От най-ниските места на нашата страна, там, където се разливат пенливите вълни на морето и където през повечето дни от годината ярките лъчи на слънцето парят най-силно, чак до най-големите висини на планините, покрити до късна пролет с бяла снежна пелена, расте борът. Най-долу расте черният бор, а по-високо – белият бор.
Белият бор обича да се препича на слънцето, но на места с по-голяма въздушна и почвена влага, докато черният бор расте ниско и със своето покрито отдолу догоре с дебела кора тяло побеждава и най-яростните пристъпи на сушата. Стъблото и на двата вида бор достига на височина до 40 метра, рядко до 50 метра. Най-добре те се различават по кората. На белия бор тя отначало, е жълтеникавозелена, а при по-старите дървета добива червеникав цвят. В долния край загрубява и се напуква, а по-високо, е тънка и се лющи на продълговати плочки с неправилна форма. Докато на черния бор, е по-дебела, сивочерна до тъмна. Оттам носи и името си.
Иглиците на черния бор са два пъти по-дълги от иглиците на белия – на белия бор 3-8, а на черния бор – 8-15 см. Шишарките им пък са с почти еднаква дължина от 3 до 8 сантиметра, но на черния бор са по-широки. Шишарковите люспи отвън и отвътре при белия бор са сивокафяви, а на черния бор отвън са жълтокафяви, а отвътре смолисточерни. Стъблото на бора, е право, красиво и стройно, напоено със своеобразен ароматичен сок. Този сок прави дървесината здрава и издръжлива. При нараняване на стъблото, смолата му се втърдява, за да предпазва дървото от загниване и заболяване.
Продължителността на живота на бора, е от 600 до 700 години. Клоните са разположени на пръстени, по които може да се преброят години му. Най-високото и най-дебелото бялборово дърво у нас расте в местността Старо село, Смолянски окръг. Обиколката на дънера му, е 1.3 метра и, е високо цели 38 метра.