Място в сеитбообръщението. В сеитбообращението фъстъците изискват предшественик, който оставя след себе си чиста от плевели (особено от троскот, паламида и балур), добре обработена и запасена с хранителни вещества почва. Включването им в сеитбообращение повишава добива с 20-60 %. Обикновено в зърнопроизводителните райони фъстъците заемат поле между две със зърнено-житни култури.
Царевицата, памукът, слънчогледът и тютюнът са добри предшествени- ци за тях.
В уплътнено сеитбообращение, отгледани след ранни картофи, ръж или тритикале за зелена маса, фий за зелено и други, те са добър предшественик за ечемика и твърдата пшеница (понасящи по-късна сеитба).
Обработка на почвата. Поради това, че фъстъците формират плодовете си в почвата, те изискват както структурна, така и чиста от плевели, с много добър воден, въздушен и хранителен режим почва. Висококачествените основна, предсеитбена и вегетационни обработки на почвата влияят силно върху добива.
При предшественици житни култури със слята повърхност и ранни окопни култури, веднага след прибирането им се върши оран на дълбочина 28-32 cm. При зазаплевеляване, на есен площите се преорават или култивират с едновременно брануване на дълбочина 15-18 cm. Заплевелените с многогодишни плевели площи се култивират и брануват със зъбни брани веднага след дълбоката оран, за да се изкарат на повърхността и изсъхнат коренищата им.
След по-късни окопни предшественици (царевица, памук и др.) допълнителните есенни обработки на почвата отпадат.
Предсеитбената подготовка включва две обработки – култивиране с брануване в началото на март на дълбочина 16-18 cm и непосредствено преди сеитбата (през втората половина на април) на дълбочина 10-12 cm.
Торене. За 100 кg плодове и съответната биомаса фъстъците изнасят от почвата около 7 кg N; 1кg P2O5 и 3 кg K2O.
При недостиг на азот растенията се развиват бавно, листата и стъблата придобиват бледозелена до жълтозелена окраска. В ранните фази от развитието фъстъците изпитват азотен глад ако не е внесен минерален азотен тор.
Фосфорът влияе силно върху формирането на репродуктивните органи.
Фъстъците са бобова култура. Торенето трябва да се съобрази с азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии.
Най – добри резултати се получават при комбиниране азотно-фосфорно торене. То увеличава добива и суровия протеин в ядките.
Като примерни могат да се посочат следните торови норми: 10-14 kg/dka N и 8-12 kg/dka P2O5 . На леки и песъчливи почви , при доказана необходимост, се внасят и калиеви торове (5-6 кg/dka а.в.).
Фосфорните и калиеви торове се внасят с дълбоката оран, а азотните при неполивни условия – цялото количество предсеитбено. При поливни условия е целесъобразно 1/2 от тях да се внесат като подхранване във фаза начало на масов цъфтеж.
За предпочитане е на леки почви, независимо от условията на отглеждане до 1/2 от азотната торова норма да се внася също като подхранване.
Сеитба. Сеитбата на фъстъците стартира при трайно затопляне на почвата на дълбочина 10 cm над 14-150 С. Обикновено за районите където се отглеждат това е края на април – началото на май.
Сеитбата трябва да се извършва с висококачествен посевен материал, с кълняемост не по-ниска от 90 %. Подготовката включва люпене, сортиране и обеззаразяване на семената.
Люпенето на плодовете се върши непосредствено преди сеитбата.
За борба с гъбните почвени патогени (причинители на питиум, фузариум, ризоктония) семената се третират с Витавакс 200 ВП – 200 g/100 kg семена.
Фъстъците се засяват на 60-70 cm междуредие, а вътре в реда – на 10 cm със 7 – 12 kg/dka ядки в зависимост от едрината им. Оптимално гарниран е посевът с 14 – 16 000 /dka растения.
Дълбочината на сеитба не трябва да надвишава 7 сm при леките и 4 – 5 cm при по-тежките почви.
След сеитба на просъхнала почва засятите площи се валират.
