Значение, произход, разпространение, добиви. Измежду високомаслените култури сусамът е с най-високо съдържание на масло в семената – до 65 %. По качество, добитото масло чрез “студено” пресоване на семената се доближава, а по някои качества превъзхожда еталона за растителни масла – зехтина. В него преобладават ненаситните мастни киселини (средно 83 %), от които линололовата е около 50 %, освен това – в малки количества Витамин Е, лецитин, метионин, калций, магнезий и фосфор.
Маслото е с дълъг срок на годност /практически не гранясва/. Действа антиокислително, като по този начин забавя стареенето на клетките. Има много добър козметичен ефект при суха, набръчкана, застаряваща или залющена кожа. Поглъща ултравиолетовите лъчи, поради което намира широко приложение в слънцепредпазната козметика.Препоръчва се при болни от анемия, при сърдечно-съдови и жлъчно-чернодробни заболявания, при деца с недостатъчен растеж и слаба костно-мускулна система.
Маслото, получено чрез “студено” пресоване се използва за продоволствени цели, в сладкаската и консервна промишлености. Кюспето, добито след извличането на маслото по този начин съдържа около 8 % масло и 40 % белтъчини. Използва се също в сладкарската промишленост, а изсушено, може да се прибави към пшеничното брашно като подобрител при производството на хляб.
Нерафинираното масло, добито при “топло” пресоване се използва за смазочни цели и за производство на сапуни. След рафиниране то става годно и за продоволствени цели. Полученото кюспе е отличен концентриран фураж за животните. В 100 kg от него се съдържат 132 кръмни единици.
Саждите от изгореното сусамово масло се използват за получаване на висококачествен туш.
Семената на сусама съдържат и до 24 % белтъчини, 22 % въглехидрати и 4 % пепелни вещества. Използват се цели в хлебарската и сладкарска промишлености за посипване на хляб, гевреци, производство на специални сладкиши, бонбони и др., а смлени със или без обвивките – за приготвяне на “бял” или “черен” тахъни и тахънови халви.
Сусамът има къс вегетационен период и може успешно да се използва като култура, уплатняваща сеитбообръщението.
Предполага се, че произхожда от Африка или Азия (Индия) тъй като там (особенно в Африка) са открити повечето диви форми, предствители на род Sesamum L.
Има исторически доказателства за неговото култивиране още от древността в земите на днешните Етиопия, Ирак, Иран, Гърция, Индия и др.
В таблица 32 са отразени площите, добивът и производството на съсам в света.В България сусамът е пренесен от Турция и Гърция.
Застъпен е основно в южните части на странатa – Хасковско (Свиленградска, Харманлийска, Симеоновградска, Димитровградска общини), Благоевградско и Кърджалийско. Няма статистически данни за площите но може да се предположи, че са над 8-10000 декара.
Средните добиви в света и у нас са ниски – 30-35 kg/dka.
При максимално задоволяване на биологичните и агротехнически изисквания на културата могат да се реколтират 5-6 пъти по-високи добиви.