Място в сеитбообръщението. При избора на място на твърдата пшеница в сеитбообръщението е необходимо да се спазят няколко изисквания към  предшественика: да оставя почвата чиста от плевели и растителни остатъци, да се прибира при влажност на почвата,  при която тя не се уплътнява от прибиращата техника, наличие на лесно усвоими хранителни елементи и особено на подвижен азот, липса на отделени токсични или други продукти на обмяната в ризосферната зона. На тези изисквания отговарят: фасулът, фиево-овесената и грахово-овесената смеска за Асено, памукът, фъстъците и нахутът, поради което тези култури (първа група) са най-добрите предшественици за твърдата пшеница.
Добри предшественици (втора група) са грах за зърно, средно-ранни и късни зеленчуци, соята и слънчогледът. Разораната след първия откос люцерна също се явява добър предшественик. Относително добри резултати се получават след царевица за зърно, житни треви и цвекло.
Неподходящи  предшественици (трета група) са меката пшеница, ечемикът и късните хибриди царевица. Твърдата пшеница може да се отглежда като повторка (две години след себе си), при което продуктивността й не намалява много. Отглеждането на твърдата пшеница като монокултура е нежелателно, защото добива и качеството на зърното намалят и се стига до силно заплевеляване на площите и нападение от болести и неприятели.
Обработка на почвата. Основната цел при обработката на почвата е да се получи рохкав и чист от плевели почвен слой (без буци с диаметър над 5 cm на дълбочина 6-8 cm ), плътно легло за семената и подравнена почвена повърхност.     Подготовката на почвата е в зависимост от предшественика и състоянието на площта след прибирането му, влажността и физико-механичния състав на почвата. След прибирането на предшественик от първа група площта се дискува еднократно или двукратно с тежки дискови брани на дълбочина 10-12 cm. При влажна почва площта се изорава на 16-20 cm, а при суха почва не по-плитко от 12-15 cm. При заплевеляване с едногодишни плевели почвата се дискува допълнително един или два пъти. Преди сеитбата се внасят необходимите минерални торове и се извършва предсеитбено дискуване или култивиране на дълбочина 6-8 cm. На по-леки почви песъчливи алувиялни и смолници, подготовката се извършва с дискови брани, култиватор комбинатор или комбинирана брана на дълбочина 6-8 cm.
Обработката на почвата след предшественик от втора група включва почистване на площта от растителни остатъци и дву или трикратно дискуване на дълбочина 10-12 cm. Непосредствено перди сеитбата се извършва обработка на дълбочина 6-8 cm.
След предшественик от трета група почвата се обработва двукратно с тежки дискови брани на дълбочина 8-10 cm. При висока почвена влажност и голямо количество растителни остатъци се извършва плитка оран на дълбочина 12-15 cm.     При еднократно отглеждане на твърдата пшеница след себе си /повторка/ се извършва оран на дълбочина 20-22 cm и до сеитбата площта се дискува или култивира двукратно на дълбочина 8-10 cm и 6-8 cm.
След предшественик памук при суха почва се извършва еднократно дискуване  по посока на редовете за заравняване на гребените последвано от еднократно или двукратно дискуване. При преовлажнена почва се извършват две култивирания на дълбочина 8-10 cm, като първото е по посока на редовете. При силно заплевелени площти се извършва оран на 12-15 cm, и култивиране на 8-10 cm.
Торене. За формиране на 100 кг зърно твърдата пшеница извлича 3,2-4,9 kg азот, 0,7-2 kg фосфор и 1,5-2,8 кг калий. Фосфора се усвоява до фаза млечна зрелост, а калия до пълна зрялост, но по-големи изисквания на твърдата пшеница към двата елемента има във фаза братене и особенно във фаза изкласяване. Основните фосфорни торове, които се използват в производството са обикновен и гранулиран (двоен, троен) суперфосфат. Ориентировъчна норма за торене с фосфор при излужени смолници и черноземи е 6 kg/da P2O5 , а за канелените горски почви – 8 kg/da.
В зависимост от наличието на хранителните елементи в почвата може да се корегира фосфорната норма като при слабо запасени почви се дава цялото количество; при средно запасени – нормата се намаля с 20-30 %; при добре запасени – нормата се намаля с 40-50 %. Запасеноста с калий при тези типове почви е сравнително добра. Предсеитбено се внасят необходимите количества фосфорни и калиеви торове, защото придвижването и измиването на тези хранителни елементи е незначително.
