Билбергията спада към семейството на Бромелиевите, вечнозелени растения с продълговати плътни листа с бодлив страничен кант, които се прихлупват едно върху друго около общия фуниевиден център. Там, в естествена среда се събират запасите от дъждовна вода на билбергията. В родината си – Южна Америка, растенията от същото семейство, виреят по дърветата, закрепени с корени за клоните им и подхранвани от разлагащата се материя във фунията, образувана по листата.
Опакото на листата, е нашарено със сребристи ивици, докато горната им страна, е покрита със сивкава патина. На петата година от живота на билбергията, през август, от кладенчето в центъра й се появява едър цвят, който се задържа поне няколко месеца. Венчето, е в наситено розово, листата му са остри, жилави и с бодливи краища, а помежду им се подават нежни цветчета.
За да започне цъфтеж, на растението, е необходима температура над 23 градуса, докато след това са достатъчни средно 15-21 градуса, за да се поддържа в добро състояние. През зимата, е препоръчително да се отглежда при 12-18 градуса.
Лятото се отразява добре непряката, но обилна слънчева светлина. Прекомерното осветление води до завяхване на листата.
Зимата пръстта трябва да се поддържа влажна, като се избягва подгизването. Лятото трябва да се полива често. Фунията, образувана от листата – да се напълни с мека вода.
Билбергията има нужда от постоянна влажност, затова през лятото листата трябва редовно да се оросяват.
На всеки три поливания от края на пролетта до началото на есента, към водата трябва да се добавя разтвор от калиев карбонат.
Въпреки, че растението има добра коренова система, понякога, е необходимо да се пресади. Най-подходящи са 13-сантиметровите саксии с почва от торф и еднозърнест пясък, смесени в равни количества.
Хубаво, е на всеки два месеца почва да се сменя. За поливането през растежния сезон да се използва разреден хранителен разтвор. Ако водата, е варовита – да се използва дъждовна.