Място в сеитбообрaщението. Оризът може да се отглежда след себе си в продължение на много години. Такова безсменно отглеждане довежда до силно заплевеляване, заблатяване, засоляване, до намаляване на микробиологичната дейност в почвата и като резултат от всичко това-  рязко понижаване на добивите. За да се избегнат тези отрицателни резултати, е необходимо въвеждането на специализирани сеитбообръщения. При тях, след подходящи предшественици, той може да се отглежда на едно и също поле няколко години.
Най-добри резултати се получават, когато оризът се отглежда в тревополни сеитбообръщения след люцерна, или тревни смески. Люцерната и тревните смески подобряват структурата на почвата и я обогатяват с хранителни вещества, а при окосяването им се унищожават и плевелите.     Натрупване на органично вещество в почвата при многогодишните бобови треви продължава обикновено две години.
Примерни тревополни оризови сеитбообръщения:
А/ Без поле заета угар
5 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то и 5-то – ориз (60% ориз).
6 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то, 5-то и 6-то – ориз (66% ориз).
7 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо – ориз (72% ориз).
Б/ с поле заета угар
6 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то, 5-то – ориз, 6-то – заета угар (50% ориз)
7 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то, 5-то – ориз, 6-то заета угар, 7-мо – ориз (57% ориз).
8 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то, 5-то – ориз, 6-то заета угар, 7-мо и 8-мо ориз (62,5% ориз)
9 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то, 5-то ориз, 6-то – заета угар, 7-мо, 8-мо, 9-то – ориз (67% ориз).
10 – полно: 1-во и 2-ро поле – треви, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то – ориз, 7-мо заета угар, 8-мо, 9-то и 10-то – ориз (70% ориз).
За да се запаси с повече азот и органично вещество, тревните полета се заемат с чист посев люцерна. Угарното поле обикновено се заема с едногодишни смески с бобови и житни култури (грахово-пшеничена, фиево-овесена и др.), които се засяват през есента. Зелената маса от тези смески през пролетта е най-добре да се използува (заоре) за зелено торене, при положение, че нуждите на животновъдството не налагат да се окоси. При липса на семена от зимуващи бобови култури (грах,фий), полето се засява през есента с пшеница, ечемик, репко или през пролетта – със соя, смески от фий или грах с житна култура (овес) за зелено торене.
Примерни нетревополни оризови сеитбообръщения
3 – полно: 1-во поле – заета угар, 2-ро , 3-то – ориз (66,7% ориз).
4 – полно: 1-во поле – заета угар, 2-ро, 3-то, 4-то – ориз (75% ориз).
5 – полно: 1-во поле – заета угар, 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то – ориз (80% ориз).
6 – полно: 1-во поле – заета угар, 2-ро, 3-то – ориз, 4-то – заета угар, 5-то, 6-то – ориз (66,7% ориз).
7 – полно: 1-во поле – заета угар, 2-ро, 3-то, 4-то – ориз, 5-то -заета угар, 6-то , 7-мо – ориз (71% ориз).
Оризът може да се отглежда с успех и в нетревополни сеитбообръщения. В тях полето със заета угар се засява или с бобови смески, или с бобови култури за зърно, но може да се засява и с пшеница, ечемик и други прибиращи се рано култури. Нецелесъобразно е включването в сеитбообръщението на царевица, памук, цвекло, слънчоглед и други, тъй като се прибират късно.
Най-добре от агротехнически и икономически съображения е сеитбообръщенията да се уплътняват с есенни предкултури.
Обработка на почвата. През вегетацията оризът е около 100 дни под вода, вследствие на което почвата е силно уплътнена, а достъпът на въздух и кислород е затруднен. Затова обработката на почвата за ориза се различава от тази на при  другите култури.
