Висящата зебрина е прекрасно растение, произхождащо от Мексико и култивирано главно заради приятния си пъстър листак: от горната страна на петурата окраската е сребриста, с широки централни и тесни странични ивици в зелено, а отдолу е преобладаващо пурпурна. Освен другото, от юни до септември растението се покрива с дребни розово-червени цветчета.
Най-сполучливото разположение на зебрината е във висящо кошче или на висока поставка, откъдето багрите и ще се виждат в цялото си великолепие.
Това растение предпочита добре проветрени места, с минимална температура от 15° С. Ако времето е по- топло, намалете поливките на добре прихваналите се екземпляри.
Понася ярката светлина, но може да изгори на преки слънчеви лъчи през лятото. Обилното осветление е от голямо значение, ако искате да съхраните шарките на зебрината.
Растението вирее нормално в суха среда, но, за да се развие най-добре, през лятото се налага да я поливате начесто. Между две напоявания оставяйте почвата да изсъхне. През зимата ограничете поливната вода.
Влажността не е крайно необходима на зебрината, което я прави идеална преди всичко за жилища с централно отопление.
Торете стабилно прихваналите се екземпляри на всеки 2 седмици с препарат за стайни растения, като първо разреждате двойно предписаната доза (излишъкът на тор ще предизвика заличаването на шарките).
Всяка година през пролетта пресаждайте зебрината във високохумусна почва.
През пролетта отрежете главното стъбло до основа и го преместете в свежа почва. Хилавите и изкривени зебрини могат да се подхранят с препарат, който се пръска върху листата и има почти незабавен благотворен ефект.
ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ
• Забавено развитие при недостиг на светлина, на хранителни вещества или вода. Растението трябва да се отреже до равнището на почвата, както и да се подобрят условията му.
• Стъблени резници. Във всеки момент можете да отрежете някое от стъблата и да го потопите във вода, където скоро ще пусне корени.