Място в сеитбообръщението. Най – подходящи предшественици за зимната рапица са тези, които освобождават площите рано /до средата на август/, оставят почвата добре влагозапасена и чиста от плевели.
Агротехнически и икономически най-изгодно е рапицата да бъде в сеитбообращение с житни култури.
От опитите  изведени в  Германия, се   установява, че съдържанието на масло в семената на зимната рапица, отглеждана след зимни житни култури, е с 0.9% по-високо в сравнение със семената от рапица, отглеждана след детелина или житно-детелинови смески.
Включена в сеитбообращение, рапицата повишава продуктивността на следващата култура и в това отношение не отстъпва на бобовите.
Отглеждането на рапицата подобрява фитосанитарното състояние на почвата, като намалява поражението от кореново гниене при пшеницата.    Използвана като междинна култура, рапицата освобождава много рано площите / април/ и ги оставя чисти от плевели за следващата култура.    При оризищата, където трудно се реализира торенето с оборски тор, рапицата с успех може да се използва за зелено торене, т.к. по торови възможности тя се доближава до оборския тор.
Проблеми в сеитбообращението могат да възникнат в случаи на едновременно отглеждане на рапица със захарно цвекло, т.к. рапицата се явява гостоприемник на цвекловата нематода, а развиващите се от окапалите семена растения могат силно да заплевелят посевите от захарно цвекло.
Честото отглеждане на рапицата на едно и също място води до натрупване на причинителите на гъбни болести, затова тя  може да се върне на същото поле не по-рано от 3 години.
Обработка на почвата. Рапицата е култура с много дребни семена. Успешното й поникване и първоначално развитие зависят до голяма степен от обработката на почвата.
Начинът на обработката  зависи от състоянието на почвата, предшественика и срока на засяване.
При  различни начини на обработка на почвата след предшественик зърненожитни култури е установено, че  най-удачна обработка преди сеитбата на рапицата е  подметка на стърнището, непосредствено след прибиране на сламата от площта, последвана от  оран на не повече от 25 cm дълбочина. Оранта трябва да се извърши 14 дни преди сеитбата.
Когато интервалът от прибирането на предшественика до сеитбата е кратък и площта е чиста от плевели, най-добре е след прибирането му да се извърши двукратно дискуване на 10-12 cm дълбочина. По – късно площта трябва да се доведе до градинско състояние, чрез култивиране или дискуване. Преди сеитбата площта задължително се валира.
Предпосевната обработка на почвата се свежда до 1-2 дискувания, непосредствено преди сеитбата, със задължително предсеитбено валиране.
Изследванията в ИИРР – Садово относно обработката на почвата при сеитба на зимна рапица показват, че в нормални в климатично отношение години и предшественик – пшеница, най-удачно е извършването на оран – 18-20 cm, последвана от 1-2 дискувания.
При големи засушавания авторите предлагат предсеитбената оран да се замени с трикратно дискуване на дълбочина 8-10 cm.
И в двата случая валирането преди сеитбата е задължително.
Торене. За формиране на 100 kg семена от декар и съответната надземна маса рапицата извлича от почвата 5-6 kg/da N; 2-3 kg/da P2O5 ; 4-6 kg/da K2O; 4-7 kg/da CaO;  4 kg/da сяра.
През първите фази от развитието си (септември-ноември) рапицата се нуждае от много хранителни вещества. Тя е култура , много отзивчива на високи азотни торови норми, и извлича два пъти повече азот от почвата в сравнение с житните култури.
Като икономически най – изгодни, са приети следните торови норми:
N-17 kg/da; P2O5 –5-6 kg/da, K2O – 5-10 kg/da. От  азотната норма 6 kg се внасят наесен, а останалото количество напролет, като подхранване. Фосфорните и калиевите торове се внасят с основната обработка на почвата.
Както всички  кръстоцветни култури, така и рапицата е отзивчива на торене с микроелементи / бор, сяра, манган, магнезий, молибден, цинк и др/.
Дефицитът на бор в почвата предизвиква силно разклоняване на страничните стъбла у растенията, рязко отслабване на растежа, ограничава развитието на цветовете и намалява количеството на плодовете до 20%. Внасянето му в почвата може да става чрез семената и като извънкореново подхранване. Оптималната норма при извънкореновото внасяне е 30-50 g/da. Борът може да бъде внесен под формата на боракс, борна киселина, суперфосфат, амониева селитра с повишено съдържание на бор.
За формиране на високи добиви рапицата има голяма нужда и от сяра. При серен недостатък младите листа придобиват червеникав оттенък, а венечните листенца са бледожълти до бели. Растежните процеси се задържат и растението придобива хлорозен вид, добивите намаляват с 10 и повече процента. Съотношението между азота и сярата трябва да бъде 15:1. Най-често сярна недостатъчност се наблюдава при резки колебания на температурата. Най-висок ефект при леки и средно тежки почви се получава при внасяне на 3-4 kg/da S от началото на растежа на стъблата /над 20 cm/  до цъфтежа. На по-тежки почви е необходимо подхранване с 2-3 kg/da S. Своевременното внасяне на сярата способства за увеличаване на добива и устойчивостта на рапицата към къснопролетните измръзвания.
Сеитба. За сеитба трябва да се използват сертифицирани семена, едри, добре охранени и почистени семена, получени от нормално развити семепроизводствени посеви.
