Изисквания към топлина. Отделните фази от развитието на пшеницата се характеризират с различни изисквания към топлината. Минималната температура за осъществяване на набъбването и прорастването на семената е 1-2о С, при оптимални стойности – 18-25о С. Наличието на почвена влага е задължително условие. Установено е, че за условията на нашата страна, при температура, 13-14о С посевите поникват за 8-10 дни, след натрупване на температурна сума 101-112о С.
След набирането на приблизително още такава, но активна температурна сума (над 5о С), посевите навлизат във фаза братене. Оптимални за протичане на фазата са 9-18о С. От съществено значение за добива е растенията от посева да зазимуват   с по 2-3 есенни братя, тъй като е устоновено, че те са причина за повишаване на продуктивната братимост. Естествено това се постига със засяване в оптималния за района агротехнически срок.
Закалените посеви издържат на ниски температури до минус 25о С, а  някои сортове за кратко време и до минус 32о С.
Високата студо и зимоусточивост са сортови качества, но тя зависи до голяма степен и от външни фактори (тези на околната среда, агротехнически и др.). В крайна сметка е необходимо да се създадат условия за закаляване на посевите. Закаляването протича в две фази. През първата се увеличава концентрацията на клетъчния сок, в резултат от натрупването на захари. За протичането на тази фаза е необходимо в продължение на 12-14 дни слънчево време с дневни температури от порядъка на 5-8о С. През втората фаза, в условия на достатъчно светлина и отрицателни температури (минус 3, минус 5о С) за около 3-5 дни, се извършва частично обезводняване на протоплазмата. Естествено добро закаляване може да се осъществи при засяване в оптимален срок, при изравнени по развитие и осигурени с влага и хранителни вещества посеви.
Напролет пшеницата започва вегетацията си при трайно задържане на температурата над 5о С.
Вретененето протича нормално при 14-16о С, а изкласяване – узряване –     при 14-24о С. Повишаването на температурата над 25о  С по време на наливането на зърното и узряването се отразява неблагоприятно върху добива, особено когато се съчетае с ниска  атмосверна влажност (под 30 %) и силен вятър. Това явление, известно като суховей или припламване (чалгън) е характерно за южните и по-рядко за северните райони на страната. Поради нарушаване на правилния ход на отлагане синтезираните в листата и стъблото пластични вещества се образуват  и реколтират спарушени зърна.
Изисквания към светлина. Пшеницата е растение на дългия ден. За нормалното протичане на растежните процеси и формиране на добива продължителността на деня през пролетта и лятото трябва да бъде над 12 h. Засенчването през вегетацията не е желателно, защото растенията етиолират и се създават условия за нападение от гъбни болести
Изисквания към влага. Пшеницата се отнася към културите със средна взискателност към влага. За да покълне, зърното на пшеницата поема вода около 50% спрямо масата си. Поникването протича нормално при наличието на продуктивна влага в орния слой. Когато последната  е ниска то се забавя, и протича неравномерно.
През есента, в началото на братенето, нуждите напосевите се задоволяват от падналите валежи. Водоразходът при пшеницата рязко се увеличава през периода на усилено братене, вретенене и растеж през пролетта. Критичен период по отношение на влагата е изкласяването и наливането на зърното, особено през периода 15 дни преди изкласяването – 5-6 дни след него. Вретенене-изкласяване протича за около 30 дни (10-20.04 – 10-20.05), ето защо в години с резки засушавания  напояването е задължително. В продължение на 35-40 дни протичат цъфтежът, оплождането и наливането на зърното. През този период наличието на влага спомага за залагане на по-голям брой зърна и за тяхното нормално наливане. Оказва положително влияние върху масата на зърната в класа и тяхната едрина. Недостигът, както и прекомерната влага през този период, влияят отрицателно. Прекомерната влага е предпоставка за полягане на растенията и развитие на гъбни болести, а засушаването понижава масата на зърното в класа, редуцира броя им.
За получаване на добив от 500-600 kg/da, са необходими около 500-550 mm валежи през вегетацията, разпределени така, че да покриват критичните периоди. За районите на Тракийската низина и Южна България такова обезпечаване с валежи през вегетацията е рядко. В тези райони един от главните фактори, лимитиращи добива, е влагата, което налага в сухи години да се извършва напояване.
Изисквания към почва. Пшеницата е взискателна към почвата. Тя се развива добре на структурни, богати с хранителни вещества, с добра влагоемност и влагозадържаща способност, на чисти от плевели почви. Реакцията на почвата трябва да бъде неутрална до слабо алкална (pH 6,8-8,0). Най-добре отговарят на тези изисквания черноземните почви, следвани от алувиално-ливадните, ливадно-канелените, тъмносивите и канелените горски почви. Малко подходящи за пшеницата са сивите горски, силно излужените канелено-горски, алувиално-делувиалните и делувиално-алувиалните ливадни почви. Неподходящи са леките, плитките, песъчливите и чакълестите, както и заблатените, тежките, глинести почви.
Пшеницата не се развива добре на силно уплътнени и на много рохкави почви.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.