Папратовидните (Pteridophyta) са отдел спорови васкуларни растения. Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения – по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово: вегетативно или чрез спори, или полово.
Папратите нямат красиви цветове, интересни плодове, но са чудесна украса на дома и градината. Богатата им зеленина, интересната форма на листата ги правят незаменими в озеленяването. Папратите са разпределени в 240 рода и около 10500 вида. У нас се отглеждат 31 вида от 14 рода.
По -голяма част от папратите са сенкоиздръжливи и влаголюбиви растения. Затова намират приложение при оформяне на градината, особено на тъмни и влажни места, където тревата и цветята почти не виреят. Много от тях растат в комбинация с алпийски цветя, в скалната градина, в контейнери, край езерото. Повечето от папратите са листопадни, и затова есента и зимата не можем да разчитаме на декоративния им ефект. Но има и вечнозелени видове, които ни радват и през зимата-Drioptexis filix, Polistichum setiferum, Blechnum spicant и други. Формата на листата е определяща за естетическото въздействие на растенията. В повечето случаи те са двойно-тройнонаделени, като периферията е различно назъбена. Изключение правят волския език и птичето гнездо, чийто листа са прости. При рода Platycerium се образуват два вида листа, едните са зелени, нарязани, подобни на еленовите рога, другите са кафяви, обхващащи стъблото. Горният ръб на листата образува вдлъбнатина, в която се събират вода и почва, с които растението се храни.
Размерът на папратите варира в много широки граници. Най-малки размери имат папратите от вида Monogramma dareicarpa. Те виреят в Югоизточна Азия и са високи само 1-2 см. Най-високи са дървовидните папрати и се стрещат в тропическите области. Това са представителите на родовете Alsophila, Cibotium и други. Тези красиви растения имат дебело, неразклонено стъбло. Листата са с големи размери – до 3м дължина, като образуват красиви розетки на върха на стъблото.
Папратите растат най-добре в условията на висока въздушна и почвена влажност. Затова е добре да оросяваме надземната част на растенията с мека вода. Ако водата е твърда , по повърхността на листата се появяват бели петна.Тъй-като папратите образуват големи коренища, добре е при поливане водата да се отцежда свободно от саксиите. Ако тя се задържи в контейнера по-дълго време, растението може да загние. Затова лятото папратите се поливат редовно, а зимата-умерено. Желателно е водата да е със стайна температура. Цветето изисква висока въздушна влажност, затова се оросява често. Сухият въздух е пагубен за растенията. В помещения с парно отопление е подходящ вида Pellae rotundifdia. Много важно е мястото , където ще поставим папратите у дома. Това не бива да са южни и югозападни прозорци и балкони. Най-подходящи са източни, северни, северозападни и североизточни прозорци или по-светли места в стаята. В градината най-подходящото място за папратите са сенчестите и влажни места. Ако разполагаме с повече място, можем да комбинираме папрата с подходящи цветя-момина сълза, хоста, астилбе и др. За декориране на каменни зидове се използват ниските и сравнително сухоустойчиви видове-Asplenium trichomanes, Asplenium ruta, Ceterach offcinarum и др. Тези видове могат да се използват и за украса на неотопляеми светли помещения, зимни балкони и оранжерии. Папратите се чувстват добре при стайна температура около 20 градуса. От пролетта до есента се подхранват с течен тор на всеки две седмици. Растенията получават оптимално развитие, ако са засадени в лека почва, смес от градинска почва, листовка и пясък. Папратите се пресаждат пролет и есен ако е необходимо.
Растенията се размножават със спори, чрез разделяне на коренищата, разделяне на растението, вкореняване на млади издънки . Спорите при папратите се развиват върху старите растения в т.н. спорангии и броят им е много голям, около 500 милиона. Попаднали при подходящи условия спорите дават началото на протал, върху който се развиват репродуктивни органи. За оплождането при папратите е задължително наличието на влажна среда. След оплождането се развиват младите растения. Предимство при оплождането чрез спори е голямата продуктивност и високата жизненост на поколенията.В домашни условия папратите се размножават чрез разделяне на растението по време на пролетното пресаждане. При растения с дълги хоризонтални коренища, размножаването е чрез разделяне.
Папратите се отглеждат обикновено в контейнери. Подходящи контейнери са висящи саксии с диаметър по-голям от 12 см за да се осигури необходимото пространство за растежа на корените.
В окачени висящи саксии най – често се засаждат Nephrolepis exaltata, Pellaea Rotundifolia, Platicerium bifucatum.
Последният вид може да “ засадим “ и върху сух дънер или голямо парче дърсесна кора.Adiantum capillos- veneris, cretica, които имат по-малки размери, са особено интересни, когато се комбинират с други цветя в т. нар. терариуми ( стъклени съдове със засадени дребни и бавно-растящи видове )