Извличане на натурален сок чрез оцеждане. Този ме¬тод се използва най-често при промишлени условия. При него зеленчуците предварително се раздробяват до получаване на каша, която се събира в специални съдове и сокът се отделя от твърдите части под действието на гравитационната сила. Количеството му зависи от вида, сорта, зрелостта, начина на предварителната обработка на суровината и др. и обикновено е около 50-70%.
Извличане на натурален сок чрез дифузия. Този начин се основава на способността на екстрактните вещества, намиращи се в клетките на зеленчуковите тъкани, да преминават през клетъчната мембрана. Процесът на дифузията продължава, докато се изравнят концентрациите на разтворените вещества в и извън клетките. За целта се използва предварително загрята до 60° С вода, чрез която може да се постигне почти пълно извличане на разтворимите екстрактни вещества от зеленчука. Високата температура на водата ускорява скоростта на дифузията, но полученият сок е с вкус на варено, излитат част от ароматните вещества и се увеличават колоидите, които затрудняват избистрянето. За да се предотврати всичко това, процесът трябва да протича при по-ниска температура. Извлеченият чрез дифузия натурален сок отстъпва по качество на сока, получен по другите описани начини, тъй като винаги е малко разреден с вода (от парата). Дифузионният начин се препоръчва при получаване на сок от зеленчуци със слаба сочност. При домашни условия за целта се използват различни конструкции парови сокоотделители, при които сокът едновременно се извлича и стерилизира. При този начин се извършва топлинна плазмолиза (загиване на клетките) на надробените зеленчуци чрез дифузията на пара.
При премиванането си през раздробената зеленчукова маса водната пара навлиза в растителните тъкани и спомага за по-пълното извличане на сока (заедно с багрилата). Едновременно с това чрез парната дифузия се осъществява и пастьоризацията на сока (т.е. обезвреждане от микроорганизми) и той е готов за трайно консервиране. При този начин обаче е неизбежно известно разреждане на сока от кондензираната от парата вода. Съществуват разнообразни типове парови сокоотделители, произведени от различни фирми и държави, но всички те са сходни по конструкция – състоят се от 3 отделни съда, които чрез тръбички и отвори са във взаимна връзка.
Първият съд е предназначен за парообразуване от налятата в него вода. Обикновено е с вграден електронагревател (но може и да се загрява на електрически котлон или печка). Вторият съд служи за събиране на отделения сок, който чрез кранче се изпуска навън. В третия съд (чието тяло почти изцяло влиза във втория) се поставят надробените зеленчуци. Парата, получена от загряването на водата в първия съд, преминава през втория и навлиза в третия съд, където прониква в зеленчуците. Извлеченият от тях сок изтича във втория съд през малки отвори на стените и дъното му.
Отворът на третия съд се затваря с уплътнен капак. Полученият загрят (пастьоризиран) сок се пропуска през кранчето на втория съд и се налива в предварително затоплени тъмни бутилки, които се пълнят догоре, затварят се херметично и се поставят в хоризонтално положение до изстиването им. След това се съхраняват на тъмно и прохладно място.