Бромелиеви е семейство многогодишни, цъфтящи, едносемеделни растения, които са разпространени предимно в тропичните зони на Америка. Най-много представители има в Южна Америка. Въпреки това обаче има и такова растение, виреещо в зоните на западна Африка. Бромелиите са най-вече епифити. Такива са тези, които се срещат предимно в субтропичните и тропичните зони, където растат закрепени по клоните на дърветата. Има обаче и наземни видове, а както и сукулентни растения, разпространени в по – сухите райони, където има ниско количество влага. Срещат се и литофити. Също така има и въздушни бромелии като Тиландсията. За бромелиите е много характерен факта, че повечето от тях притежават свойството да задържат вода в розетката си, за да могат да имат достатъчно влага постоянно. Именно заради тази отличителна черта играят важна роля в тропичните гори. Те са една от най – малките екосистеми. Много видове жаби пренасят и отглеждат поповите си лъжички в тях след излюпването до протичането на процеса метаморфоза. Те обаче не са единствените – някои комари също го правят. Цъфтежът при бромелиевите настъпва когато растението достигне пълна зрялост. Най-често цветчетата са събрани в цветонос, но понякога са единични. След прецъфтяването майчиното растение загива, но отстрани или понякога централно в розетката избива новата бромелия, която е напълно идентична с майчината. Често малките растения са повече от едно. Когато достигнат зрялост цикълът се повтаря. Бромелиите са растения, които имат много широко използване. Един от родовете, добре познатият на всички Ананас формира вуксни плодове, които до днес са познати по цял свят и бързо стават много популярна храна. Останалите видове са много красиви, декоративни представители, които спокойно могат да се отглеждат във всеки дом. Маите, ацтеките и инките също са почитали тези растения и са ги използвали в много от церемониите си. Семейство Бромелиеви за първи път е описано и именувано от френския ботаник Antoine Laurent de Jussieu. Родът,който е дал името на семейството се нарича Bromelia.
За успешното отглеждане на бромелиевите е необходимо:
– Много светло място, но не преки слънчеви лъчи, особено лятото в обедните часове. Някой бромелиеви като ананас и криптантус обичат пряка слънчева светлина.
– Растенията, които имат плътна розетка, се поливат в розетката. Зимата, ако температурата е ниска, добре е да не се полива в розетката, а в пръстта, за да се избегне загниването на листата. Водата за поливане трябва да е мека и топла.
– Всички бромелии обичат чист свеж въздух. Затова трябва да се проветряват редовно помещенията, като растенията се пазят от въздушни течения.
– Растенията се торят с минерални торове, специално за бромелии или с тор за стайни цветя, но максималната доза е двойно по-малка. Тори се от май до август – веднъж в месеца. С приготвения разтвор за торене може да се полее в розетката, а може и да се напръска растението.
– Пресажда се по необходимост – в началото на пролетта. Кореновата система на повечето бромелии е слабо развита, затова пресаждане се налага рядко.
Почвата трябва да е рохкава, добре да пропуска влага и въздух, слабо кисела – рН 5. Добър дренаж – 1/3 до 1/2 от височината на саксията.
Размножаване:
– Семена – засяват се в обеззаразена пръст, която се поддържа влажна, при температура 30о. Държат се на полу-сянка.
– Нови розетки, които имат коренчета.
Разрасналите се растения с неотделени нови розетки обикновено цъфват по-бързо.
Проблеми:
– Сухи краища на листата – причини: сух въздух, липса на вода в розетката или поливане с твърда вода.
Някои представители на семейството:
Гуцмания – Guzmania
Вриезея – Vriesea
Тиландсия – Tillandsia
Ехмея – Aechmea
Билбергия – Billbergia
Криптантус – Cryptanthus
Криптбергия – Criptbergia
Ананас – Ananas
Неорегелия – Neoregelia