Знаете ли, че има и дървета разузнавачи? Едно от тях, е черната мура. Тя расте високо в планината, и то предимно на места, където скалите са от варовик. По нейното разположение може да се установи приблизително границата на варовития терен.

По месторастене, черната мура, е съседка на бялата мура. Двета дървета, макар, че се наричат „мури”, никак не си приличат. Иглиците на черната мура са събрани не по пет, а по две в скъсени клони. Те са по-къси и бодливи. Шишарките й са разположени срещуположно по две или по три в прешлени и са почти два пъти по-къси от тези на бялата мура, дълги са до 7-8 сантиметра. Отначало цветът им, е виолетов, а като узреят, стават сивокафяви.

Стъблото на черната мура достига на височина до около 20 метра, а на отделни дървета и до 30, и на дебелина повече от половин метър. Пъпките на черната мура са конусовидни и покрити със смолисто вещество, както и шишарките. По външен вид тя прилича на черния бор. В Германия например, е позната още като „панцерен”(люспа, черупка) бор, поради това, че кората на старите дървета, е напукана неправилно, многоъгълно, както на елата. Цветът й, е светлопепеляв.

Името си, черната мура носи от това, че за разлика от бялата мура, короната й, е тъмнозелена. Кората й, както при бялата мура, при младите дървета, е гладка. От черния бор се отличава още по цвета на кората си и по формата, и окраската на шишарките, люспите, на които, след като узреят от двете страни са еднакво оцветени – светлокафяви, а не смолисточерни. Черната мура, е твърде бавнорастящо дърво, с много здрава и трайна дървесина. У нас се среща в планините Пирин и Славянка. Освен там, обаче се забелязва и по други райони, в които, обаче, е засадена от човека. Тя, е изключително разпространена по целия Балкански полуостров и именно поради тази причина, е позната още, като „балкански субендемит”.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.