Рапицата се характеризира с голяма адаптивна способност към различните почвено-климатични условия. Вегетационният период на зимната рапица варира от 280 до 320 дни, от които 100 – 130 при ниски температури, а при пролетната рапица – от 90 до 120 дни.
В своето развитие рапицата преминава през следните фенофази:
покълване, поникване, розетка, бутонизация, цъфтеж и узряване.
При оптимална влага и температура зимната рапица пониква за 3-6 дни, а след 10-15 дни се появява първият същински лист.
Един месец след поникването растенията образуват розетка от 6-8 листа, диаметърът на която към края на вегетацията достига 30-60 cm. В тази фаза зимната рапица презимува, пролетната остава само няколко седмици.
Високата студоустойчивост на рапицата се обуславя от натрупаните големи количества захари в корените, кореновата шийка и точките на растежа. Пролетната вегетация се възобновява след повишаване на средноденонощната температура над 1 – 20 C в продължение на 9-10 дни. Две седмици след възобновяване на пролетната вегетация започва формирането на стъблото.
Фаза бутонизация настъпва 10-20 дни след началото на пролетната вегетация. От началото на бутонизацията до цъфтежа преминават 20-25 дни.
При пролетната рапица от сеитбата до цъфтежа преминават 55-65 дни. Цъфтежът продължава 27-32 дни в зависимост от температурните условия. Три до пет цветчета се отварят на ден и 40-55 % от цветовете дават плодове.
Броят на цветовете зависи от сортовите особености и климатичните условия. При контролирани условия е установено, че 68% от цветовете достигат в развитието си до плодове, а останалата част окапват.
По-високата температура по време на вегетативното развитие, отколкото по време на цъфтежа и наливането на семената, води до получаване на по-високи добиви. Когато растенията цъфтят при по-ниска температура, се получават по-високи добиви.
Узряването на зимната рапица следва хода на цъфтежа – т.e. от основата към върха, като семената узряват за 35 – 45 дни след цъфтежа. Пролетните сортове узряват 74 – 100 дни след поникването.