Значение, произход, разпространение, добиви. Тютюнът се отглежда главно заради листата, от които се получават следните по-важни изделия: цигари, пури, папироси, пурети, тютюн за лули, тютюн за дъвчене и смъркане /енфие/. “Ценността” им се състои в това, че при пушене, дъвчене или смъркане, поради съдържанието на алкалоидите никотин, никотеин, никотерин, норникотин, анабезин, анатабин, миозин, оксикотин и др. се предизвиква специфично физиологично, но винаги вредно, въздействие върху човешкия организъм.
Откъснатият зелен /технически зрял/ лист, съдържа 80-85 % вода и 15-20 % сухо вещество, а изсушеният -10-18 % вода и 82-90 % сухо вещество. Сухото вещество е съставено от органични /азотни и безазотни/ и неорганични /минерални/ вещества.
Азотните органични вещества са представени от две групи – белтъчни и небелтъчни съединения, а безазотните – от въглехидрати, полифеноли, органични киселини, смоли и др.
По-важни разтворими азотoсъдържащи вещества са аминокиселините, амидите, амините и бетаина, амоняка, нитратите, нуклеиновите киселини, пуриновите и пирамидинови основи, алкалоидите и др., а от неразтворимите – белтъчините.
Въглехидратите се съдържат под формата на разтворими монозахариди /хексози, пентози/ и полизахариди /захароза, малтоза/, и неразтворими /скорбяла декстрин, целулоза, инкрустиращи в-ва и др./.
Важни за качеството на листата са и съдържащите се гликозиди, полифеноли, пектинови вещества, органични киселини /ябълчна, янтарна, оксалова и фумарова/, ароматни в-ва /смоли и етерични масла/ и пигменти.
От минералните вещества по-съществено значение оказват елементите K, Na, Ca, Mg, P, S и Cl.
Благоприятно влияещи върху качеството на тютюна и изделията от него са никотинът, етеричните масла и смоли, смолистият спирт, разтворимите въглехидрати, К и др., а отрицателно – азотните вещества, с изключение на никотина /до определено количество съдържание/, белтъчните вещества, свободните основи и органични киселини, метиловият спирт, Na, Cl и др. Тук се отнасят и някои смоли, общото количество на пепелите /когато надхвърли определени стойности/.
Тютюните от сортотипове Башибали и Басма са с по-дребни листа, отлични вкусови и пушателни качества и добра горяемост, а тези от Виржиния и Бърлей – с едри листа, добри вкусови и пушателни качества и много добра горяемост. Бърлей е с рехав анатомичен строеж на листата, лесно се насища с ароматни вещества /соусира/. Неотменна съставка е на американските бленд цигари.
От листата и стъблата на вида Nicotiana rustica L. /махорка/ се получават никотинови препарати, а от вида Nicotiana tabacum L. /обикновен тютюн/ – и анабезин, бетаин, лимонена и ябълчна киселини.
Стъблата на тютюна са много добра суровина за хартия, а семената са богати на мазнини /38-40 %/ и след подходяща преработка и рафиниране от тях се добива висококачествено масло.
Тютюнът е култура, която успешно се отглежда и на нископродуктивни почви в полупланинските и планинските райони.
Произхожда от Южна Америка. Заслуга за разпространението му в Европа има отначало Христофор Колумб и неговите сподвижници, както и френският абат Андре Теве /1556 г./, и Жан Нико – френски посланик в Лисабон, на когото по-късно ботаникът Дьо Лешан “кръщава” рода тютюн Nicotiana.
Има литературни източници, които посочват пренасянето на тютюневи семена от Америка в Испания от Романо Пано още през 1498 г. и от Гонзалес Хернандес де Овиедо повторно през 1516 г.
От Испания тютюнът бързо се разпространява във Франция, Италия, Португалия и останалите страни на Европа и другите континенти, въпреки последвалата в началото официална съпротива на църквата и някои монарси /папа Урбан III, Решильо, Якоб I, Людвиг XIII, Султан Мурад/.
Първият официален документ за отглеждането му в България е от 1717 г.
Днес в света тютюнът заема близо 42 млн. дка, със среден добив около 150 кг/дка. В Азия, Южна и Северна Америка се отглежда около 90 % от тютюна в света.
В Белгия, Чили, Япония, САЩ и др, където се отглеждат едролистни тютюни, средните добиви надхвърлят 250 kg/da сухи листа.
Най-много площи се засаждат в Китай, Индия, Турция, Индонезия и др.
Най-много тютюн се произвежда в Китай, Индия, Бразилия, САЩ, Турция и др.
Възможностите на нашата страна са за площи около 1 млн. декара, колкото се засаждаха и реколтираха до 1986 г. Поради последвалото загубване на основните ни пазари, довело до затруднения при изкупването на произведения тютюн и реализирането на продукцията /главно цигари/, общите площи и производство на тютюн у нас силно намаляха. От 1032 хил. дка и производство 126.1 хил. тона през 1986 г. – през 2005 г. те са съответно 430000 дка и 62 хил. тона.
Около 20 % от площите прз 2001 г. са заети със сортотип Виржиния, 4-5 % с Бърлей, а останалите 74-75 % – с Башибали и Басма.
