Коренова система. Осев тип, добре развита, с главен вретеновиден корен,  достигащ  на дълбочина до 150 cm и странични разклонения по него, развиващи се радиално до 70 cm, почти под 900 ъгъл.
Основната маса от нея е разположена до 50 cm дълбочина и до 30 cm радиално почвата.
По корените се образуват грудки, резултат от симбиоза със специализирани грудкови бактерии от почвата.
Мощността на развитие на кореновата система и ефективността на симбиозата са в пряка зависимост от степента на задоволеност от влага и хранителни вещества, както и от механичния състав и структурата на почвата.
Стъбло. То е правостоящо или стелещо се и достига на височина до 80 cm (най-често 50-60 cm). Като на бобова култура то се  разклонява. Разклонения
по централното стъбло на правостоящите форми (4-5 от първи и рядко от  втори  порядък) се образуват още от основата на главното стъбло.
При стелещите се форми се образуват повече от 4-5 от първи и задължително от втори и трети порядък разклонения.
Стъблото е с петоъгълно сечение, в различна степен окосмено, с тревистозелен цвят, понякога с антоцианова окраска в основата.
Листа. Те са сложни, чифтоперести, прикрепени на дълги (4-7 cm) овласени дръжки. Съставени са от 2 двойки листенца с удължено елипсовидна до обратно яйцевидна форма, заловени срещуположно за листната дръжка.
В основата на сложният лист се формират по два заострени , добре развити прилистника.
Отгоре листата са гладки, а отдолу  овласени. Окраската им варира от светло до тъмнозелена, взависимост от сорта, възрастта и условията на отглеждане.
Цветове. Образуват се на групи по 2-7 в пазвите на листата и са с оранжево или жълто оцветени венечни листенца. Устройството им е както при останалите бобови растения.
Фъстъците са самоопрашващо се растение. Прашецът на цветовете узрява преди тяхното разтваряне. След оплождането околоплодникът започва да нараства и се удължава. Образуванието се нарича г и н о ф о р. Чрез него, в резултат на положителен геотропизъм оплодената семепъпка се насочва към почвата, където единствено може да се превърне в нормален, зрял плод.
Гинофорите на цветовете , които се формират по-късно и по-високо по растението (до 15-16 сm височина) не могат или късно достигат до почвата, поради което основно агротехническо мероприятие се явява загърлянето на растенията.
Плодове. Бобове с цилиндрична форма, с по-слаби или по-силни прещипвания, без прегради. Плодната обвивка (шлюпката) е с  различна дебелина. Прошарена е отвън с проводяща тъкан, което й придава мрежеста структура. От вътрешната страна е покрита с нежна бяла кожица. Едрината и масата на плодовете варират в зависимост от сорта. Достигат 1,5-6 cm дължина и до 2 cm в диаметър.
В един плод се развиват от 1 до 6-7 семена , най-често 2-4.
Относителният дял на шлюпката спрямо масата на плода е около 30 %.
Семена (ядки). Те са с различна форма, големина и окраска.Устройство- то им е като при другите бобови култури. Обвивката им  е тънка, бледорозова, червена, кафява до виолетовочервена и е сортов признак. Лесно се отделя от семената.
Масата на 1000 семена е от 350 до 800 g. и повече (до 1200 g). При районираните у нас сортове тя е 320-580 g. Хектолитровата маса е около 63-64 kg.
Съдържанието на мазнини в тях е 49-53%.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.