Място в сеитбообръщението. Най-добри за слънчогледа са зърнените житни и едногодишните зърнено бобови култури.
Когато за предшественик се използува царевица, технологията на отглеждането й задължително трябва да изключва използването на триазинови хербициди.
Неподходящи предшественици са цвекло, сорго, люцерна и многогодишните тревни смески, тъй като изсушават почвата на голяма дълбочина.
Зеленчуковите култури и тютюна се нападат от едни и същи вредители със слънчогледа, поради което те също са неподходящи за предшественици.
Слънчогледът изисква да се връща на същото поле в сеитбообращението след 4 – 5 години.
Обработка на почвата. Тя е много важно звено от технологията за отглеждане на слънчогледа, тъй като в голяма степен създава основа за оптимизиране на условията с непосредствено влияние върху развитието на растенията и добива и едновременно с това предопределя качеството и ефективността на останалите агротехнически мероприятия.
Системата на обработка на почвата се определя от характера и вида на предшественика и конкретните условия на района и полето, сред които важно място заемат заплевелеността с многогодишни житни и кореновоиздънкови плевели и наличието на растителни остатъци от предшественика, след неговото прибиране.
В сеитбообръщението слънчогледът идва обикновенно след зимни житни култури. Веднага след прибирането им се извършва оран на дълбочина 18-30 cm. за различните почви. Подмятането на стърнището е задължително за площи с многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели и се извършва непосредствено след жътвата. Най-ефективно е на дълбочина 10-12 cm, извършено с лемежни плугове или плоскорезни оръдия. С дълбоката оран се подобряват микробиологичните процеси в почвата, мобилизират се хранителните вещества от естествените почвени запаси, подобряват се водно-физичният режим, заораването на следжътвените остатъци, заораванато на торовете, унищожаване на плевелите, ограничаване намножаването на болестите и неприятелите. На почвите с лек механичен състав, карбонатните и типичните черноземни в Северна България тя може да е 18-20 cm, на излужените и слабо оподзолените и на алувиални почви – 20-25 cm. Почвите с тежък механичен състав и преовлажнените се орат на по-голяма дълбочина – 25-30 cm.
Дълбоката оран трябва да започне непосредствено след прибирането на житния предшественик и да завърши не по-късно от месец септември.
Напролет се култивира с чизел култиватор с едновременно брануване за заравняване на площта и запазване на влагата в повърхностния почвен слой.
При заплевеляване и оплътняване на почвата по изключение се извършват две предсеитбени обработки. При предсеитбено внасяне на хербициди е добре последната обработка да се извърши непосредствено преди сеитбата.
Торене. За 100 kg плодове (семена) и съответната биомаса слънчогледът извлича около 6 kg N, 3 kg P2O5 и 15 kg К2О.
Приемането им е неравномерно през вегетацията. До настъпването на цъфтежа се приемат /извличат от почвата/ до 1/4 от посочените макроелементи, а останалите 3/4 – след него. Най-интензивно това става по време на цъфтежа.
Слънчогледът се нуждае най-много от фосфор от поникването до цъфтежа, а от азот – от началото на формиране на питите до края на цъфтежа. Като примерни торове норми, при липса на химичен анализ на почвата, в зависимост от почвеният тип и условията на отглеждане, могат да се посочат следните: 10-14 kg/dka N; 10-12 kg/dka P2O5 и 12-14 kg/dka К2О.
При поливни условия посочените норми се завишават с 30-50 %.
Фосфорните и калиеви торове, както и оборският тор се внасят с дълбоката оран. При неполивни условия цялата азотна торова норма се внася предсеитбено, а при поливни – 1/3 от нея се оставя за подхранване през вегетацията.
Слънчогледът се тори и с микроторове. Молибден и цинк могат да се внасят чрез листно подхранване, съответно с 0,2 %-ен разтвор на натриев молибдат и 0,05 %-ен разтвор на цинков сулфат във фаза ІІІ-ІV двойка листа. С боракс или борна киселина (30 g/dka) посевите се третират преди цъфтежа. Разтварят се съответно в 25 или 5 l за dka, в зависимост от начина на внасяне – с пръскачка или самолет.
