Място в сеитбообращението. Монокултурното отглеждане на ориенталския тютюн на незаразени с коренова нематода площи, при липса на синя китка, понижава над 2 пъти добива след осмата година, а при Виржиния и Бърлей – на третата.
Такива са резултатите при всички сортотипове още на втората година, ако площите са заразени с коренова нематода, чернилка, и синя китка.
Отглеждането на ориенталските тютюни, както и на Виржиния и Бърлей, след зимни житни култури, царевица и едногодишни зърнен-бобови, увеличава добива от тях, без това да е свързано с понижаване на качеството.
Многогодишните тревни смески като предшественик на ориенталските тютюни и Виржиния рязко повишават добива, но чувствително понижават качеството. При сортотип Бърлей се повишават добива и качеството на листата.
Подобно е влиянието и на чистите посеви от люцерна и детелина.
Включването на междинни или предкултури /зимен грах, зимен фий, ръж, тритикале, репко/ в сеитбообръщението, като предшественици на тютюна, е с висок агротехнически и икономически ефект.
Не са подходящи, като предшественици конопа, слънчогледа и културите от сем. Solanaceae.
Обработка на почвата. Тютюнът е късна пролетна култура, която се отлежда чрез разсад, поради което изисква дълбока основна и предпосадъчна обработки на почвата.
След зимни житни култури, с помощта на дискови брани или плугове лющилници,  се извършва подметка на стърнището на дълбочина 8-12 cm, с цел да се унищожат поникналите плевели и да се извърши впоследствие по-лесно и качествено дълбоката оран.
Когато почвата е достатъчно влажна и позволява извършването на качествена дълбока оран, подметка на стърнището не се прави.
Задължително се извършва лющене на стърнището, ако площите за заплевелени с многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели. Това обаче се извършва с плугове лющилници, а не с дискови брани, тъй като плевелите ще се намножат.
При предшественици многогодишни тревни смески или люцерна лющенето се извършва на дълбочина 5-6 cm, през безвалежен за района период.
Дълбоката оран е задължително звено от обработката на почвата. Тя се извършва поне 2-3 седмици след проведено лющене или веднага след прибиране на предшественика, ако състоянието на почвата позволява това.
На почви с плитък орeн почвен слой /Източнородопската тютюнева област/ дълбочината на оранта не трябва да надвишава 18-20 cm., а за равнинните части на страната – 22-25 cm.
Периодичното продълбочаване, чрез риголване или оран с продълбочител, особено на почви с плитък орeн почвен слой, съчетано с органично или органо-минерално торене, е с подчертано висок ефект при тютюна.
Предпосадъчните обработки трябва да осигурят  условия за бързо прихващане на разсада и развитие на растенията. При по-тежки почви това се постига с 3-4 пролетни обработки /1 преораване на 16-18 cm и 2-3 култивирания на дълбочина 14-16 cm/..
Ориенталските тютюни /особено сортотип Басми/ се отглеждат главно на площи с висока степен на ерозия. От особено важно значение тук се явяват обработката на почвата и редуването на културите /включването на междинни такива в сеитбообръщението, като предшественици на тютюна/. При тези условия е задължително дълбоката оран да се извършва рано наесен /което изисква ранни предшественици/ или да се оре по хоризонталите, като през 2 m площите се набраздяват.
На силно наклонените терени трябва да се изграждат и отводнителни канали.
Включването на междинни култури в сеитбообръщението тук, изисква напролет да се извърши оран и преораване на площите, заемани от тях след прибирането им, но не по-късно от 2 седмици преди разсаждането на тютюна.
Торене. За 100 kg сухи листа тютюнът усвоява от почвата около 4 kg N, 2 kg Р2О5 , 10.6 kg К2О и 6.3 kg Ca.
Азотът влияе най-силно върху растежа, развитието и продуктивността на тютюна. Излишъкът от него обаче предизвиква прерастване и загрубяване на листата, повишаване на азотосъдържащите вещества в тях, което довежда до понижаване на вкусовопушателните им качества.