С обработката се цели да се засилят окислителните процеси на минералните вещества в почвата до сеитбата и да се разрушат вредните съединения образувани в заливния период. Особеното тук е и това, че органичните вещества трябва да се запазят по-свежи (неразложени), защото през периода на заливането те са основният богат източник на амонячен азот и други хранителни вещества. С обработката към момента на сеитба горният почвен слой трябва да е с големина на бучките от 2 до 5-10 mm и твърдо легло на 2-3 cm под него.
Когато оризът се отглежда след ориз, веднага след прибирането му се извършва оран на дълбочина 20-25 cm. С тази обработка се цели да се заорат на по-голяма дълбочина, където аерацията е по-слаба, кореновите и други органични остатъци, които да се запазят свежи по-продължително време.
Дълбочината на оранта зависи от наличието на плевели. Почви, заплевелени с блатни плевели кандра и папур, се изорават на 12-15 cm (корените и коренищата им са разположени на тази дълбочина) и по-голяма част от тях изсъхват и измръзват. Оран на 25-27 cm се извършва на почви, заплевелени с блатна тръстика, защото коренищата й са на дълбочина 25 cm.     Изораните площи не се заравняват, оставят се на гребени, за да аерират и просъхнат добре.
През пролетта предсеитбената подготовка зависи от заплевяването. Ако площите са чисти от кандра, папур или блатна тръстика, се култивират, дискуват или фрезуват. При наличие на тези плевели се извършва и плитко преораване на 14-16 cm.
Първата пролетна обработка е култивиране на 14-16 cm дълбочина, а 10-12 дни след нея се извършва второ култивиране или преораване (при заплевеляване) на 14-16 cm. Когато след преораване се образуват буци, те се надробяват с тежки дискови брани. Преди сеитба (3 до 5 дни) се извършва текущо подравняване с грейдери, дългобазисни подравнители или влачки. След това се обрязва вътрешният край на тировете, правят се периферните дренажни канавки, внасят се азотните и фосфорни торове, почвените хербициди и се извършва дискуване на дълбочина 6-8 cm.
Когато оризът се отглежда след люцерна  площта  се изорава късно на дълбочина 20 cm. След този предшественик с обработката не се цели засилване на окислителните процеси. Изораването се извършва късно, за да се поемат от почвата есенните валежи и да се намали аерацията. Така се запазват по-продължително време кореновите и растителни остатъци и са подложени на по-слабо разлагане. Това засилва възстановителните процеси в почвата след сеитбата на ориза и снабдяването му с амонячен азот е по-добро. Най-добре е когато люцерната се разорава рано напролет преди сеитбата. В тези случаи корените и растителните остатъци се запазват свежи до заливането на ориза. Вместо оран, през пролетта може да се извърши двукратно дискуване или фрезуване.
Когато не се засява предкултура, след прибиране на заемащата угарното поле култура, площта се залива с 10 cm воден слой. След попиване на водата и поникване на плевелите и самосевките площта се изорава на дълбочина 18-20 cm и се извършва основно подравняване. Ако тази култура е пшеница или ечемик, след изораването площта трябва да се валира за намаляване на аерацията. Пролетната подготовка зависи от състоянието на почвата.
Когато се засява предкултура, се извършва основно подравняване, след което площта се дискува, бранува и се засява зимуващата предкултура. През пролетта почвата се подготвя за засяване на ориза, както след люцерна – с разораване.
Торене. То е едно от важните звена в отглеждането на ориза. Ето защо торенето трябва да се съобрази с нуждите на ориза от хранителни вещества, хода на тяхното приемане, наличието и динамиката им в почвата, степента на усвояването им, влиянието им върху растежа и развитието на растенията и добива.