Сеитба. Посевният материал трябва да бъде с високи качества и доказан произход. Семената да са с кълняемост над 93 %, да са едри (с над 60 g маса на 1000) и изравнени. Поради значителното различие на едрината на семената в питите сортирането е задължително мероприятие.
Преди да се пристъпи към сеитба, те се обеззаразяват срещу мана с Апрон 35 СД (600 g/100 kg семена); срещу мана и склеротиния – с Апрон ТС 69 ВС (450 g/1l вода/100 kg семена); срещу коренова форма на склеротиния – с Ронилан 50 ВП (200 g/2l вода/100 kg семена) или Сумилекс 50 ВП (200 g/2l вода/100 kg семена), а срещу почвени неприятели – с Диафуран 35 СТ (2,5-3 l/100 kg семена); Промет 666 СЦО (1,5 l/100 kg семена + 0,9 kg циолекс на 100 kg или Промет 800 СЛ (1,250 l + 1,250 l сенполимер /100 kg семена.
Сеитбата стартира при 8-10 0 С на 10 cm дълбочина в почвата. За Южна България това е през втората половина на месец март, а за Северна България – края на месец март – началото на месец април.
Слънчогледъд се засява на междуредово разстояние 70 cm с такава сеитбена норма, че при неполивни условия от сортовете с по-голяма височина да се реколтират 4500-5000 растения, а тези с по-малка, както и от хибридите – 5000-6000 растения.
Необходимо е при поливни условия броя на реколтираните растения да бъде завишен с по 1000/dka.
Теоретично изчислената сеитбена норма се увеличава с около 25 %, когато борбата с плевелите ще се води с хербициди или с около 35 %, когато ще се бранува и окопава за тази цел.
На практика, в зависимост от едрината на семената и условията на отглеждане (поливни или неполивни), сеитбената норма възлиза от 400 до 750-800 g/dka семена.
Грижи през вегетацията. Включват главно растителна защита (борба срещу плевели, болести и неприятели), окопаване, подхранване и поливане при отлеждане при поливни условия, грижи за допълнително опрашване.
За борба с плевелите и разбиване на почвената кора, ако се образува такава, площите се брануват за първи път около 7-10 дни след сеитбата. При необходимост това брануване се повтаря във фаза ІІ-ра двойка същински листа, напречно на редовете, в слънчево време и в по-топлите часове на деня.
Първото междуредово окопаване се извършва във фаза ІІІ-та същинска двойка листа на дълбочина 6-8 cm, а второто – след около две седмици.
Окопаванията могат да бъдат сведени до минимум, ако се използват ефикасни хербициди.
Преди сеитбата, с инкорпориране, за борба срещу едногодишните житни плевели, в т. ч. балур от семена, могат да се използват Ерадикан 6 Е (500 ml/dka) или Трофи (220-260 ml/dka), а едновременно срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели – Агрифлан 24 ЕК (300-400 ml/dka); Ефлурин 24 ЕК (300-400 ml/dka); Трифлусан 24 ЕК (300-400 ml/dka); Трифлусан 48 ЕК (150-200 ml/dka); Трифлурекс 24 ЕК (300-400 ml/dka); Трифлурекс 48 ЕК (150-200 ml/dka) или Фридъм (400-500 ml/dka.