Фосфорът влияе положително върху разрастването на кореновата система и надземната част на растенията. Допринася за ускореното им развитие. При оптимално фосфорно хранене се повиша съдържанието на въглехидрати в листата. Те придобиват наситена, качествена окраска. Недостигът предизвиква бавен растеж, загрубяване и  по-тъмнокафяво оцветяване на листата след изсушаване им.
Калият, с участието си в ензимната дейност, действа положително върху цялостния обмен на веществата. Допринася за получаване на по-качествена продукция, по-нежни и с по-фин аромат и добра горяемост листа. В тази връзка за торене са подходящи калиевите торове, които не съдържат хлор.
Калият повишава съпротивителната сила на растенията към неблагоприятни климатични условия и болести.
Като резултат от многобройни полски опити се препоръчват  торовите норми,  систематизирани в таблица 36.
Посочените норми на азотно торене се завишават с 20 % и при трите сортотипа тютюн при поливни условия /2-4 поливки/ или с 40 % при 6-8 поливки.
Поради достатъчното съдържание на калий в нашите почви се препоръчва торене на Башибали, Басми и Виржиния с 5-8 kg/da и на Бърлей с 8-10 kg/da само на слабо и средно запасени почви /при съдържание под 10-20 mg./100 g. почва/.
Най-подходяща форма на азотните торове за Башибали и Виржиния е амонячно-нитратната. Добри резултати се получават и при торене с азот в амидна форма.
За Бърлей най-подходящи са нитратната и амонячната форма на азот.
Минералните торове се внасят еднократно на дълбочина 15-18 cm. при една от пролетните предпосадъчни обработки.
Оборски тор се внася преди дълбоката оран /през интервал от 3-4 години по 1.5-2 тона/.
Като органични торове могат да се използват и торф /като се има в предвид, че около 1.6 тона се равняват на 1 тон оборски тор/ или компост по 2-2.5 тона на декар.
За зелено торене се използват зимен грах, бакла, фий, които се заорават не по-късно от 3 седмици преди засаждането на тютюна.
Разсадопроизводство. За производството на тютюнев разсад се използват главно следните култивационни съоръжения: обикновени, покрити или непокрити с полиетиленово фолио лехи (фитарии); парници заредени с биотопливо; полиетиленови двускатни или тунелни, неотоплени или отоплени оранжерии.
Най-разпространени са обикновените лехи (фитариите). Подготвянето им се осъществява на два етапа.
Първият включва грубото им оформяне наесен чрез оран на гребен. Тогава се очертават и главните пътища. Рано напролет грубо оформените лехи се фрезоват. Дължината им не трябва да надвишава 15-20 m. Трябва да са високи 20-30 сm и широки 100 сm, когато ще се покриват с фолио или  120 сm, когато ще са без покритие. В краищата по дължина на лехите се оформят 5-6 сm високи ръбове. Ширината на пътеките между лехите е 40-50 сm. Напречно на дължината им през 15-20 m се оставят пътища широки 2-2,5 m за поливната инсталация.
Финното оформяне на лехите (вторият етап) започва в началото на месец февруари и се осъществява с помощта на мотики, грапи, гребла, валяци и др. Непосредствено след него се извършва предсеитбено торене с минерални торове.
Лехите, предназначени за ориенталските тютюни се торят с  30-40 g/m2 амониева селитра и с по 30 g/m2 двоен суперфосфат. За едролистните тютюни (Виржиния и Бърлей) се използват съответно по 20 g/m2  и 14-15 g/m2 амониева селитра и двоен суперфосфат + 10-12 g /m2 калиев сулфат. Торовете се заравят с ръчна брана на дълбочина 5-6 сm.
Обеззаразяването на лехите става след финното им оформяне. За целта могат да се използват: метилбромид – 25-30 kg/da; карбатион (вапам) – 50-100 сm3/m2, внесен с 5-10 l вода или базамид гранулат – 20-30 kg/da, с инкорпориране. При влажност на почвата под 60-65 % от ППВ препаратът не се разпада до 30 и повече дни .
