Колкото и неприятно усещане да получаваме, когато се докоснем до нашенската коприва, то не, е нищо в сравнение с усещането при допир с индийската коприва Urtica crenulata, известна в Индия под наименованието меалум. Както пише известния ботаник Хукър в една от многобройните си книги, той, е трябвало сам да бере коприва, тъй като местните жители му отказали помощта си. Изследователят знаел, че растението, е опасно и се стараел да не го докосва с голи ръце. Струвало му се, че всичко, е протекло както трябва, но като се върнал в колибата, Хукър усетил силен сърбеж и болка в областта на очите и ушите. Болката била непоносима и за да я облекчи малко, нещастният ботаник трябвало да потопи главата си във вода.

Друг ботаник – френския изследовател Лашно пък споделя, че последиците от докосването на това растение усещал цели девет дена. Най-силна била болката два часа след допира до него, толкова силна, сякаш към тялото му било залепено нажежено желязо. Тя се местела от пръстите на ръката чак до рамото.

Населенито на Ява използва това растение, за да дразни животните. Твърди се, че щом се натрият биволите с коприва, те става по-активни в борбата с нападащите ги тигри. Като се опарят с коприва, животните се възбуждат изключително много и не могат да бъдат овладени по никакъв начин.

В щата Куинсленд в Австралия се среща диворастяща коприва Laportea gigas – така наречената дяволска коприва, която достигала до четири метра височина. Опарването с нея, е много болезнено и дори са регистрирани смъртни случаи при животни, които са се промъкнали през местности, обрасли с коприва. Първите заселници в Австралия се оплаквали, че след опарването с коприва, по няколко дни били негодни за работа. Отначало се усещал незначителен сърбеж по кожата, който постепенно се превръщал в болезнени бодежи и болката се разпространявала навсякъде. Учудващото, е, че опареното място след шест дори осем седмици реагира болезнено на студено, на топло и на докосване.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.