Изисквания към топлина и светлината. Фъстъците са топлолюбива и светлолюбива култура.Семената им поникват при 14-150 С. Фъстъците нарастват и се развиват интензивно при среднодневни температури 24-280 С. Температурите под 200 С забавят растежа и развитието, а над 30-350 С не са благоприятни. Водят до увяхване на растенията и ненормално опрашване и оплождане на цветовете. Последните загиват при температура 00 С.
При недостатъчно светлина растенията жълтеят, развиват се бавно, слабо цъфтят и дават ниски добиви. Фъстъците са растения на късия ден и интензивното слънчево греене.
Изисквания към влага. Те са големи. За да се осъществи покълнването на семената те трябва да получат вода, равняваща се на 100-120 % спрямо собственото им тегло.
Нуждите им от влага през вегетацията се задоволят напълно при 500-600 mm валежи. В районите, където у нас са разпространени сумата на падналите валежи покрива едва до 40 % от тях, поради което налага те да се отглеждат при поливни условия.
Критичен период по отношение изискванията към влага е масов цъфтеж – плодообразуване. Излишната влага преди и след тази фаза се отразява неблагоприятно. В началото излишната влага предизвиква жълтеене и слаб цъфтеж, а по-късно след формирането на плодовете и семената – удължаване на вегетацията и прорастване (покълнване) на семената.
Изисквания към почва. Фъстъците са много взискателни към почвата. Известно е, че добивът зависи от броя на формираните плодове и тяхната едрина и че оплодената семепъпка се носи на върха на гинофора, който задължително трябва да я забие в почвата, за да я превърне в зрял плод. Естествено това става лесно на леки почви, които не образуват кора и са богати на хранителни вещества. Най-подходящи са наносните почви по поречията на по – големите реки Марица, Струма и Места. Не са подходящи тежките, сбити и с разрушена структура, както и много богатите, заблатените, киселите или засолени почви.