Подходящи хербициди за борба с плевелите са Димид, Девринол и Енайд, използвани съответно в дози 800-1000 g/dka, 200-300 g/dka и 1200-1500 g/dka. Девринол е по-подходящ за най-ранните лехи, а Димид и Енайд – за средно ранните и късни.
Посочените хербициди могат да бъдат внасяни цялата доза след сеитбата и нанасянето на торовата покривка или  по 1/3 непосредствено след финното оформяне на лехите и 2/3 след сеитбата и нанасянето на торовата покривка.
Ефикасен препарат срещу поповото прасе и други почвени неприятели е Скипер 4Г, разпръснат по 1 g/m2. За същата цел могат да се използват примамки приготвени от инертни материали и препаратите Перфектион, Екалукс 25 ЕК, Агрия 1050, Сумитион 50 ЕК, Дурсбан 4Е, в съотношение препарат към инертен материал съответно: 5 %; 4 %; 4%; 4 %; 3 % + вода до получаване на троховидна хомогенизираната смес. На 1 декар се разхвърлят по 4-5 kg от така приготвените примaмки.
За да се засади  на полето 1 dka тютюн  от сортотиповете Бърлей и Виржиния е необходимо да се засеят 10-12 m2, а за Башибали и Басми – съответно 15-20 и 20-25 m2.
Сеитбата се извършва на етапи. В оранжериите, парниците и двойните тунели (лехи покрити с два пласта полиетиленово фолио) сеитбата се извършва от 25.02 до 10.03; в единичните тунели – от 5.03 до 10.03, а в откритите лехи – по-късно, в зависимост от условията.
Лехите се засяват с предварително рътени семена. Рътенето започва с обеззаразяването на семената с 2 % воден разтвор на търговски формалин – 40.
Поставените в тензухени торбички семена се потапят за 15 min в разтвора, след което се промиват обилно с течаща вода. Престояват за 1 денонощие във вода с температура 18-200 С. Разстилат се на слой  с дебелина 4-5 cm (обикновено в дървен съд) и за 6-8 дни при температура на въздуха 23-280 С, постоянно навлажняване и разбъркване, по повърхността на семената се появяват бели точици – върховете на зародишните коренчета.
При 100 % кълняемост на семената сеитбата се извършва със следните сеитбени норми:  4-5 g/10 m2 – за Башибали и Басми; 1-1,5 g/10 m2 за сортотиповете Виржиния и Бърлей.
Семената се засяват по няколко начина :
– ръчно, след смесване със 100-150 пъти по-голямо количество от тях инертни материали /пепел, речен пясък и др./ или с помощта на лейкa, към която се монтира изсяваща пластмасова тръба, дълга колкото е широка лехата, надупчена с един ред отвори (Фиг.79).
– със сеялка, производство на ИТТИ – Пловдив
– със сеитбен апарат тип “Айтос“
Засятите семена се покриват с предварително обеззаразена торова покривка с дебелина 0,5-1,5 cm /след което се валират с гладки ръчни валяци/ или с водоразтворим полимер Модипан или Хипагро.
Работния разтвор от полимерите се приготвя в съотношение 1 част полимер и  9 части  вода. Използват се 2 l от разтвора за 1 m2 засята лехова площ.
При покриване на лехите с полиетиленово фолио, през  0,8-1,0 m  по дължина на лехата, във формата на полудъга, се забиват пластмасови метални или дървени пръчки. От едната страна (от към посоката на преобладаващите ветрове) фолиото се притиска за постоянно добре с почва. Прехвърлената свободна част през пръчките се затиска с камъни, тухли и др. подръчни материали, които бързо и лесно се отстраняват и освобождават платното при необходимост за поливане, подхранване, плевене и др. грижи за разсада. Над опънатото платно през 1,5-2,0 m  се поставят втори ред пръчки. В двата края на лехата платното се изпъва и завързва с тел за предварително забити колчета.
