Място в сеитбообръщението. В полските сеитбообръщения, където обикновено се залагат ранно, средноранно и втора култура (лятна посадка) производство, картофите се засаждат след зимните житни и едногодишни бобови култури, а в зеленчуковите следват спанака, лука за зелено, граха и др. В полупланинските и планински части на страната, където у нас се отглеждат средноранни, късни и за семепроизводство картофи, предшественици са ръжта, тритикале, граха за зърно и зелена маса, лена и други традиционни за тези райони култури.
Ранните и средноранни картофи от своя страна са много добри предшественици за зимните житни и едногодишни бобови култури.
Ако не е намножена нематодата и производството е предназначено за продоволствени цели (консумация), картофите могат да се отглеждат като кратка монокултура (до 2-3 години).
Обработка на почвата. Цели дълбоко разрохкване и аериране на почвения слой, тъй като картофите не формират мощна коренова система, а клубените се залагат на дълбочина до 20 и повече сантиметра. Включва основна обработка (оран) на дълбочина 28-30 cm, допълнителни и предпосадъчни обработки.
Веднага след прибирането на предшественика се извършва основната обработка. Дълбоката оран по принуда се отлага за пролетта само на терени, застрашени от ерозия.
До есента в зависимост от валежите, респективно заплевеляването, площите се култивират и брануват едновременно веднъж или двукратно на дълбочина 12-15 cm за унищожаване на плевелите и запазване на влагата. Късно наесен, в зависимост от заплевеляването, те се преорават или култивират на дълбочина 15-18 cm.
Напролет се извършват 1 или 2 предпосадъчни култивирания на дълбочина 15-18 cm с едновременно брануване.
Торене. Опитно е установено, че за 1000 kg клубени и съответната биомаса картофите изразходват по около 5 kg N, 2 kg P, 9-10 kg K, 4 kg Ca и 2 kg Mg.
Приемането на хранителните вещества е най-интензивно когато се формират и нарастват надземната маса и клубените (II- ри и III- ти период от развитието).
До началото на цъфтежа се усвояват около 60 % от цялото необходимо количество азот, малко по-малко от това на фосфора и над 50 % от калия.
При азотен глад растенията се развиват слабо, понижава се облистеността и продуктивността на листния апарат, добива на клубени и съдържанието на скорбяла. Излишъкът на азот предизвиква буйно развитие на вегетативната маса, удължаване на вегетационният период, понижава устойчивостта на болести и величината на реколтирания добив.
Картофите усвояват азота от почвата под нитратна и амониева форми.
Фосфорът ускорява развитието на растенията (темпа на разрастване на кореновата система и клубенообразуването), увеличава съдържанието на скорбяла в клубените. Недостигът на фосфор води до задържане процесите на клубенообразуването и влошаване качеството на клубените.
Засушаването и температурите под 8-100 С понижават интензивността на приемането му от почвата.
Калият участва в процеса на фотосинтезата и белтъчно-въглеродния обмен. Играе съществена роля върху качеството на клубените (съдържанието на скорбяла), повишава устойчивостта на болести и продуктивността на растенията. Приемането му от растенията е в тясна връзка с видът на внесените азотни торове и влажността на почвата. В комбинация с азотни торове на амониева основа, при оптимална влажност на почвата, ефектът от торене с калий се проявява най-силно. Сулфатната форма на калиевия тор е за предпочитане, тъй като използването на КCl понижава съдържанието на скорбяла в клубените.
Количеството на внасяните торове се определя по балансовия метод.
Картофите са отзивчиви на торене култура. При интензивните технологии, за максимален добив, количествата на внесените под формата на минерални торове макроелементи могат да достигнат съответно N – 25-30 kg/dka, P – 20-25 kg/dka и K – 25-28 kg/dka.
