Изисквания към топлина. Семената поникват при температура на почвата 1-20  , но за по – продължително време, докато при 14-150 те поникват за 3-4 дни.
Един месец след поникването растенията образуват розетка от 6-8 листа, под формата на която  презимуват.
Най-добре се закаляват растенията в тази фаза при температура 50C в продължение на 10 дни и при -30C за 5 дни. Добре развитите и закалени растения могат да издържат ниски температури до -150C – без сняг, а при наличие  на снежна покривка и до -30-350C. Незакалените растения загиват при температура  6 – 80 C. С ниска зимоустойчивост са и растенията развили се до фаза 2-3ти лист. При силно преовлажнена почва и редуване на чести затопляния със замръзване, посевите страдат силно от ниски температури. Докато при суха почва растенията загиват при понижаване на температурата под -160C , то при почви, наситени с влага, измръзване се наблюдава още при минус 7-80C.
Пролетната вегетация се възобновява в продължение на 9-10 дни, след като денонощната температура на въздуха се задържи над 1.50C, а тази на почвата – над 2-30C.
Най-благоприятна температура за растежа и развитието на рапицата е 18-200C.
Изискванията  към температурата  на въздуха се повишават до 230 C по време на цъфтежа и узряването.
Изисквания към влага. Рапицата е култура, взискателна към почвената и въздушната влага. Съдържанието на влага е решаващ фактор за нея особено при поникването и през първата фаза на развитие.
За да поникнат, семената трябва да поемат от 70 до 100% вода спрямо масата си.
При недостатъчна влага в повърхностния слой по време на сеитбата семената  остават дълго време в почвата, без да поникнат.
За покълване и първоначално развитие на рапицата в повърхностния слой трябва да има 20 mm продуктивна влага.
Най-големи са изискванията на рапицата през фазите бутонизация -цъфтеж -наливане на семената. За обезпечаване на рапицата с необходимото количество влага е желателно е през вегетацията да паднат 450-500 mm валежи.
По време на цъфтеж рапицата е взискателна и към атмосферната влажност на въздуха. Валежите и ниската температура по време на протичане на цъфтежа намаляват броя на цветовете, броя и размера на  плодовете и семената в тях.
Топлите и сухи ветрове през този период се отразяват отрицателно върху плододаването. В резултат на това периодът на цъфтеж рязко се скъсява и голям брой цветове остават неоплодени, формираните семена са недохранени и спаружени, с което се намалява значително размерът на добива семена. Това е и причината от пролетните сортове да се получават по-ниски добиви.
Изисквания към светлина. Рапицата е растение на дългия ден. Засенчването й води до редуциране на броя цветчета и до намаляване броя и размера на плодовете и семената в тях. Недостигът на светлина във фаза наливане на семената е главна причина за намаляване масата на семената  с 15-20% .
Изисквания към почва. Рапицата може да се отглежда върху най-различни типове почви, от тежки глинести и леки песъкливи до вулканични, но важно условие на което трябва да отговарят те, е да не образуват почвена кора.
Най-благоприятни за развитието на рапицата са плодородните и богати почви, като черноземите и тъмносивите горски  почви с глинесто – песъклив механичен състав.
Неподходящи за отглеждането й са песъкливите, преовлажнените, блатните и кисели почви, а също и почвите с близки подпочвени води. Но при кафявосеменните форми леките или песъкливите почви се считат за най-подходящи.
Рапицата проявява по-голяма толерантност към киселата реакция на почвата, отколкото към алкалната. Тя е толерантна и към засоляване на почвата, затова в Холандия тя често е първата култура, която се засява върху земи за мелиориране.
Новите сортове рапица /безерукови/ може да се засяват и на изоставени земи, в предпланинските райони на по- слаби почви, където слънчогледът и соята дават ниски добиви.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.