Грижите за разсада се състоят в регулиране на температурата, влагата, хранителният режим, растително-защитни мероприятия /борба срещу плевели, болести и неприятели/ и закаляване на разсада.
Температурата под фолиото не трябва да надвишава 30-350 С. Регулира се като в топлите и слънчеви дни се повдига фолиото.
До поникването лехите се поливат ежедневно с 2-3 m3 вода/m2. Във фазите кръстосване и вдигане на уши – с 3-4 m3 вода/m2 през два-три дни, а в следващите фази – по-рядко, но с повече вода  – 5-7 m3/m2.
Растенията се подхранват във фазите кръстосване и вдигане на уши с по 10-15 g/m2 амониева селитра; 20-25 g/m2 суперфосфат и 10-15 g/m2 калиева сол, разтворени във вода. Всяко подхранване се последва от обилно поливане.
Борбата срещу плевелите продължава с плевене /в хладните часове и след обилно поливане/. Тя може да отпадне частично или напълно ако се използват посочените по-горе хербициди.
Основни болести по разсада са сечене и див огън /пръскане с 1% -ов  бордолезов разтвор /2-3 % р-р/ или прашене с меден оксихлорид /50-60 g/m2/; кореново гниене /пръскане с фундазол 2 %; мана /пръскане с антракол 0.5 %, ридомил 0.5 % и др./.
От неприятелите най-опасни са тютюневият трипс /мартол 25 ЕК -0.1%, децис – 2.5 ЕК – 0.08 % и др./; поповото прасе и голите охлюви. Срещу последните два неприятеля борбата се извежда като се залагат примамки.
От честите поливки се оголват част от корените на растенията, поради което лехите се подсипват със смес от обгорял оборски тор и пясък в съотношение 1:1.
За да се закали, поливането и подхранването на разсада се преустановяват 7-10 дни преди изнасянето на полето за разсаждане. Към моментта на разсаждане, ако то става ръчно, разсадът трябва да е висок 10-12 сm, жилав, с 3-4 mm дебели стъбла, и формирани 5-6 листа, Kореновата система трябва да е добре развита. Механизираното разсаждане се улеснява, ако разсадът за ориенталския тютюн е най-малко 12-14 сm висок /15-20 сm за Вирджиния и Бърлей/, с дебелина на стъблото 7-8 mm.
Денонощие преди скубането на разсада лехите се поливат обилно с вода, за да се запази кореновата система. При скубането се подбират само най-развитите растения. Те се потапят в разтвор от инсектицид за борба против против трипса (например в 0.1% разтвор на Сейфос) и се нареждат в съдове с корените навътре за пренасяне на полето.
Разсаждане. Тютюнът се разсажда при отминаване на опасността от слана в района и трайно задържане на температурите на 10 cm дълбочина в почвата над 120 С. За най-топлите части на страната това означава след 22-25 април. Разсаждането за условията на цялата страна трябва да приключи до 25 май – 1-5 юни.
Тютюнът от сортотип Баши бали се разсажда на междуредово разстояние 50-60 cm, а вътре в реда на 12-15 cm /15 000 растения на декар/, а сортовете с уедрени листа от същия сортотип – на 70 cm междуредие и на 18 cm вътре в реда /10 хил. растения на декар/.
Дребнолистните тютюни от сортотип Басма се разсаждат на 35-40 cm междуредие и на 8-10 cm вътре в реда /25-30 хил. растения на декар/, а едролистните от сортотиповете Вирджиния и Бърлей – на 90-110 cm междуредие и на 40-50 cm вътре в реда /2-2.5 хил. растения на декар/.
Разсаждането може да стане ръчно и механизирано – с разсадопосадъчни машини.
Кокато се разсажда ръчно площта предварително се маркира.
Преди разсаждането се внася един от следните почвени хербициди Балагрин – 600 cm3/da, Стомп – 300 cm3/da или Димид – 0.8-1 l/da. Балагринът изисква задължително инкорпориране в почвата.
