Значение, произход, разпространение, добиви. Оризът е една от най-важните и широко разпространени култури в света. По засети площи и производство се нарежда на второ място в света след пшеницата. Отглежда се главно за зърно, което е основна храна в Азия, Африка и част от Америка. В тропическите зони той е особено подходящ като основна храна, защото зърното му е висококалорично, бързо се смила и усвоява от организма, не прокисва и не предизвиква стомашни разстройства. Това е много важно за хората, населяващи тези зони. Отпадъците, получени при преработка на зърното, се използуват за храна на животните и като суровина в промишлеността. Оризовото брашно се използува за получаване на скорбяла, пудри, лекарства, сладкарски изделия и др.
Полученото от зародиша масло се препоръчва на болни от сърдечно-съдови заболявания. Техническото масло е ефикасно средство срещу корозията на метали и се използва основно за боядисване на кораби. Сламата е суровина за производство на фина оризова хартия, фини сламени изделия, въжета и др. Тя служи и за постеля на животните.
Оризът е едно от най-старите житни растения. Той е бил известен 4000-5000 г. пр. н.е. За родина на ориза се смятат тропическият и субтропическият пояси на Югоизточна Азия.В Европа се отглежда от XV в., предимно в страните на Средиземноморието. Предполага се, че проникването му в България е станало през XV в. по два пътя – от Северна Италия през Югославия и от Турция.
Най-много ориз се отглежда в Азия и Южна Америка. Той заема най-големи площи в Индия, Китай, Индонезия, Бангладеш, Тйланд и Виетнам, а у нас се отглежда само в Пловдивско, Пазарджишко и Старозагорско