Петунията е с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат фуниевидна форма, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата. Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава по-малко цвят от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава. Петунията се развива добре и цъфти изобилно на слънчеви места и почви, умерено наторени с угнил животински тор. Сравнително устойчива е на суша. Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др.Petunia superbissima се препоръчва повече за украса на балкони, вази, тераси и саксийна култура, отколкото за цветни лехи. Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбла се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксия.
При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.
За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.