Грижи на полето. Поради прекъснатата коренова система при скубането на разсада и уплътняването на почвата при разсаждането, растенията изживяват т.нар. стангнационен период. Поради тази причина първото и задължително мероприятие е механизираното /в междуредията/ и ръчно /в редовете/ окопаване не по-късно от седмица след разсаждането. Следващите обработки /общо 2-3/ се редуват през 10-12 дни на дълбочина 8-10 cm. Ако се използват ефикасни хербициди, окопаванията могат да се редуцират или отменят напълно /с изключение на първото/.
Борба срещу болести и неприятели. Икономически най-важните болести по тютюна през плантационния период са мана /третиране на посева с Ридомил цинеб – 0.25% р-р/; брашнеста мана /използване на устойчиви и толерантни сортове, пръскане с Фундазол – 0.1% р-р, Байлетон – 0.1% р-р и др./; див огън /третиране на посева с 0.02% р-р на Гентамицин, Стрептомицинсулфат – 0.02%/; брозновост /пренася се от тютюневият трипс – пръскане с Фелитокс, Децис, Селектрон или Хостатион – 0.1% р-р/.
От неприятелите по-важни, освен трипса, са листните въшки и белокрилката. Борбата с тях се извежва с Пиримор, Ланат, Амгуш, Децис /0.1% р-ри/ или други подходящи инсектициди.
Тютюнът се напада и от синя китка и кускута. Борбата се изважда профилактично /чрез сеитбообръщение/.
Напояване. При валежи през вегетацията под 100 mm и при възможност, ориенталските сортотипове тютюн се поливат два три пъти с по 35-45 m3 вода през 10-15 дни в критичния период, а тези от сортотиповете Вирджиния и Бърлей – при валежи по-малко от 300 mm – съответно 4-6 и 6-8 пъти с по 60 m3 вода /при гравитачно поливане/ или с по 25-30 m3 –   при дъждуване.
Кършене на съцветията. Извършва се както при ориенталските, така и при едролистните тютюни. Цели подобряване на качеството на листата. При ориенталските тютюни се извършва при 25-100 % цъфтеж на растенията, а при едролистните – от 50 % бутонизация до ранен цъфтеж. За да не последва разклоняване /образуване на филизи/ след кършенето посевите се третират с някой от системните препарати: Терасекс, Антирост или МН-30 /Малеинов хидразид/. Последният се използва в доза 1.2-1.7, разтворен в 40-60 l вода. За същата цел успешно могат да се използват и контактните препарати ОФ-Шут /4-5%-ов разтвор/.
Беритба. Листата на тютюна узряват последователно, в продължителен период от време. Технически зрелите листа на ориенталският тютюн са просветлели, с втвърдена основа, позволяваща лесното им откъсване
Това налага прибирането да се извършва на етапи /беритби/, като се спазва последователността на узряване на листата /по 3-4 отдолу нагоре по стъблото/. Сортовете ориенталски тютюн, районирани у нас формират средно по 28-32 технически годни, качествени листа. Ето защо беритбите /”ръцете”/ трябва да бъдат 7-8 /подбер, надподбер, I-ва, II-ра, III-та и IV-та “майка”, подвръх и връх/. На практка, обаче прибирането се осъществява на 3-4 “ръце”, поради редица съображения /отдалеченост и трудна достъпност до насажденията, ранното утринно бране и др./.
Най-добре е брането да става рано сутрин /от 3-4 до 7-8h/, преди да се е “вдигнала” росата, тъй като при по-късно бране узрелите листа са загубили тургура си, по-трудно се откъсват от стъблото /стават “жилави”/ и се слепват едно с друго, което по-нататък от своя страна затруднява низането.
Полистно бране се извършва и на тютюните от сортотип Вирджиния /на 3-4 ръце/.
Бърлей се прибира полистно и цялорастенийно – механизирано /когато листата от долния пояс са презрели, от средния са в техническа зрялост, а връхните са избистрени/.
