонения, а при многогодишното – месест, силно развит и дълбоко проникващ, с по-голям брой странични разклонения.
Стъбло. Едногодишното резене достига височина средно до 60 cm, с едно основно стъбло, от което излизат разклонения от 1-ви до 3-ти порядък. При многогодишното резене стъблото израства до 150-200 cm и е с 10-12 основни стъбла. Стъблата са кухи, голи и покрити със сивкав восъчен налеп.
Листата са полиморфни, с дълги листни влагалища. Листните петури са с нишковидни дялове, по-къси при листата от основата на стъблото и по-дълги при връхните листа. Розетъчните и долните листа са прикрепени на дълги дръжки, а средните и горните са приседнали.
Съцветието е сложен сенник с 10 до 25 лъча. Всеки лъч формира чадърче от цветове, събрани на групи от по 10-20 броя. Те са двуполови, съставени са от редуцирана чашка, петлистно, опадващо, жълто венче, пет тичинки и един двугнезден плодник / долен/.
Плодовете са диакени с удължена цилиндрична форма и добре изразени по повърхността 10 надлъжни ребра, под които се формират шизогенни, лизогенни и шизо-лизогенни етерично-маслени вместилища.
Масата на 1000 плода е 3.5-6.5 g.

Ботаническа характеристика на маточината

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 13:02:36 +0000

Маточината (Melissa officinalis L.) е многогодишно растение от сем.Устоцветни ( Labiate ).
Коренището и е силно разклонено, образува хоризонтални подземни стъбла, разположени плитко в почвата.
Стъблата са четириръбести, разклонени, покрити с жлезисти власинки.
Листата са срещуположни, светлозелени, сърцевидни, продълговати, със заострен връх и назъбени по периферията. При стриване ухаят на лимон.
Цветовете се намират по връхните части на клонките и в пазвите на листата, разположени на групи с по 3 или 5 цвята. Те са бели до бледожълти.
Растението образува туфа с височина 60-80 сm и диаметър 40-60 сm.
Семената са дребни, продълговати, светлокафяви.
У нас все още няма селекционирани и интродуцирани сортове маточина, затова се отглежда местната популация. В световната практика са известни два сорта, получени от немската селекция – Ерфуртска правостояща и Кведлинбургдска стелеща се.

Биологични изисквания на салвията/мечо ухо/

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 12:46:25 +0000

Салвията е растение с многогодишен корен и едногодишна надземна част. Обикновено се отглежда като четиригодишна култура. По време на вегетационния си период преминава през фенологичните фази поникване, розетка, стъблообразуване, бутонизация, цъфтеж и узряване на семената.
Непосредствено след поникването салвията издържа отрицателни температури до минус 6-8°С, а във фаза розетка – до минус 30°С, поради което се сее наесен или рано напролет. Тя се развива добре при дълъг ден и интензивно осветление. Засенчването води до понижаване на добивите от свежи съцветия и етерично масло.
Добре развитият корен и покритите с власинки листна и стъбла обуславят сравнително ксерофитния характер на растението и позволяват успешното му отглеждане като неполивна култура. Семената и се ослизяват при поемане на достатъчно влага и могат да поникнат успешно при последващо засушаване на почвата.
Салвията дава високи добиви на богати и аерирани почви с неутрална или слабоалкална реакция. Неподходящи са влажните почви с тежък механичен състав.

Ботаническа характеристика на салвията/мечо ухо/

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 12:45:06 +0000

Коренова система. Коренът е многогодишен, месест, вретеновиден и достига на дълбочина до 1,5 m. всяка година от него се образуват 1-5 стъбла.
Стъбла. Те са дебели 1-2 сm, четириръбести кухи, изправени, високи до 1.5 m, разклонени на върха, покрити нагъсто с жлезисти власинки.
Листа. Те са с продълговато-сърцевидна форма, с грапава повърхност, назъбена периферия, изпъкнало мрежесто жилкуване от долната страна и покрити с власинки. Розетъчните са много едри, на дълги дръжки, а стъблените са по-дребни и приседнали..
Цветове. Те са едри, двуполови, с двуцветно розово или виолетово венче, две тичинки и петзъба чашка. Разполагат се на пръстени по разклоненията на метличести съцветия.
Семената са яйцевидни, светлокафяви, с маса на 1000 семена 3-4 g.