В много случаи минералното торене може да бъде заменено изцяло с органично, най – вече чрез внасяне на угнил оборски тор в количества от 3-5 t/dka. За същата цел се използват дървесната пепел (богата на К2 О) – 150-250 kg/dka и костното брашно (богато на P2 O5) – 100-120 kg/dka.
Едновременно с дълбоката оран се внасят фосфорните, калиевите и торовете с органичен произход. Независимо от производственото направление, при неполивни условия, азотните торове се внасят еднократно, предпосадъчно. Отглеждането на посеви за средноранно и късно производство изисква двукратно внасяне – предпосадъчно и преди бутонизация (съчетано с поливка и обработка на почвата).
При планирани високи азотни торови норми, които ще се реализират чрез минерални торове, не трябва предпосадъчно да се внасят над 10-12 kg/dka а. в., тъй като силно се понижават прорастването и жизнеността на кълновете.
Подходящ от азотните торове е амониевият сулфат, от фосфорните – суперфосфатът, а от калиевите – калиевият сулфат.
Картофите се торят и с микроелементи – магнезий (магнезиев окис – 4-5 kg/dka – преди засаждането или като листно подхранване 3-4 % – ов р-р на магнезиев сулфат ), бор, молибден, мед и цинк (обработка на клубените с 0,05 % – ови р-ри на тяхни соли) и др.
Рътене. Преди да се засадят клубените се рътят с цел скъсяване на вегетацията с 10-15 дни, ограничаване на пораженията от някои болести и неприятели и повишаване на добива с 20-25 % (от съществено значение за ранното производство). То започва 35-40 дни преди засаждането и се осъществява в помещения, където може да се регулират температурата, въздушната влажност, интензивността и фотопериодичността на осветлението.
Отначало поставените в щайги клубени се държат в продължение на 10-12 дни на тъмно при температура 8-10о С и 85-90 % въздушна влажност. При тези условия кълновете нарастват до 1,5-2,0 cm. Помещенията се осветяват в продължение на 3-4 седмици, с фотопериодичност в денонощието 10 h светло – 14 h тъмно, при температура на въздуха 8-10о С и въздушната влажност – 85-90 %. Kълновете достигат 4-5 cm и се оцветяват характерно за сорта. Помещението отново се затъмнява за 7-10 дни, а температурата на въздуха се понижава на 2-40 С, с цел закаляване.
По време на рътенето, веднъж седмично, клубените се пръскат с 0,5 % р-р от борна киселина, 0,02 % р-р на син камък или 0,01 % р-р на калиев перманганат за борба с гъбни болести и подпомагане процеса на кълнене.
Засаждане. Може да започне без рискове при трайно задържане на температурите над 7-80 С. За равнинната част на Южна България ранните картофи се изнасят и засаждат рътени от 20. 02 до 10. 03, а за Северна България – през втората половина на м. март. Средноранното и късно производство се залага от 15 април до 15 май за цялата страна, лятната посадка (втора култура) – от 20 юни до 20 юли.
При много рано засаждане клубените може да загният или развилата се надземна маса да бъде поразена от възвратни студове.
Картофите се засаждат ръчно или със специални машини.
Ръчното засаждане изисква предварително отваряне на 8-10 cm дълбоки бразди. След нареждане на клубените (за предпочитане на източния склон на браздата при ориентиране на редовете север-юг) те се заравят с нова бразда или с мотика.
За механизирано засаждане се използват картофосадачни машини като РСМБ- 4, РСМБ- 8 или К- 4.
В таблица 26 са посочени междуредовите и вътрередови разстояния, гъстотите и посадъчните норми в зависимост от производственото направление.
За стандартни се приемат клубените с маса 50-60 g (с големина на кокоше яйце). По-дребни и по-едри клубени също могат да се използват (по- дребните в по-големи количества, а по-едрите – като се разрязват надлъжно).
Грижи през вегетацията. Грижите през вегетацията се заключават в борба с вредителите (плевели, болести и неприятели), окопаване, загърляне, подхранване и поливане при отглеждане при поливни условия.