За формирането на 100 kg зърно и съответната надземна маса оризът извлича от почвата 1,9-2.4 kg N, 0.9-1.2 kg P2O5 и 2.5-3 kg K2O. През вегетацията нуждите на ориза от хранителни вещества не са еднакви. До братенето изискванията му към тях са сравнително малки. През тази фаза оризът е много чувствителен към недостига им, особено на азот и фосфор. Това е критичен за добива период, защото тогава се формират големината на метлицата и разклоненията й. Колкото по-добре е осигурен оризът особено с N, до образуването на 5-ти – 6-ти лист, толкова по-големи ще са зачатъците на бъдещата метлица.
През периода братене-начало на цъфтеж се приемат най-голямата част от хранителните вещества – около 70-90%. Въпреки че до братенето оризът приема малко азот, нуждата от него е голяма. Това е така, защото кореновата система е още слабо развита, а за нормално братене е необходим азот. Недостигът на азот в тази фаза води до намаляване едрината на метлицата и слабо озърняване. По-късното осигуряване с азот не влияе върху големината на метлицата. То засилва вегетативното развитие, растенията полягат и вегетацията им се удължава.
Фосфорът и калият влияят по-слабо върху развитието и добива на ориза, отколкото азота. В резултат на окислително- редукционните процеси почвата се обогатява с фосфорни съединения. Комбинираното азотно-фосфорно торене има положителен ефект върху развитието на растенията и добива.
Голямо значение при отглеждането на ориза има съдържанието на органично вещество в почвата. Затова при отглеждането на ориз от значение е зеленото торене и торенето с оборски тор. При ориза се тори само с неугнил оборски тор с 2-4 тона на декар.
Добри и стабилни резултати се получават при органо-минералното торене. Количеството на минералните торове се определя в зависимост от сорта, запасеността на почвата с хранителни вещества, планирания добив. Най-добър ефект се получава при използуване на амониев сулфат, амониев хлорид, карбамид и калциев цианамид, т.е. торове, които не съдържат азот в нитратна форма.
Амониевата селитра може да се използува само при липса на посочените торове и то само за подхранване. От азотните торове 2/3 се внасят предсеитбено и се заравят на 10-12 cm дълбочина, а останалата 1/3 – като подхранване до началото на братенето. Когато оризът никне без воден слой, половината от азотната норма се внася предсеитбено, а другата половина – на две подхранвания. Първото подхранване се извършва във фаза 2-ри – 3-ти лист, а второто  5-ти – 6-ти лист.
От фосфорните торове най-подходящи са суперфосфатът и преципитатът, които по ефект се изравняват. Те се внасят предсеитбено на дълбочина 10-12 cm.
Калиевите торове се внасят при доказана необходимост и за добиви над 600 kg от декар.
Сеитба. Тя се извършва със семена от семепроизводни посеви, отговарящи на изискванията на БДС за I класа. Преди сеитбата семената се нагряват на слънце в продължение на една седмица, за да повишат кълняемата енергия и кълняемостта си. Те се обеззаразяват по полумокър начин с органоживачни препарати в доза 150-200 g за 100 kg семена.
Сеитбата на ориза се извършва при трайно затопляне на почвата на 10-12оС в петсантиметровия почвен слой. Tова за нашите условия обикновено е края на април. Оризът се засява на сухо със сеялките за зимните житни култури с междуредово разстояние 12-15 cm на дълбочина 1.5-2 cm. При оризът може да се засява исъс самолети и въртолети, само когато почвата е силно преовлажнена от продължителни дъждове и използуването на сеялки е невъзможно. В този случай сеитбата се извършва при плитък воден слой с предварително накисване на семената във вода. При такава сеитба семената се разпределят неравномерно, изразходват се повече семена на декар, понеже се засяват пътища, тирове и канали. Тази сеитба е по-скъпа, отколкото извършена с редосеялки, като единственото й предимство е, че дневно се засяват повече площи.
Засява се с 500-700 кълняеми семена на 1 m2 или 17.5-24.5 kg на декар (при маса на 1000 зърна 35 g). След сеитбата веднага се прокарват бразди за равномерно разпределение и източване на водата. Най-добре е те да се прокарат със специални фрези, които разпръскват почвата от браздите, без да остават буци.