Грижи през вегетацията. Основни грижи вегетацията са разбиване на почвената кора преди поникването (ако се образува такава), окопаване със загърляне, растителна защита, набраздяване, подхранване и напояване.
Образуваната от валежите кора се разбива с ротационни мотики.
Първото окопаване се извършва когато няма опасност от заравяне на растенията (при около10 cm височина). През вегетацията се извършват още две окопавания със загърляния – първото непосредствено преди първата поливка, когато са прецъфтели долните цветове, съчитано с подхранване и набраздяване, а второто – след напояването, веднага когато състоянието на почвата позволи това.
Борбата с плевелите се води и чрез на хербициди.
Срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели се използват Агрифлан 24 ЕК 350 ml/dka (преди сеитбата, с инкорпориране), Пропонит 720 ЕК – 200-300 ml/dka, Рилей 200 ml/dka, Стомп 33 ЕК – 400 ml/dka или Трофи – 250-300 ml/dka (след сеитбата, преди поникване).
Хербицидите Паторан 50 ВП – 300-400 g/dka, Базагран 600 СЛ – 250 ml/dka (2- ри – 4- ти лист на фъстъците) и Лентагран 45 ЕК – 300-400 ml/dka (3- ти – 4- ти лист на плевелите), са ефективни само срещу едногодишните широколистни плевели, а Ласагрин 48 ЕК – 400 ml/dka (след сеитбата, преди поникване) – срещу едногодишните житни плевели. С по-широк спектър на действие (и срещу балур от семена) са Гардиан – 200-300 ml/dka и Дуал 500 ЕК – 300-400 ml/dka. Всички се внасят след сеитбата, преди поникване.
Срещу едногодишни и многогодишни житни плевели могат да се използват Фуроре супер 7,5 ЕВ – 200 ml/dka и Фузилад супер 200-300 ml/dka, използвани във фаза 3- ти – 5- ти лист на плевелите (10-20 cm височина на балура).
Фъстъците се нападат от брашнянка (3-4 годишни сеитбообращения), склеротиноза и кафяви листни петна (обеззаразяване на семенеата с фунгициди), фузариоза (сеитбообращение и създаване на по-гъсти посеви).
Икономически по-важни неприятели са: телени червеи (Диафуран 35 СТ (2,5-3 l/100 kg семена); Промет 800 СЛ (1,250 l + 1,250 l сенполимер /100 kg семена); пролетна, гамозначна и люцернова нощенки, листните въшки (пръскане на посевите с Ланат – 0,05 %, Вазтак 15 ml/dka или Карате 30 ml/dka); паяженовиден и атлантически акари (Галекрон /0,1 %/, Акрицид 40 ВП /150 g/dka/, Митак 20 ЕК (200 ml/dka/, Омит 57 ЕК /200 ml/dka).
Напоителната норма, задоволяваща изцяло нуждите на фъстъците през нормални във валежно отношение години възлиза на 120-140 m3, а в по-сухи – на 200-360 m3. Тя се реализира с 2-4 поливки от по 60-70 m3. Фъстъците имат най-голяма нужда от влага през масовият цъфтеж до начало на узряване на плодовете (15-20 август). По-късното поливане или по-големите валежи впоследствие удължават вегетацията, а най-едрите плодове могат да покълнат в почвата и да се похабят.
Прибиране. Обикновено започва в края септември или началото на октомври. При узряване листата и стъблата пожълтяват, ядките изпълват плодовете и са с характерно оцветена за сорта обвивка. Растенията се подрязват с нож-скоба, след което се обръщат (набождат) ръчно с плодовете нагоре за 2-3 дни. Овършават се със зърнени комбайни, преустроени за целта или плодовете се обират ръчно.
Съхраняване. Плодовете или ядките се съхраняват в чували или в насипно състояние на пласт не по-дебел от 50 cm. Най-добре е това да става при влажност на семената 8-10 %, а атмосверната влажност в помещенията да не надвишава 50-60 %.
Предназначените за посев фъстъци се съхраняват като плодове до момента на сеитба.