Прилаганите азотни торове – амониев нитрат (амониева селитра), амониев сулфат и карбамид оказват положително влияние върху растежа, развитието и продуктивността на твърдата пшеница. В началните фенологични фази растенията усвояват 3-5 % от необходимия азот, през фаза братене 30-40 %, а от началото на вретенене до изкласяване 40-45 % и от изкласяване до узряване 18-22 %. Преди сеитбата заедно с фосфорните и калиеви торове се внасят и 1/3 от нормата на азотните торове, а напролет останалите 2/3. Възможно е и внасяне на цялото количество на азотния тор напролет при започване на активна вегетация на растенията. В зависимост от запасеността на почвата и планирания добив твърдата пшеница се тори с N от 8 kg/da до16 kg/da
Сеитба. Твърдата пшеница се засява в периода от 15 октомври до 5 ноември за условията на Южна България. Извършването на по-ранна сеитба е нежелателно поради опасност от заболяване от вироза или от преминаване на растенията във фаза вретенене и измръзване през зимата. При късна сеитба растенията не успяват да образуват добре развита коренова система и навлизат в зимния период в по-ранна от братене фаза, което е предпоставка за тяхното измръзване. При неблагоприятна пролет късно формиралите се братя не образуват класове и зърна.
Сеитбата се извършва с дискови сеялки на дълбочина 3-5 cm и междуредово растояние 12-15 cm, а сеитбената норма зависи от сорта, датата на сеитба, качеството на предсеитбената подготовка на почвата и варира от 400 до 600 кълняеми семена на 1 m2 или 22-30 kg/da семена.
Грижи през вегетацията.
Борба с плевелите. За реализирането на повече и по-качествена продукция от твърдата пшеница е необходимо да се спазват всички организационни и предпазни мероприятия. Освен тях се налага и провеждането на химическа борба с плевелите. В основните райони на отглеждане на твърдата пшеница във зависимост от плевелния състав се използват следните хербициди: срещу зимно-пролетни житни плевели след сеитба преди поникване – Дикуран 80 ВП (300-350 g/da), ИП-50 ФЛО или Арелон (350 g/da); срещу зимно-пролетните широколистни плевели след 3-ти лист до края на братене на твърдата пшеница – Грандстар 75 ДФ (1-1,5 g/da), Логран екстра 62 ВГ (50 g/da), Старане 250 ЕК (80-100 ml/da). За борба с дивия овес и други житни плевели се използват: предсеитбено с инкорпориране Авадекс БВ 480 ЕК (250-300 ml/da) или във фаза братене – Грасп 25 СК (100-120 ml/da), Илоксан 36 ЕК (250 ml/da), Пума супер 100 ЕК (70 ml/da). При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели се прилагат: след сеитба преди поникване – Дикуран форте (200 g/da) и Глин 75 ДФ (1-1,5 g/da ) при монокултурно отглеждане.
Болести. Най-важните болести по твърдата пшеница са: брашнеста мана, фузариоза (кореново и базично гниене, фузариоза по класовете), ръжди (черна и кафява), церкоспорела, главни, вирози и бактериози. Борбата с церкоспорелата се води с Фундазол 50 БП (50-100 g); срещу брашнестата мана и ръждите с Байлетон 25 ВП (50 g), Импакт 125 СК (100 ml), Байфидан 250 ЕС (50 ml), Тилт 250 ЕС (50 ml).
Неприятели. Неприятелите по твърдата пшеница нанасят големи поражения и водят до значително намаление на добива и качеството на зърното. Най-опасни са житния бегач, житната пиавица и житната дървеница. Борбата срещу тях се извежда със същите препарати, които се използват при зимната обикновена пшеница.
При интензивната технология на отглеждане на твърдата пшеница с цел да се подобри азотното хранене и да се добавят някои липсващи микроелементи растенията могат да се третират със следните комплексните листни торове: Девиферти макро-микро с 1000 ml/da във фаза братене, Фиксал, Вукзал, Лактофол с 400-1000 ml/da във фаза братене или вретенене. За повишаване на добива и качеството на зърното могат да се прилагат и следните растежни регулатори: Тритимил – 30 ml/da (фаза братене); Агат 25 К – 4 ml за 100 kg семена или 1 ml/da  във фаза начало на вретенене; Агростемин – 130 g/100 kg семена + 35 g/da вегетационно във фаза вретенене; Имуноцитофид 2 ml/1000 kg семена + 2 ml/10 da третиране във фаза вретенене на твърдата пшеница. При опасност от полягане посева се пръска в края на братене – начало на вретенене с ретарданта Флордимекс Т екстра в доза 75 mlda.
Прибиране. Твърдата пшеница се прибира еднофазно в пълна зрялост на зърното. При закъсняване и превалявания в този период се влошават технологичните и биохимичните показатели. Ожънатото от заплевелени посеви зърно е необходимо да се почисти от растителните остатъци и подсуши до 13 % влажност за да не се понижи стъкловидността му и похаби продукцията.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.