Изисквания към топлина и светлина. Оризът е много топлолюбива култура. Семената му покълват с жизнеспособни кълнове при 14-15о С. При температура 10-12о С след сеитбата, покълналите семена издържат 15-20 дни, ако предварително са третирани с препарати. Растежът на появилите се поници спира при температура под 17оС. Братенето протича ускорено при температура над 20о С, а минималната за тази фаза е 15-18о С. Оптималната температура за растежа и развитието на ориза е 25-30о С. Минималната температура за цъфтежа е 18-20о С, а за узряване на зърната 19-25о С. Краткотрайни застудявания от 10 до 14оС една седмица преди и след цъфтежа водят до ненормално оплождане и намаляване на добива.
Най-добре се развиват растенията, когато температурата на водата в оризището е 30-32о С. При температура над 35о С във водата и почвата се образува сероводород и други вредни за корените съединения. Развитието на ориза се забавя при температура на водата под 24о С, поради бавното разлагане на органичните вещества в почвата.
Оризът е растение на късия ден. Слънчевото и топло време благоприятстват развитието му и за получаването на стабилни добиви са необходими 90-100 слънчеви дни.
Изисквания към влага. За да поникнат семената на ориза, трябва да поемат 28-35% вода спрямо масата си. Семената  покълват и поникват под вода и без кислород. Най-бързо протичат тези процеси при влажна почва и достатъчно кислород. Само при добра аерация се разрастват както кълнът (въпреки, че той може да расте и без кислород), така и зародишното коренче (фиг.13.). При по-голяма (над 70% от ППВ) влажност в почвата и при дебел воден слой расте само кълнът, а зародишното коренче не нараства.     Изискванията на ориза към влага след поникването са големи, защото тъканите му не съдържат достатъчно вода, а и всмукателната сила на корените и листата е слаба. Оризът издържа продължително време под воден слой от 10-15 cm. След фаза 2-ри- 3-ти лист изискванията към водата се увеличават и той се отглежда под воден слой. Водният слой подобрява микроклимата в оризището, топлинния режим, условията за минерално хранене (за натрупване на амонячен азот в почвата), промива засолените почви, създава оптимални условия за развитието на растенията.
Критичен период по отношение на влагата е братене-изметляване, затова без заливане оризът дава ниски добиви и в по-влажни райони. Влажността на въздуха е с голямо значение и заедно с всички други фактори нормално развитие на растенията се осигурява при оптимална влажност 70-80%.
Изисквания към почва. Оризът е по-взискателен към подпочвата и засоляването, отколкото към почвата. Това е така, защото когато подпочвата е пропусклива, отглеждането му е свързано с много голям разход на вода и голяма загуба на хранителни вещества, които се измиват в по-долните слоеве.
Оризът е чувствителен към засоляването на почвата в периода на поникване и доброто му вкореняване. Независимо че по-късно солеустойчивостта му се увеличава и понася 1-1.2% съдържание на соли в почвата, по-голямото засоляване потиска развитието му. То е причина за лошо озърняване на метлицата и недобра охраненост на зърното.
Най-подходящи за ориза са наносните, свързаните, тежките, глинестите, богати на органично вещество и добре задържащите водата почви.     Неподходящи са леките песъчливи и заблатени почви. Оризът изисква неутрална или слабо алкална реакция – рН 5-6.6. Той понася силно кисела до силно алкална реакция – рН от 3 до 9, тъй като се отглежда под вода и излишните киселини и основи се измиват.
Значение за отглеждането му има и теренът за осигуряване на воден слой с еднаква дълбочина. Терените трябва да са равни и с наклон до 20/00.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.