Стопанско значение, произход, разпространение, добиви. Казанлъшката роза(Roza kazanlika V.T.) е една от най-важните етеричномаслени култури в България. Значението й се определя от изключително високото качество на розовото масло, което се получава след преработка на розовия цвят. То притежава най-фин и дълготраен аромат. Българското розово масло години наред прославя навсякъде по света страната ни, а днес е неотменна съставка на повечето първокласни парфюми. В историческите хроники на много народи в миналото  се е говорело за България като за “страната на розите”. Името на страната ни и сега почти емблематично се свързва с българската маслодайна роза и българското розово масло, което е най- качественото и най-скъпото етерично масло. Цената му на международния пазар в зависимост от конюнктурата варира от $3000 до $4000 за килограм.
В миналото, освен за производство на ароматни вещества Казанлъшката роза се е използвала още като суровина за производство на храни, вино и оцет, чай и лекарства. Днес освен в парфюмерийната, намира приложение и в хранително- вкусовата промишленост. Венечните листенца се използват при производство на конфитюри, сладка, желета и ликьори. Във фармацефтичната промишленост Казанлъшката роза се включва в производството на лекарствени средства при очни, стомашни, кожни и зъбни заболявания. Известно е противоглистното действие на етеричното масло и цветовете. Освен това, те се използват заради антисклеротичното и стимулиращо им въздействие върху човека. В народната медицина цветовете на розата се използват като слабително средство, а в хомеопатията се прилагат против сенна хрема.
Цветовете и плодовете на казанлъшката роза съдържат и значителни количества витамин С (от 500 mg % от абсолютно сухото вещество в цветовете – до 4500 mg % в плодовете).
Етеричното масло се съдържа в цветовете на Казанлъшката роза от 0,03 до 0,05%. Един килограм розово масло се получава от 1900-3100 kg цветове, което количество цвят се получава от около 10 da розови насаждения.
Според начина на извличане от розовите цветове, се получават розово масло, розов конкрет, розово абсолю и розова вода.
Розовото масло съдържа много съставки, разпределени в две основни групи– елеоптен (летливата част на маслото) и стеароптен (разтворен в елеоптена).
Елеоптенът е основната, истинската част на маслото. Тя съдържа най – много цитронелол, а също гераниол и нерол.
Стеароптенът заема по-малък дял (15-23%) от състава на етеричното масло. Съдържа основно ейкозен. На него се дължат фиксиращите свойства на българското розово масло и балансиращата му функция в парфюмерийните композиции.
От съотношението елеоптен : стеароптен зависят основните качествени показатели на розовото масло – плътност, рефракция, поляризация и точка на втвърдяване.
Българското розово масло има  жълт цвят със зеленикав оттенък и силен аромат.
Ценен продукт при преработката на розовия цвят е и розовият конкрет. Той има червено- оранжев цвят, восъкоподобна консистенция и типичния за розата аромат. Получава се чрез екстракция на розов цвят с петролеев етер при среден добив на конкрет 0,25% (1 kg розов конкрет се добива от около 400 кg цветове). Конкретът има аналогични на розовото масло свойства. Използва се  като много ефективно средство за лечение на кожни заболявания.
От розовия конкрет се извлича около 60 % розово абсолю, което е червеникава на цвят течност с розов аромат. В неговия състав влизат основните съставки на розовото масло – фенилетилов алкохол (около 70%), цитронелол, гераниол и нерол.
В процеса на преработка на розовия цвят за розово масло се получава и розова вода. Тя притежава приятен аромат (съдържа 0,2 до 1,1% етерично масло), ценни лечебни и козметични средства, което я прави също подходяща като суровина за фармацефтичната и козметичната индустрия. Използва се като ефикасно козметично средство за почистване и тонизиране на кожата, за нейното освежаване и омекотяване. Действа противовъзпалително и се използва широко за облекчаване на алергични обриви по кожата. Регулира стомашната дейност и има лек слабителен ефект. Розовата вода е незаменима и при очни възпаления.
Отработените розови цветове (джибрите) могат да се използват като органичен тор, който не отстъпва на оборския тор и е особено подходящ за наторяване на розовите градини. Част от тях се използват и за получаване на слабителни препарати.
Казанлъшката роза е произлязла от групата на храстовидните листопадни рози, създадени в древните държави от Близкия изток – Вавилон, Персия и Сирия. В тази група (секция Галика) влизат още Rosa damascena Mill. и Rosa Centifolia L.
С развитието на търговията, розата се е разпространила най-напред в древна Гърция, после Римската империя, за да достигне чак до Франция. През ХVІІ – ХІХ век като центрове на разпространението се обособили Франция и България.
За да достигне до сегашния си вид, Казанлъшката маслодайна роза преминава през различното влияние на климатични и географски фактори. Днес се приема, че българската маслодайна роза произхожда от Сирия, около Дамаск и затова розата се нарича Rosa damascena Mill.  При продължителното й отглеждане в района на Казанлък, розата значително се е променила, като преди всичко е станала по-кичеста, с повече венчелистчета. Това определя нейното обособяване в самостоятелен вид – Roza kazanlika V. T., а България с основание се счита за втората й родина.   Кога точно са пренесени маслодайните рози в България и точно по кой път не е съвсем ясно. Съгласно записките на турския географ хаджи Калфа още през ХVІІ в. се знае, че около Одрин има много розови градини. Френския консул в Одрин по-късно също отбелязва, че розово масло се произвежда в околностите на Одрин, най-вече в Казанлък, Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив. Очевидно, когато се е писало за околностите на Одрин се е имало предвид и Розовата долина. Повечето от източниците сочат, че като промишлена култура, розите са пренесени в България от турците, тъй като тогава тя е била част от Турската империя, а отглеждането и получаването на розова вода в империята е било отдавна известно.
Първите наши по-големи насаждения са създадени около Казанлък, където розата намира благоприятни условия за развитие и се превръща във важна промишлена култура. По-късно тя започва да се нарича Rose of Kazanlik, а долината – Розова долина.
Разрастването на площите в периода след Освобождението достига до близо 90 000 da през 1917 г. По-късно обаче, следват чувствителни спадове, свързани с двете световни войни, в които България участва. Промените в обществено-икономическото развитие след 1989 г., както и промените в организацията на селскостопанското производство, допълнително довеждат до намаляване на площите и спад в производството /1998 г. – 8000 dka/. Едва в последните години може да се говори за известно възстановяване на розовите насаждения – главно в Карловско и Казанлъшко. Площите и днес възлизат на около 15 000 декара.
Производството на розово масло в света днес се осъществява основно в България, Русия, Украйна, Грузия, Турция, Китай, Иран, Индия, Египет, Алжир, Франция. Общата продукция на етерично масло достига 6-10 тона годишно, а на розов конкрет – 5-7 тона годишно.
Средните добиви на розов цвят у нас са все още ниски – 250-280 kg/da. С подобряване на сортовия състав, подмладяване на старите насаждения, както и със създаването на нови такива се очаква средните добиви да достигнат 300-350 kg/da.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.