Масата на 1000 семена за посев трябва да бъде 4.5 – 5 g, а кълняемостта им над 96%. Увеличаването на посевната норма при ниска кълняемост на семената не се препоръчва, т.к. се развиват растения с намалена жизненост.
Зимната рапица може да се засява в края на август – началото на септември, но като  най – подходящ срок   се препоръчва  1-10 IX.  По отношение на валежите, данните за многогодишния период сочат, че по това време  обикновено падат валежи и не се налага поливка за поникване на семената. Затова е добре рапицата да се засее в края на август и да се изчака валежния период. Срока на сеитба трябва да се спазва много точно и във връзка с това, че през есента рапицата трябва да формира розетка от 6-8 листа за да може успешно да презимува.  През тази фаза при добро закаляване рапицата понася температура  до минус 150 С, а при снежна покривка над 5 см и до минус 23-250 С .
Сеитбата се извършва на междуредово разстояние 12-15 cm, със сеитбена норма 0.6-0.8 kg/da за семена и 1-1.2 kg/da за зелена маса.  Сеитбата трябва да се извърши плитко на дълбочина 1-2 см. След това площите задължително трябва да се валират с лек валяк.
Грижи през вегетацията. Грижите за посевите през вегетацията се свеждат до поддържане на площите, чисти от плевели, пролетно подхранване с азотни торове, напояване и борба с болести и неприятели.
Преди сеитбата на рапицата за по-ефикасна борба с плевелите и особено със самосевките срещу едногодишни житни и някои широколистни  се използва хербицидите Агрифлан 24 ЕК – 350 мl/dа, Девринол 4 Ф – 300-350 мl/dа, внесени с инкорпориране.
Най-добър ефект срещу eдногодишните житни плевели и самосевки през вегетацията показва хербицидът Фузилад Супер в доза 150 ml/da. Същият хербицид с успех може да се приложи срещу многогодишните житни плевели и балура в доза 200-250 ml/da.
Сравнително нов почвен  и вегетационен хербицид за борба с/у широколистните и житни плевели  е Бутизан 400 СК. Той има пълна селективност към рапицата и може да се внася непосредствено след сеитба преди поникване или през вегетацията при развитие на 2ри лист на плевелите  в доза 400 ml/da – 25-30 l/da работен разтвор. Срещу този тип плевели с успех може да се използва и хербицида Бутизан S – 300-350 ml/da внесен след сеитба преди поникване на културата.
Най-новият хербицид срещу едногодишни широколистни плевели е Султан 50 СК приложен в доза 240 ml/da – след сеитба преди поникване.
За унищожаване на плевели от също семейство / див синап, ряпа, горчица, и др./ могат да се използват хербицидите Дерби 175 СК – 5-7  ml/da, Сансак-100 ml/da, внесени на предшественика.   Развитието на тези плевели  в посевите може да се окаже фатално върху качеството на продукцията, т.к семената им се различават много трудно от тези на рапицата  и  смесени с тях повишават съдържанието на  вредните съставки в пробите.
Рано напролет / при първа възможност за влизане в посева / рапицата се  подхранване с азотни торове.
Голям проблем при отглеждане на рапицата у нас е недостигът на водата. Затова при силно есенно и пролетно засушаване е добре да се извършат две поливки – една  за поникване на семената и още една по  време на цъфтеж. Поради обикновено влажната пролет, най-често се налага да се извърши първата поливка.
По време на цъфтежа на растенията, близо до посева е добре  да се поставят кошери, което спомага за повишаване процента на оплождане.
През вегетацията рапицата се напада от голям брой неприятели. Икономически по-важните  у нас са земни бълхи, рапичен цветояд, зелева дървеница, рапичен бръмбар. Земните бълхи изгризват листата на рапицата главно напролет, но не е изключено и нападение наесен. Останалите неприятели атакуват както  листата така и цветовете по време на цъфтеж.
Борбата срещу тях се води с агротехнически и химични средства, правилни сеитбообращения, борба с кръстоцветните плевели, спазване на изолацията спрямо други кръстоцветни култури, пръскане през вегетацията с инсектицидите Карате 5 ЕК- 20 ml/da, Нуреле  дурсбан –60- 80 ml/da, Дурсбан 4Е 180 ml/da, Tомбел 32 ЕК  – 80 ml/dа, Вазтак 100 ЕК- 20ml/da и др.
Поради сравнително по сухия климат у нас болестите по рапицата причиняват умерени щети.
По – важните от тях са: чернилка, склеротиния, сиво гниене, сухо стъблено гниене, брашнеста мана, мана, бяла ръжда, черно гниене и др.
Прибиране. Най-подходящият момент за прибиране на рапицата настъпва, когато стъблата и плодовете на растенията са пожълтели и 30-40% от семената в плодовете на главното стъбло имат типичен цвят.
Прякото комбайниране се извършва във фаза пълна зрелост на семената, до началото на разпукване на плодовете /края на юни – юли/. В много горещо време  прибирането се извършва в сутрешните или вечерните часове за да се избегне разпиляването на семената.
Тъй като климатичните условия в нашата страна са по-благоприятни от тези в северозападния пояс по отношение на дружното и пълно узряване на семената, десекация не се налага.
Критичната влажност на семената на рапицата при различни сортове е от 8.3 до 8.6%, но когато ще се съхранява  дълго време влажността трябва да се сведе до 7%, понеже рапичните семена са с високо съдържание на масло, което както при всички маслодайни култури, много лесно се окислява и самозагрява при много по- ниска температура в сравнение с житните.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.