Грижи през вегетацията. Те се свеждат до поддържане на определен воден режим и извеждане на борбата с плевели,водорасли, болести и неприятели.
Оризът в отделни страни и райони на света се отглежда при различни начини на напояване:
– непрекъснато заливане с вода при поддържане на определен воден слой от сеитбата до поникването;
– заливане с овлажняване, с промяна дебелината на водния слой, а в определени моменти за кратък период оризището се просушава;
– периодично напояване, с периоди на заливане и просушаване, с малки изключения почти през равни интервали до фаза восъчна зрялост;
– напояване без воден слой, като почвата се навлажнява, както при другите култури.
У нас се прилага вторият начин, който има следния ход на поддържане на водния режим: Веднага след сеитбата клетките в оризището се заливат с тънък слой от 5-7 cm вода, която обикновено попива до покълването на семената. В случай, че водата не попие, тя се източва, което е нежелателно, защото се изнасят и част от хранителните вещества. До пълното поникване и образуване на 2-3 листа, ако е необходимо, се правят навлажнителни поливки. През този период, когато плевелите са образували 2-3 листа, се третират с хербициди и се извършва подхранване с азот. След 1-2 дни от използуването на хербицидите клетките се заливат с воден слой от 12-15 cm. Това заливане се извършва, за да се доунищожат плевелите, а също и поникналите по-късно и незасегнати от хербицидите. При този воден слой растенията трябва да бъдат над водата с 0,5 до 1 cm, в противен случай може да загинат. Водният слой постепенно намалява от (попиване, изпарения) и не трябва да бъде по-дебел от 5 cm през първата седмица на братенето. След това започва подаване на вода в клетките в количество, което да осигури постепенно покачване на водния слой, така че в края на братенето той да достигне 12-15 cm. Този воден слой се поддържа до начало на восъчна зрялост, след което водата се източва.     Дебелината на водния слой при източване не трябва да намалява повече от 1 cm в денонощие, в противен случай има реална опасност от полягане на оризовите растения.
При използуване на почвени хербициди се поддържа същия воден режим. Разликата е в това, че когато растенията образуват 2-3 листа, се създава воден слой с дебелина 5 cm, който се поддържа до братенето. Общото количество вода, изразходвано през вегетацията на ориза е 2500-3000 m3 на декар.
Опазването на оризовите полета от плевели е една от основните задачи за производителите на тази култура. У нас по литературни данни в тези площи се срещат над 100 вида плевели, от които около 30 са типични за оризовата култура. Икономически най-важни са кокошо просо, оризово просо /черно просо/, едрозърнесто кокошо просо /карадария/, морски камъш /кандра/, островърх камъш, тръстика, водно пипериче, бутрак, оризов тросък и др.
Използването на хербициди е основен метод за борба с плевелите в оризищата. Предсеитбено  с инкорпориране или след сеитба преди поникване на ориза срещу едногодишните житни и широколистни плевели може да се използва  Ордрам 6 Е 600 ml/da. Той има добро действие и срещу пониците от семена на тръстиката и видовете кисела трева.
След сеитбата преди поникването, при прогноза за смесено заплевеляване с преобладаващо участие на едногодишни житни, може да се използват Рафт 800 ВГ 35-45 g/da или Сатурн 500 ЕК 1000  cm3/da.
Ако в смесеното заплевеляване преди поникването на ориза преобладават широколистни плевели на тежки и средно тежки почви за предпочитане е  да се използва Ронстар 25 ЕК 600 cm3/da.
През вегетацията на културата при смесено заплевеляване, когато преобладаващата част от плевелите са във фаза 3-5 лист се прилага Пропанил 360 ЕК 1500  cm3/da. Най-добър ефект се получава, ако третирането се извършва след подсушаване на оризищата, но върху все още свежи плевелни растения в ранните им фенофази / до 2-3 листа/.
