Лайкучката, е многогодишно тревисто растение с пълзящ силует и вечнозелени листа, подобни на папратовите, които стрити между пръстите, издават нежен ябълков аромат. Расте като гъст, зелен килим, затова често се използва за озеленяване на паркови площи. Подходяща е, и за попълване на цветни градини. Позната, е преди всичко с лечебните си свойства.
Лайкучката цъфти в средата на лятото. Цветчетата й наподобяват тези на маргаритката и изпъкват над зелената листна маса. Има някои разновидности, които не цъфтят и се използват само за озеленяване.
В домашни условия лайкучката предпочита непроменлива целогодишна температура. Ако, е засадена на открито, ще понесе както зимни застудявания, така и летните жеги. За най-добрата форма на лайкучката, е необходимо пряко слънчево осветление – на перваза на прозорец, портик или веранда с южно изложение.
Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но без да подгизва излишно. Да не се допуска да изсъхне между две поливания. Добрата влажност благоприятства растежа на лайкучката. Редовното оросяване, е чудесен начин за постигането й.
Да се наторява на всеки 2 седмици от пролетта до есента с хранителен разтвор. Пресажда се през есента и напролет, в богата на органични вещества пръст. Премества се само, ако саксията, е станала твърде тясна за растението. Ако се отглежда в близост до болни растения, лайкучката може да им въздейства стимулиращо и да допринесе за тяхното изцеляване.
Рецепти и ухания
Инхалации – Вдъхването на парите от вряща изсушена лайкучка води до облекчение при хреми и синузити.
Отвара от цветове лайкучка помага при неравност и обща слабост.
Сушените цветове или листа на растението, поставени в кесийка, могат да се послужат като стайни или гардеробни ароматизатори.