Белият риган Origanum heracleoticum L. е многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни.
Кореновата система е от осев тип при семенно размножените растения или адвентивна, брадеста с дълги жилки, когато се развива от вегетативни части. Коренът е силно разклонен, като основната маса от корени се разполага в почвения хоризонт до 20 cm дълбочина.
От корена излизат множество стъбла (до 40), които образуват надземна туфа. Стъблата достигат височина 50-80 cm и са разклонени още от основата. Те са четириръбести и са покрити с бели власинки. В горната половина на растенията разклоненията са разположени алтернативно.
Листата са срещуположни, целокрайни, продълговато-яйцевидни, заострени към върха и стесняващи се в основата си в къса дръжка. Горната повърхност е тъмнозелена и гладка, а долната е овласена с къси светли власинки, периферията е ресничеста.
Цветовете се развиват в пазвите на зелени, керемидообразно покриващи се прицветници. Събрани са в класчета, разположени в съцветие метлица по върховете на стъблата. Чашките са звънчевидни, овласени. Венчето е дребно, бяло до бледорозово. Цветът има четиригнезден плодник и много тичинки. Видът е кръстосаноопрашващ се. Цъфти от май до август.
Семената са тъмнокафяви, събрани по 4-6 в плодчета. Теглото на 1000 броя е 0,05 – 0,07 g.
По цялата надземна маса има етеричномаслени жлези.