Значение, произход, разпространение, добиви. В световен мащаб фъстъците са най-разпространената маслодайна култура. Широкото им разпространение се дължи на високото качество и съдържание на масло (средно 49-53 %), добивано от ядките им . Основна съставка в него са ненаситените висши мастни киселини /преди всичко олеинова – 65-70 % и палмитинова – 6-7 %/. По производство на масло в световен мащаб отстъпват само на соята.
В страните с по-големи площи и производство то намира широко приложение в кулинарията, в т. ч. сладкарската промишленост, рибно- консервната промишленост и при производството на висококачествени маргарини. За тези цели е предпочитано пред слънчогледовото.
Опечените ядки са отлично лакомоство. Освен на мазнини, те са богати и на белтъчини (20,2-36,6 %), безазотни екстрактни вещества – БЕВ (12,5-27,0 %) и витамин В1.
В белтъчините се съдържат всички незаменими аминокиселини, особено триптофан, цистин и лизин. Поради преобладаване на водоразтворимата фракция, белтъчините на фъстъците са по-усвоими от тези на свинското и телешкото месо.
Един килограм ядки съдържа около 3500 калории.
Препоръчват се за болни от тежка анемия и туберкулоза.
По хранителност надземната вегетативна маса на фъстъците се равнява на качествено люцерново сено и е много добър фураж за преживните селскостопански животни. В него се съдържат около 13 % суров протеин.
Фъстъците са бобова култура. Те обогатяват почвата с азот чрез симбиоза с грудковите бактерии от род Rhizobium и са много подходящ предшественик за всички останали култури, особено за зимните житни.
Площите, средните добиви и производството на фъстъци в света и Република България за последните са систематизирани в таблица 31.
В светът тенденцията е плавно повишаване на площите и производството, което вероятно ще продължи.
Най-големи производители на фъстъци са Китай /41.18 % от общото световното производство/, Индия /20.22 %/, Нигерия /7.27 %/, САЩ /5.07 %/, Судан /3.23 %/ и др.
Най-високи средни добиви /над 300 кг/дка/ се реализират в Израел, Саудитска Арабия, Малайзия, Никарагуа, САЩ, Китай и др.
В България е налице стабилизиране на площите на около 100-110000 дка, при добиви 70-80 кг/дка плодове (около 50 кг/дка ядки). Производството на плодове е средно 7-8 хил. тона, а на ядки – 4.5-5.5 хил. тона /при рандеман 67-68 – до 70 %/.
На пазара /вътрешен и външен/, като се има предвид едрината, като ядки се предлагат и реализират около 45-50 % от цялото производство; 25-30 % се изкупват за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, а останалите се използват от производителите за собствени нужди /за консумация и семена за следващата година/ .
Перспективата за нашата страна е, че няма да се завишат по-горе посочените цифри защото това са възможностите ни поне за следващите 10-на години. Причините са комплексни, но основна е тази, че отглеждането на фъстъците при нашите климатични условия изисква висока „култура на земеделие”, която засега липсва дори и в традиционните за отглеждане райони /Пловдивска, Пазарджишка, Хасковска и Благоевградска области/. Това е причината да се реколтират ниски средни добиви, а самото производство да е нискоефективно.
При нашите климатични условия и задоволяване на всички биологични и агротехнически изисквания на фъстъците те могат да реализират средно продуктивни възможности до 300-320 кг/дка плодове /200-220 кг/дка ядки/.