Низане. Набраните зрели листа от ориенталските тютюни се нанизват на единична или двойна игла. Единичната игла пронизва листа в централния нерв и изсъхналите в последствие листа са с много високо качество. Низането с двойна игла е по-бързо, но се понижава качеството листата. Поради слепването им процесът на сушене не протича нормално /липсва проветряване/.
Низането може да стане и механизирано, с помощта на специални машини /това обаче винаги води до понижаване на качеството на листата/.
Сушене. При ориенталските тютюни обикновено се извършва при естествени условия. Низите се закачват в сушилни тип Петрич /чекмедже/, съставени от двускатен навес, покрит с полиетиленово фолио и хоризонтални, подвижни рамки на един или два етажа.
През първата от двете фази на сушене /нажълтяване/, продължаваща от 2-4 дни, протичат разпадни процеси. Белтъчините се превръщат в аминокиселини и в други азотни съединения. Скорбялата и хлорофилът се разграждат, а листата пожълтяват. През тази фаза разпадните процеси протичат най-добре на сянка.
Продължителността на фазата зависи от зрелостта на листата и температурата при която протича.
Листата от долните беритби и презрелите не се нажълтяват.
През втората фаза /същинско сушене/, с продължителност 15-20 дни, започва и завършва отмирането на листата. Характеризира се със засилено окисляване, подобряващо ароматът на листата и фиксиране на качеството им.
Виржиния се суши с затоплен въздух в специални сушилни и режим.
Бърлей се суши въздушно, на сянка, независимо как е прибран полистно или цялорастенийно. Низите или целите растения се закачват, съответно на рамки или телове с върховете надолу. Сушенето продължава 25-30 дни /през лятото/ до 45 дни през есента. Ускоряване на сушенето може да се постигне чрез използването на камери със затоплен въздух /до 55-600 С / за около 15-24 часа.
Съхраняване на низите, производителска манипулация. Съхранението на изсушените низи от ориенталски тютюн става под формата на “сандали” /навързани заедно 3-4 низи/ в помещения, в които лесно може да се регулира влажността.
Манипулацията включва: предварителна подготовка /довеждане на влагата в листата до 15-17 %/; сортиране на групи по беритби на три основни класи /І, ІІ, ІІІ/ и карантия /части от здрави листа и листа, повредени от мухъл и запарване/; пасталиране /елпезиране/ – приготвяне на групи по 40-60 листа с възстановена форма и еднакво качество; отлежаване /пасталите се притискат с дъски до балирането/; балиране /пасталите се подреждат в бали със средно тегло 22±4 kg, където листата са навън с дръжките си.
Балите се обвиват със зебло с кръстосваща се връв и се съхраняват грижливо до тяхното оценяване и изкупуването.
Промишлена манипулация. Започва с оценката и изкупването на производителските бали. Извършва се от държавни специалисти-технолози, като данните от оценяването се нанасят върху “паспорта” на всяка бала.
Оиенталският тютюн се окачествява като се отчитат изискванията на БДС 864-78.
От многобройните признаци и свойства на тютюневият лист, които могат да се използват за неговото окачествяване по-важни са следните:
Цвят.  Това е първия видим показател при окачествяването, по който опитния окачествител е в състояние да определи по-голямата част от пушателните качества на листата. Основните цветове за доброкачественост на ориенталските тютюни са оранжев, червен и светложълт. По-високата съдържателност и ароматичност са свързани с червения, а съчетанието на благородство и съдържание – с оранжевия,
За тютюн Виржиния светлия лимоненожълт цвят на листата е признак за високо качество, светлокафявия – за по-ниско, а най-ниско е качеството на зелено оцветените листа.
Светлокафявия и кафявия цвят на листата при сортотип Бърлей са белег за високо качество, а тъмнокафявия и тъмнозеления – за по-ниско.
Дебелина на листата. Определя се чрез микроскоп или дебеломер, при 16-18 % влажност на листата. С добро качество са дебелите между 115-140 mm листа. С под 115 mm. дебелина  листата се определят като тънки, а с над 140 mm. – като дебели /груби/.