За унищожаване на плевелните поници, преди поникването на картофите засадените площи се брануват с леки брани, напречно на редовете. При необходимост брануването може да се повтори в началото на поникването.
Първото окопаване се извършва веднага след като няма опасност от заравяне на растенията на дълбочина 10-12 cm. Броят на следващите окопавания зависи от производственото направление на посева. Ранните
картофи се окопават и загърлят едновременно още веднъж, а средноранните и късните – съответно още два и три пъти през 10-15 дни. При поливни условия, едно от окопаванията се съчетава и с азотно подхранване.
Срещу едногодишни широколистни плевели се използват хербицидите Гезагард 50 ВП – 300 g/dka, Дианолен 50 ВП – 200-300 g/dka, Линурекс 50 ВП – 200 g/dka, Паторан 50 ВП – 300-400 g/dka, внесени след засаждане, преди поникване, както и Зенкор 70 ВГ – 60-70 g/dka, внесен при 5-10 cm височина на картофите.
Хербицидите Пропонит 720 ЕК – 200-300 ml/dka, Рилей – 200 ml/dka и Сатурн 500 ЕК – 1000 ml/dka, внесени след засаждане, преди поникване, са ефективни срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели.
За борба само с едногодишните житни плевели, включително балур от семена, преди засаждането, с инкорпорация се внасят Дуал 500 ЕК – 400 ml/dka или Ерадикан 6 Е – 500-600 ml/dka.
Ефективни срещу едногодишни и многогодишни житни плевели, включително балур от коренища, троскот и пирей са хербицидите Фуроре супер 7,5 ЕВ – 200 ml/dka и Фузилад супер 200-300 ml/dka, използвани във фаза 3 – ти – 5 – ти лист на плевелите (10-20 cm височина на балура).
Картофите се нападат от голям брой вирусни и гъбни болести. От вирусните по-важни са обикновена мозайка, къдравост, черна шарка и др.
Борбата с тях е превантивна – сеитбообръщение, използване на здрав посадъчен материал, устойчиви сортове, метода на тъкънните култури, химео и термотерапия.
Икономически важни гъбни болести се явяват мана, кафяви петна (алтернария), струпясване (ризоктония) и др. Борбата с тях се извежда с фунгициди. Срещу маната могат да се използват Аксанит Си – 250 g/dka, Акробат МЦ – 200 g/dka, Дитан ДГ – 200 g/dka, Купроксат ФЛ – 300 ml/dka, Купроцин супер – 300 g/dka, Манекс С-8 ВП – 150 g/dka, Микогард 500 СК – 250 ml/dka, Пужил Л – 250 ml/dka, Сандофан М 8 – 250 g/dka, Чемп – 300 ml/dka, Шампион – 150 g/dka.
Ефективни за едновременна борба с алтернарията и маната са фунгицидите Браво 2000 – 200 ml/dka, Корсейт М ДФ – 250 g/dka, Полирам ДФ – 200 g/dka, Ридомил МЦ 72 ВП и Фолпан 80 ВДГ – 150 g/dka, а срещу ризоктонията – Роврал 50 ВП – 400 g/1t клубени.
От неприятелите колорадският бръмбар нанася ежегодно най – много вреди. За борба с него у нас са разрешени за употреба : Банкол 50 ВП – 50 g/dka, Бонус СК – 25 ml/dka, Данитол 10 ЕК – 50 ml/dka, Делтанет 40 ЕК – 40 ml/dka, Децис 2,5 ЕК – 20-30 ml/dka, Евисект С – 30 g/dka, Ефарил 85 ВП – 120 g/dka, Карате 2,5 ЕК – 30 ml/dka, Карате 5 ЕК – 12,5 ml/dka, Карате макс – 30 g/dka, Кинмикс 5 ЕК – 20 ml/dka, Маршал 25 ЕК – 150 ml/dka, Номолт 15 ЕК – 15 ml/dka, Офунак 40 ЕК – 125 ml/dka, Регент 800 ВГ – 2 g/dka, Санмба 530 ЕК – 50 ml/dka, Севин ХЛР – 100 ml/dka, Севин 85 ВП – 120 g/dka, Сипервет 25 ЕК – 10 ml/dka, Суми алфа 5 ЕК – 15 ml/dka, Сумитион 50 ЕК – 100 ml/dka, Суперсект 10 ЕК – 12,5 ml/dka, Томбел 32 ЕК – 80 ml/dka и Шерпа 25 ЕК – 10 ml/dka.