Ботаническа характеристика на казанлъшката роза

galina_borisova — Mon, 26 Apr 2010 12:08:36 +0000

Казанлъшката маслодайна роза е многогодишно храстовидно растение.
Коренова система. Развива мощна коренова система, която може да достигне от 2 до 5 метра дълбочина. Съставена е от адвентивни, силно развити въжеобразни скелетни разклонения, които се формират от стъблени възли и притежават подчертана смукателна способност. Те се разклоняват силно, като основната маса от корените се разполага повърхностно (до 40 cm дълбочина). Със застаряване на кореновата система, някои от скелетните разклонения последователно загиват, а на тяхно място се образуват нови и така кореновата система периодично се подмладява.
Стъбло. Розовият храст се формира от 10-15 основни стъбла, достигащи до 2–2,5 m височина, както и от множеството страничните разклонения. Розовият храст се разклонява в геометрична прогресия, на което се дължи ежегодното увеличаване на добивите. Младите клонки имат тревисто зелен цвят и са покрити с два вида, сравнително гъсто ръзположени шипове – къси прави и дълги слабо извити надолу. При младите леторасти те са червенокафяви на цвят, а при застаряване стават сивокафави. След 8-10 години храстите застаряват, което налага тяхното подмладяване. Разклоненията на храста се изрязват дълбоко с цел провокирането на нов прираст от млади леторасти.
Казанлъшката роза има два вида леторасти – вегетативни и цветоносни. Вегетативните се развиват от долните пъпки на по-старите разклонения. Те нарастват буйно на височина до 1 m и служат за подмладяване на старите разклонения. Цветоносните клонки са по- къси (до 20- 30 cm) и са много повече на брой. Те се развиват от пазвените пъпки по върховете на едногодишните разклонения, образуват най– често по 5 листа, след което от вегетационния им връх се диференцират последователно цветните пъпки. След прецъфтяването на цветовете или тяхното откъсване, пазвената пъпка на последния лист се развива и допълнително удължава цветоносната клонка. Колкото по–дълги са леторастите от този втори прираст на храстите на маслодайната роза след розобера, толкова повече цветове ще се развият по тях през пролетта на следващата година. Самото диференциране на пъпките от втория прираст става напролет, след възобновяване на сокодвижението и при задължителното влияние за известно време на по-ниски температури (4-6о С).
Листа. Те са сложни, текоперести, съставени от 5-7 листни петури върху обща листна дръжка. Формата на листните дялове е овална до яйцевидна, със закръглена основа и затъпен или слабо заострен връх. Периферията им е назъбена, а повърхността им е покрита с кутикула и власинки (повече отдолу на листата), което ограничава прекомерното изпарение. Листата окапват с настъпване на зимните студове.
Цветове. Събрани са в метлообразно съцветие с 4-5 цвята. Всеки цвят има 5 чашелистчета, които заедно с цветната дръжка са покрити с меки шипчета и смолоносни жлези. Венечните листенца са розови на цвят. Най-често са 30-40 на брой, имат триъгълна форма и силно заоблени върхове. Според броя и едрината на венечните листенца има пулести форми – с малък брой едри венечни листенца, и кичести форми – с много на брой дребни венечни листенца. Установено е, че сборът от броя на венечните листенца и тичинките е около 110- 120. Всеки отделен цвят тежи 2-2,5 g. Етеричното масло се съдържа основно във венечните листенца, като е локализирано във външни етерично-маслени вместилища в количество 0,03-0,05 %. Като относителен дял това представлява 92.8% от общото количество в цвета. Етерично масло се съдържа още в тичинковите дръжки /4.6% от общото количество в цвета/, чашката /2.3%/ и плодника /0.3%/.
Казанлъшката роза цъфти от средата на май до средата на юни.
Плод. Той е лъжлив, нарича се шипка. Отвън е покрит със смолоносни жлези. След узряване придобива керемиденочервена до вишневочервена окраска. Формата е продълговато- яйцевидна, с остра основа. Съдържат в относително малко количество месеста част и 2-3 до 20 семена, покрити с твърда белезникава обвивка. Плодовете са богати на витамин С.
Семена (истинските плодове). Те са ореховидни. Разположени са по вътрешните стени на лъжливия плод или в основата му.

