Изправените храстовидни, непрекъснато цъфтящи рози с едри цветове, както и техните вариетети с падащи стъбла растат най-добре върху корени от шипка и се размножават главно чрез присаждане.
За да поникнат едновременно шипковите семена, • обирайте плодовете (шипките), когато започнат да се запъстрят. Смачкайте ги веднага, промийте ги и отделените семена поставете на влажно място (в мокри дървени стърготини, пясък и др.). Засейте ги през есента, когато можете да им осигурите постоянна влага (изсъхване на семената не трябва да се допуска) Така третираните семена никнат дружно още през първата пролет. През лятото младите растения се пикират (разсаждат се) и през септември може да се присаждат (облагородяват) Когато е нужно да се отглеждат храстовидни рози, присаждането се прави в кореновата шийка — малко под повърхността на почвата. В такъв случай присадените растения не дават издънки от шипката. А когато е нужно да се произведат рози с високо стъбло, първата грижа е да се създаде стъблото на шипката. То трябва да има диаметър поне 2 см и същевременно да е младо, за да се отделя кората му при присаждането. Най-лесният начин за получаване на такова стъбло е следният: Първата и втората година оставяте шипката да расте свободно. На третата година в края на зимата изрязвате всички стъбла в основата. Новите издънки унищожавате още при появяването им, като запазвате само една. Понеже кореновата система на шипката е развита през предшествуващите години, запазеното единично стъбло расте буйно и до есента става годно за облагородяване.
Високо се присаждат и сортовете с падащи стъбла, от които се създават плачещите форми.
Присаждането може да се извършва и през юни след прецъфтяването на първите цветове, И в двата случая е най-лесно да се присажда пъпка. При ниското присаждане кореновата шийка се открива непосредствено преди поставянето на пъпката, а след това пръстта отново се натрупва, за да се покрие пъпката. Стъблото на подложката (шипката) се отрязва през пролетта, щом започне нарастването. Ако присаждането се прави през лятото, когато соковете се движат към върха на растението, стъблото на шипката са съкращава при присаждането — отрязва се няколко сантиметра над присадената пъпка, като се оставя и един лист за притегляне на соковете. По-късно, когато от присадената пъпка израсне клонче, стъблото на шипката се отрязва до основата на това клонче.