Орхидеите са семейство цъфтящи растения, с описани 800 рода и 25 000 вида.Името им идва от гръцката дума orchi, означаваща „тестис“, заради формата на луковиците на рода orchi. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.), в книгата му“Естествена история на растенията“.
Орхидеите са разпространени в хабитатите в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. Преобладаващата част от тях се среща в тропическите региони, най-вече Азия, Южна и Централна Америка. Орхидеи са откривани и отвъд арктическия кръг, в южна Патагония.
Най-общо, тяхното разпростанение е следното:
Евразия: 40–60 рода
Северна Америка: 20–30 рода
тропическа Америка: 250–270 рода
тропическа Африка: 230–270 рода
тропическа Азия: 250–300 рода
Океания: 50–70 рода
В България естествено разпространени са 26 рода с около 60 вида. От тях 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
В зависимост от начина на добиване на хранителни вещества, орхидеите могат да се групират в следните категории:
Мнозинството видове са многогодишни епифити; намират се в тропически влажни широколистни гори, в субтропици и планински региони. Прикрепят се към други растения най-вече дървета, понякога и храсти. Въпреки това не са паразити.
Малка част от орхидеите са литофити, подобни на епифитите, но прикрепящи се към скали или много твърда почва. Те получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовна вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
Други са почвени растения, получаващи от почвата нужните им хранителни вещества. Тази група орхидеи е основно разпространена в умерения климатичен пояс.
Някои орхидеи не съдържат хлорофил и са мико-хетеротрофи, напълно зависими от гъбички в почвата, които се хранят с гниещи части от растението (обикновено окапали листа). Орхидеите, които се славят като капризни и трудни за отглеждане растения, с малко повече старание и внимание от страна на любителите им, могат да красят всеки един дом.
Много важни за успешното отглеждане на стайните орхидеи са саксиите, в които растат. Трябва да се избягват саксии от глина, защото те бързо изпаряват влагата, от която тези растения силно се нуждаят. По – добре използвайте пластмасови, по възможност прозрачни саксии. Добре е светлината да достига и до корените, тъй като в тях протича фотосинтезата, една специфична особеност на орхидеите.
Отстрани на саксията и по дъното и трябва да има отвори, през които да се отцежда излишната вода и да влиза кислород. На дъното задължително се натрошават кори от бор, премесени с блатен мъх, да се подобри дренирането на почвата.
За орхидеите се използва специален почвен субстракт, който включва натрошени кори от бор (престояли във вряла вода, за да бъдат унищожени евентуални вредители), премесени с блатен мъх, евентуално едър пясък и парчета дървени въглени. Така приготвената смес е изключително водо – и въздухопропусклива.
Растенията са изключително светлолюбиви, но все пак за тях пряката слънчева светлина е пагубна. През лятото ги прекривайте с леки завеси или щори. Орхидеите свикват бързо и с изкуствена светлина.
Поливането на орхидеите трябва да се извършва много внимателно. Саксията се поставя в по – широк съд, пълен с мека вода, около 2 градуса, за около половин час.
Орхидеите задължително се опръскват, тъй като естествената им среда се характеризира с висока влажност на въздуха. Трябва да се избягва опръскване, когато растението е на силно слънце или температурата в помещението е по – ниска.
Оптималната температура за орхидеите в стайни условия, в периода им на растеж (пролет/лято) е 25 градуса, а вечер – около 18. Когато са в покой, орхидеите не се нуждаят от толкова високи температури.