Систематика и сортове на фъстъците

galina_borisova — Sat, 24 Apr 2010 11:04:35 +0000

Фъстъците принадлежат към сем. Бобови (Fabaceae = Leguminosae), род Arachis. Култивира се видът A. hipogeae L., включващ подвидовете ssp. australiamericana Z. Luz. – южноамерикански; ssp. asiatica Z. Lus. – азиатски и ssp. vulgaris Z. Luz. – обикновени. Представителите към първите два подвида са с дълга вегетация – съответно 200-240 и 150-180 дни и са със стелещи се стъбла. Подвидът vulgare Z. Luz. обединява 4 сортотипа, предимно правостящи форми, с по-къса вегетация (до 150 дни), подходящи за отглеждане в условията на субтропика и умерения пояс. Това са сортотиповете испански, испански подобрени (явайски), валенсия и виргински (африкански).
У нас са районирани сортовете ИИРР 2609, Калина, Кремена Орфей и Росица /всички селекционирани в ИИРР – Садово/ и се отнасят към вида A. hipogeae L., подвид vulgaris Z. Luz., сортотип Valencia.

Биологични изисквания на лена

galina_borisova — Sat, 24 Apr 2010 10:33:52 +0000

Изисквания към топлина и светлина. Семената на лена могат да поникнат при 2-30 С. За нормално протичане на процеса са необходими по-високи температури – от порядъка на 8-100 С. Младите растения издържат до минус 3-40 С, понякога до минус 70 С. Оптимални през вегетацията на влакнодайния ден са температурите 16-180 С, а на маслодайния – 25-280 С.
Влакнодайният лен е растение на дългия ден и разсеяната светлина. Такива условия при отглеждането му увеличават продължителността на вегетацията, но заедно с това и добива и качеството на влакното. Интензивната светлина предизвиква разклоняване на стъблата.
Маслодайният лен изисква къс ден и интензивно, обилно слънчево греене.
Изисквания към влагата. Влакнодайният лен е влаголюбиво растение на прохладния климат. Критичен е периодът бутонизация – цъфтеж. Тогава влажността на почвата трябва да бъде 70-80 % от ППВ. Недостигът на въздушна и почвена влага през този период забавя растежа и образуването на влакното, понижава качеството и рандемана.
След прецъфтяване, до ранна жълта зрялост, честите дъждове причиняват полягане на посевите и развитие на гъбни болести, което се отразява неблагоприятно върху добива.
Междинният, а още повече маслодайният лен, изискват през вегетацията си по – сухо и слънчево време.
Изисквания към почвата. Поради слабата коренова система, която формират растенията, на лена подхождат най – вече богатите с лесно усвоими хранителни вещества, аерирани, влагозапасени и чисти от плевели почви.
Алкалните, киселите и тежките глинести почви не са подходящи за него.
Високи и качествени добиви се реколтират на излужени канелени горски и черноземни почви.

Систематика и сортове на лена

galina_borisova — Fri, 23 Apr 2010 11:57:48 +0000

Към род Linum на семейство Linaceae (D.C.) Dumort. се отнасят над 200 едногодишни и многогодишни видa. Най-разпространен от тях е обикновеният, културен вид Linum usitatisimum L., включващ и следните 3 по-важни подвида: subsp. mediteraneum Vav. et Ell. (средиземноморски – с всоки до 50 cm растения, едри кутийки и семена с маса на 1000 броя – 10-13 g); subsp. transtorium Ell. (междинен – с високи 50-60 cm растения и семена с маса на 1000 броя – 6-9 g); subsp. eurasiaticum Vav. et Ell. (евроазиатски – с различна височина и разклоненост на стъблата, с дребни семена – маса на 1000 броя – 3 – 8 g).
Последният е най-разпространен като култура. Към него принадлежат разновидностите: var. elongata (за влакно); var. brevimulticaulia (за масло); var. intermedia (междинен) и var. prostrata (стелещ – без съществено значение).
У нас райониран сортът за влакно Нике.