За борба с телените червеи и другите почвени неприятели, както и срещу листните въшки и колорадския бръмбар се внася Каунтер 5 Г-3 kg/dka, а срещу голия охлюв – препаратът Слагит пелетс – 2 kg/dka.
Цистообразуващата нематода за отделни райони и години се явява икономически важен неприятел. Борбата с нея може успешно да се изведе чрез нематоцида Видейт (7 kg/dka), внесен преди засаждането.
Поливането е мощен фактор за повишаване на ефекта от отглеждането на картофите. Това се дължи преди всичко на подобряване процеса на хранене на растенията. За да се задоволят напълно нуждите на културата по естествен път са необходими над 300 mm вегетационни валежи, разпределени така, че през периода на клубенообразуването и усиленото им нарастване да се поддържа влажност на почвата 75-80 % от ППВ.
Акомулираната от зимните валежи влага и вегетационните валежи у нас не са достатъчни за ранното производство на картофи у нас. Обикновено се налагат 1-2 поливки от по 50-60 m3/dka вода. Нуждите на посевите за средноранно и късно производство се задоволяват още по-малко и при тях поливките могат да достигнат съответно3-5.
Лятната посадка (втора култура) картофи, в сухи години се поливат 5-7 пъти.
Прибиране. Момента на прибиране зависи от направлението на използване. Ранните и семепроизводни посеви се реколтират преди пълното им озряване. В първият случай то се определя от конюнктурата на пазара, а във вторият – за да се избегне зараза с вирусни болести.
Средноранните и късни картофи се прибират след пълно узряване на клубените. Сигурни белези за това са загрубяване на кожицата на клубените и придобиване на характерната за сорта окраска. Към този момент надземната маса е пожълтяла и завехнала и при издърпване стъблото в подземната си част се прекъсва, а клубените остават в почвата.
Прибирането се осъществява механизирано или ръчно. Обикновено ранните картофи се прибират с “нож-скоба”, плуг или мотика и се сортират ръчно. Средноранните и късни картофи могат да се приберат с картофовадачна машина (изисква предварително отстраняване на листостъблената маса с роторен силажокомбайн) или с картофокомбайн но на терени с наклон под 10-15 о.
Съхраняване. Дълготрайно и качествено съхраняване на клубените се постига в специални хранилища, където стойностите на температурата и влажността на въздуха могат да се контролират.
След изваждането, в продължение на 15-20 дни клубените трябва да се съхраняват при около 150 С, след което температурата се понижава постепенно до 2-40 С, а въздушната влажност се поддържа на 85-90 %.
Масово, големи количества картофи у нас се съхраняват в ровници или траншеи. Те се правят на отцедливи места, с ширина 1,5 m и дълбочина около 0,8-1,0 m. На дъното на траншеята или ровника се поставя повдигната дървена скара, а през 2-3 m – тръби за отдушници. Клубените се насипват върху скарата на пласт дебел не повече от 50-60 cm и се покриват с 15-20 cm речен пясък или лека почва.
За подтискане на кълнителните процеси, клубените предназначени за консумация може да се облъчат с гама лъчи в дози 80-100 Gy (грей) или да се третират с препаратите Белбитан, Соланекс, ИФК- 2 и др.
