Зебрината е растение със сукулентно стебло, което пълзи около себе си, докато се образува гъст нискорастящ храст. Листата достигат дължина около 7 cм. Те са подредени равномерно по стеблото. Горната им повърхност е мъхеста, а украската е с цветовете на дъгата. От долната страна те са наситено виолетови, със сребристи линии. Краищата на листата са винено червени.Облите стебла са тюркоазени на цвят, с тъмно червени точки и петна. Наторяването не трябва да е много обилно, спомага за ускоряване на растежа. Забрината рядко бива нападната от вредители и болести. Акарите могат да причинят деформация на стеблата.Обича от средно светли до полусенчести места. Почвата трябва да се поддържа влажна, но не и подгизнала. Ако тя е суха, растението ще е с малки листа и жълтеникаво на цвят.Родината на зебрината е Мексико.
Вирее в почва,богата на органична тор. Стайните растения провисват, когато остареят , стеблата им се източват и оголват, и само на върха остава снопче листа. Този проблем не съществува, когато растението се гледа като нисък храст, на открито. Голите участъци веднага се покриват с нови листенца. Най-добре е да отглеждате новите растения от резници, поставени в нова пръст. Рядко цъфти и рядко се размножава от семена. Резниците се поставят в почва, пясък или вода, до пускането на поне едно разклонение. През първите 1 или 2 седмици се полива добре може да се поставят и директно в почва с много органична тор, за препоръчване в по–сенчестата част на градината. В по –топлите места се отглежда, като нискорастящ храст в градината. Може да се използва и за създаването на ландшафт с тропически вид. Най- подходящото място  да расте у дома са парници. Подходяща е и за висящи кошници. Със сложната си цветова украска и орнаменти зебрината е много благоприятна за различни ландшафтни аранжировки.Допирът до растението може да причини дразнене на кожата при хората, също и обриви при дворните кучета. Не е токсична за птици и влечуги.
Сукулентните растения се срещат на много места по света. Най –  често срещани в Южна Америка, Мексико, югозападните американски щати.
Най – важен за кактусите е климатът. В повечето случаи те се нуждаят от много малко дъжд. Растенията задържат вода в специални клeтки, за да оцелеят след дълъг период на суша. Формата им също е съобразена с трудните условия на живот. В повечето случаи имат форма на топка и много рядко имат листа. Това е от голямо значение за минимализиране на изпаренията. Вместо листа по стеблото има дебели бодли. При нужда кактусите се смаляват. По принцип могат да цъфтят, но често за това е нужно много време.Когато отглеждате сукулентни вкъщи, имайте предвид, че те трябва да се напояват с вода, която не е много варовита. Ако не е такава, кактусите скоро ще загният. Добре е в периода на растежа да ги напоявате периодично. Добре е да оставяте почвата им за по – дълго време суха. През зимата повечето видове са в период на покой. Осигурете им място, което е светло, хладно и сухо.
През пролетта започнете да поливате много внимателни, в малки количества. Рано или късно ще трябва да пресадите растенията. Използвайте за това специална почва. Когато растението започне да образува пъпки, не е добре да го местите.
Ако растенията са поставени в прекалено топло и тъмно място, без достатъчно кислород, те бързо се деформират.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.