Свойството на почвите в определени граници на влажност, да полепват по странични предмети се нарича лепливост. Носител на лепливостта е също глината.
От гледна точка на практиката, лепливостта влияе неблагоприятно. При обработване на почви с проявена лепливост се изразходва повече енергия, тъй като се увеличава съпротивлението, а освен това и обработката е лошокачествена. Ето защо в практиката трябва да се знае влажността, при която почвата загубва лепливостта си и да се обработва при такава влажност.
Според величината на лепливост Н.А.Качински разделя почвите на 4 групи: много силно лепливи, силно лепливи, средно лепливи и слабо лепливи. Съгласно новата международна система (СИ) лепливостта се измерва в Нютон на 1кв.м (N/кв.м).