Към групата на зърнено-житните се отнасят важните за света и нашата страна култури пшеница, ръж, тритикале, ечемик, овес, царевица, сорго, ориз и просо. Отглеждат се за продоволствени, фуражни и технически цели. Ботанически са обединени в сем. Poaceae (Gramineae).
Поради различия в изискванията си към топлината се подразделят на зърнено-житни на умерения климат (пшеница, ръж, тритикале, ечемик, и овес) и зърнено-житни на топлия климат (царевица, сорго, ориз и просо).
Стопанско значение, разпространение, продуктивни възможности. Значението на зърнено-житните култури може да се обоснове главно със следните по-важни обстоятелства:
1. Зърното им съдържа необходимите за жизнената дейност на хората и селскостопанските животни хранителни съставки – белтъчини, незаменими аминокиселини, безазотни екстрактни вещества – главно скорбяла и захари (БЕВ), мазнини, витамини, минерални вещества и др. Нещо повече – съотношението между белтъчините и БЕВ (1:5-1:6) е най-подходящо за подържане на жизнените функции в човешкия и животински организъм.
2. Белтъчините са в лесноусвоима форма.
3. Поради ниското съдържание на влага в зърното (12-14%) то лесно и продължително време може да се съхранява и е транспортабилно.
4. Отпадъците от мелничарството се използват като съществена част при съставянето на дажбите за селскостопанските животни.
5. Царевицата, соргото, ръжта и тритикале се използват и за зелено изхранване и под формата на силаж, сено и паша.
6. Зърното на житните и неговите производи са ценна суровина за хранително-вкусовата, пивоварната и спиртоварна промишленост, а сламата е основен груб фураж за преживните селскостопански животни и суровина за получаване на целулоза и целулозни изделия.
7. Технологията на отглеждане на зърнено-житните култури може изцяло да се механизира, което е предпоставка за висока икономическа ефективност.
8. Житните култури се отличават с голяма екологична пластичност.
Разпространението, добивите и прозводството на основните зърнено-житни култури в светa и България са систематизирани в таблици 1 и 2.
От данните в таблица 1 се вижда, че най-разпространената зърнено-житна култура в света е пшеницата, следвана от ориза, ечемика, соргото и т.н.
Най-високи добиви се реколтират от царевица, ориз и тритикале.
В световен мащаб най-голямо количество зърно се добива от царевицата, ориза и пшеницата.
Тенденциите, които се очертават са намаляване площите на пшеницата, ечемика, ръжта и овеса; повишаване тези на царевицата, соргото и ориза.
Средните добиви от царевицата, ориза, пшеницата, ечемика и овеса през последните 15 години нарастват. Увеличава се производството на зърно от пшеница, ориз, царевица, сорго и тритикале, а намалява това на ръжта, ечемика, овеса и просото.
С изключение на пшеницата, овеса и соргото, чиито площи остават относително постоянни, площите на останалите зърнено-житни култури, отглеждани у нас, през последните години намаляват