Плътност на листата. Измерва  се с масата (теглото) на единица обем тютюневи  листа в тяхната ненарушена структура. Плътността е свързана с етажното разположение на листата по стъблото. Листата от връхния пояс са с по-голяма плътност. Тя е и  в пряка връзка със съдържателността. Листата са съдържателни, когато в тях са съчетани в най-благоприятно съотношение положително въздействащите върху качеството химични съставки, като се запазва превесът на въглехидратите, ароматните съединения и смолите.
Еластичност. Листът е еластичен, ако си възстановява формата при мачкане. Еластичността и съдържателността са свързани в права зависимост.
Ароматичност. Това е специфичният аромат, излъчван с определена сила от изсушените и манипулирани листа. Ароматичността е едно от най – ценните качества на тютюните, предназначени за пушене.
Листата от горните пояси по стъблото са по-ароматични. Във връзка с това им качество тютюните се разделят на купажни (ароматични) и скелетни (неароматични).
Други признаци и свойства, свързани с качеството на тютюневите листа, са: грапавост и гладкост на листата, влагоемност, изпеченост, размер, форма и жилкуване на листата, ъгъл, който сключват второстепенните жилки с главната и др.
Листата се класират в три класи – първа, втора и трета. Като използваеми отпадъци се класират още “карантия” (повредени листа от мухъл и прегорял тютюн). “Карантията” представлява част от тютюневи листа с площ над 1 сm2 и листа, към главната жила на които е останала под 25 % от листната петура. Повредени са плесенясалите листа. Те се класират като “мухъл”. Негодни са листата изцяло повредени от оидиум и суровите, недоизсушени, почернели „филизи”.
Според изискванията на БДС, в зависимост от разположението на листата върху стъблото, се обособяват 3 пояса :
а/ първи пояс (долен) – листа от подбера (пясъчни листа) и надподбера
б/ втори пояс (среден) – листа от първа, втора и трета майка
в/ трети пояс (горен) – листа от четвърта майка (ковалама), подвръх и връх
В нашата страна са обособени тринадесет производствено-технологични райони в зависимост от географското местоположение и екологичните условия. Във всеки един от тях произвежданият тютюн е  с близки признаци и свойства.
Оценени в изкупвателния пункт последните се съхраняват до тяхното извозване и приемане в преработвателното предприятие.
На “входа” на предприятието, на 10 % от всяка партида се извършва нов контрол и при установени отклонения се извършва индексиране за цялата партида.
В складовете на преработвателното предприятие се оформят групи партиди с еднаква влажност и технологични показатели. Целта е да се кондиционират балите /да се доведат до влажност 15-17 %/, преди да се пристъпи към полистно сортиране на листата от тях по качества.
Сортировката се извършва ръчно на поточна линия /лента/, след механизирано разлистване на балите.
След сортиране на цялото постъпило количество се извършва смесване на листата от всяка качествена група, с цел хомогенизиране и получаване на еднородни по качество партиди. От тях именно се оформят т.н. “бали тонги” /бали с еднакви по качество листа/.
Балите тонги се подлагат на ферментация. Ферментацията протича при строго определени параметри и продължителност на температурни въздействия при което основният цвят на листата се уплътнява. Те стават по-слабо влагоемни, по-нееластични, засилва се ароматът им, удължава се използването им за влагане в производство.
Оценяването на едролистните тютюни, при които производителската манипулация се извършва веднага след изсушаването на листата /без период на съхранение/, се регламентира от съответните стандартни.
При тютюн Виржиния се прилага оценка по “камери”, преди балирането, на базата на показателите беритба, качество и цвят, като се отчита значително сложна система от признаци.
Технологичния процес в преработвателните предприятия при тютюните Виржиния и Бърлей включва кондициониране, сортировка, стрипосване и обезжилване /отделяне на главните жили и раздробяване на петурата до определени размери/, ферментация на “стрипса”, пресоване и опаковане на “стрипса” и жилите в едрогабаритни опаковки от по 100-400 kg.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.