Успешна борба срещу видовете кисела трева, камъш и голям брой двусемеделни плевели през вегетацията е възможна чрез Базагран 600 СЛ 250 cm3/da, Гарлон 4 Е150  ml/da и Гоал 2 Е 125 ml/da.
Срещу видовете кисела трева, островърх камъш, жабешка лъжичка, водно пипериче, бутрак, италианска рогачица и др. с успех може да се използва 2,4 Д 150-200 ml/da, 2М-4Х 300-400 ml/da или 2,4 ДП 150-200 ml/da. Прилагат се по време на братенето на ориза при воден слой 6-8 cm.
За борба срещу оризовия тросък се препоръчва насочено третиране на туфите с Раундъп – 2% р-р.
Раундъп 400-600 ml/da и Баста 300 ml/da може да се прилагат за  десикация на ориза при влажност на арпата около 25-30%. Това мероприятие има и противоплевелен ефект.
Борбата с водораслите се води със син камък в доза 1-1,2 kg на декар. Насипва се в тензухени торбички, които не трябва да са на повърхността на водата, а добре се потапят в нея като тя навлиза в клетката. Синият камък може да се използува и при смесване с торове за подхранване, но в доза 300-500 g на декар. Петната от водорасли се пръскат с 10% разтвор от син камък или се напрашват със смлян син камък – 400-600 g на декар. За борба с водораслите с успех може да се използува и Брестан в доза 160 g на декар.
Оризът на се напада от много болести и неприятели, вследствие на което не понася и особени загуби. Борбата с по-важните болести хелминтоспороза, пирикулария и фузариоза се води чрез обеззаразяване на семената.
По-важни неприятели на ориза са щитоностното раче, оризовото комарче и миниращата мушица. Борбата с тях се води чрез пресушаване на оризището за 1-2 дни.
Прибиране. Оризът се прибира, след като се пресуши оризището. В началото на восъчна зрялост подаването на вода се спира и започва източването й, като се следи водният слой да не намалява повече от 1 cm в денонощие. Оризището за 15-20 дни остава без вода и просъхва.
Зърното в метлицата не узрява едновременно, затова прибирането започва, когато зърната в средната част на метлицата са в пълна зрялост. Обикновено около 80% от зърната на метлицата в този момент са в пълна зрелост, а влагата им е 19-23%. Прибирането трябва да се осъществи за не повече от 15-20 дни. При по-дълъг срок загубите се увеличат, качеството на зърното се влошава, завишават се 20-40% напуканите зърна, рязко спада кълняемостта им.
Оризът се прибира по два начина – пряко и разделно. При пряко прибиране с комбайн обикновено арпата е с по-висок процент влажност, затова е необходимо бързо да се прочисти и изсуши. При разделното прибиране растенията се ожънват, оставят се на откоси и след 3-5 дни се прибират с комбайни, снабдени с подбирачи. Зърното е с влажност 15-16%.
При прибирането, за по-бързото просъхване на растенията и намаляване на влагата в зърното, се прилага десикция с магнезиев хлорат в доза 2.5-5 kg на декар или реглон 200-300 g на декар.
Десикантите се прилагат в пълна зрялост на 70-75% от зърната в метлицата. След десикацията при 15-16% влага на зърното може да се прибира пряко. Освен това, се снижават загубите, а напукването на зърната намалява с около 30%.
Прибраното с жътвата зърно веднага трябва да се почисти и изсуши до 13-14% влажност, за да се съхрани. Зърното се суши в сушилни при температура 60-700 С с прекъсване. След всяко прекъсване влагата в зърното не трябва да намалява повече от 2 %. Температурата на зърното не трябва да се допуска да бъде по-висока от 30-350 С. Ако тези изисквания не се спазят, рязко се увеличава процентът на напукани зърна и се намалява рандеманът на цели зърна при преработката на ориза.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.