След сеитбата, преди поникване, само срещу едногодишните житни плевели са ефикасни : Алагрин 400 (400 ml/dka); Аланекс 48 ЕК (350-400 ml/dka); Алахлор 48 ЕК (350-400 ml/dka); Ацетагрин 50 ЕК (300-400 ml/dka); Гардиан (200-250 ml/dka) или Ласагрин (400 ml/dka), а срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели – Диримал екстра (350-400 g/dka); Дуал 500 ЕК (300-400 ml/dka); Стомп 33 ЕК (400 ml/dka) или Рафт 800 ВГ (35 g/dka)
Голям е спектърът от хербициди, който може да се използва само срещу едногодишните широколистни плевели – Афалон 45 СК (300 ml/dka); Афалон 50 ВП (300 g/dka); Гезагард (Прометрин) – 200 g/dka; Гоал 2 Е (80-100 ml/dka); Линугрин 50 ВП (300 g/dka); Линуплант 50 ВП (300 g/dka); Линурекс 50 ВП (300 g/dka); Линурон 50 ВП (300 g/dka); Модаон 4 Ф (150 ml/dka), може да се внася и по-късно – при 3-5 развити листа на слънчогледа; Паторан 50 ВП (300 g/dka); Прометрекс 50 ВП (300 g/dka); Рейсър 25 ЕК (300 ml/dka) или Рейсър 25 СК (200-300 ml/dka).
През вегетацията срещу многогодишните житни плевели, внесени във фаза 3-ти – 5-ти лист на плевелите са ефективни хербицидите : Ажил 100 ЕК (100-150 ml/dka); Галант 125 ЕК (150 ml/dka); Галант супер (70-120 ml/dka); НАБУ екстра (400 ml/dka); Селект 240 ЕК (100 ml/dka + прелепител Амиго – 200 ml/dka); Тарга супер 5 ЕК (200 ml/dka); Фокус (100-200 ml/dka); Фокус ултра(100 ml/dka); Фузилад супер (200 ml/dka); Фуроре 9 ЕК (175-300 ml/dka); Фуроре супер 7,5 ЕВ (120-200 ml/dka) или Пантера 40 ЕК (175 ml/dka).
През вегетацията се води борба срещу икономически важните болести фомопсис (Пънч 40 ЕК (30 ml/dka) или Сумилекс 50 ФЛ (30 ml/dka) и ботритис, склеротиния и алтернария (Роврал 25 ФЛО (300 ml/dka), Ронилан 50 ВП (100 g/dka), Ронилан ФЛО (100 ml/dka) или Сумилекс 50 ВП (100 g/dka).
За борба срещу телените червеи се използва Волатон (2 kg/dka), а срещу царевичния стъблопробивач – Трихограма маидис (биоагент) – 3-4- кратно внасяне на по 1000-5000 женски /dka, или Феромонови уловки от Феромон 3510 ЕСВ 1.
Поливане. Слънчогледът се полива ефективно от фаза бутонизация до наливане на семената с норма 100-120 или 180 m3/dka, съответно чрез дъждуване или гравитачно напояване. Поливната норма се реализира с две поливки от по 50-60 или по 90 m3/dka.
Необходимо е обаче да се подчертае, че обикновено се разчита на дълбока почва, навременна сеитба и естествените валежи, които в началото на лятото при нашите условия са достатъчни.
Добре е за нормалното протичане на опрашването да се осигуряват по 1-2 пчелни семейства на 10 dka посев.
Прибиране. Слънчогледът се прибира механизирано, еднофазно, с преустроени за целта зърнени комбайни. Най-добре е то да започне при влажност на семената 12-13 %, когато повечето листа са изсъхнали и само 1-2 са жълтозелени – най-горните /до питата/. Питата тогава е силно пожълтяла, а цветни остатъци върху семената има само в средата й. Закъснението води до увеличаване на загубите (особено при прибиране с влажност на семената под 9 %).
При закъсняване на узряването, при 25-30 % влажност на семената, или при заболяване на повече от 1/4 от растенията от склеротеноза или сиво гниене се извършва предварителна десикация на посева с някой от десикантите Харвейд 25 Ф (150-200 ml/dka), Реглон 20 СЛ (200 ml/dka), Реглон С (250 ml/dka), Реглон форте (250 ml/dka) или Баста 15 СЛ (250 ml/dka).
Съхраняване. Слънчогледът се съхранява в складове, в насипно състояние с дебелина на пласта до 1 m и влажност на семената не по-висока от 7-8 %, или в чували, с влажност на семената до 12 %.