Значение, произход, разпространение, добиви. Ръжта е важна продоволствена култура, особено за районите с по-неблагоприятни климатични условия за отглеждането на пшеница. Ръженият хляб е диетичен, със специфичен вкус и аромат, отличава се с много добри вкусови качества. Съдържа незаменими аминокиселини и витамините А, В и Е.
Един килограм ръжено зърно е с хранителна стойност 1.18 кръмни единици, а прибраната във фаза изкласяване ръжта е много добър зелен фураж за преживните животни. Сто килограма зелена маса съдържат 1.5-2.0 kg смилаем протеин и около 220-250 g каротин.
Ръжта е кръстосаноопрашваща се култура и цъфти с отворени плеви. Напада се от Мораво рогче (Claviceps purpurea), което позволява отглеждането й в това направление за получаване на ценния за фармацефтичната промишленост алкалоид ерготамин, съдържащ се в склероциите на гъбата.
Сламата на ръжта се използва за получаване на целулоза, за постеля на селскостопанските животни, за рогозки и др.
Като груб фураж не се приема с охота от преживните животни.
В сравнение с пшеницата, ръжта се явява по-нова култура. Като културно растениетя се споменава за първи път от Плиний (І-ви век преди новата ера).
Предполага се,че е възникнала като плевелно растение в посевите на пшеницата в полупланинските райони на Северен Кавказ, Мала и Средна Азия.
В сравнение с другите зърнено-житни растения ръжта е най-слабо разпространена (табл. 5). Основни производители в света са Руската Федерация, Полша, Германия, Беларус, Украйна и др. Най-високи добиви се реколтират в Дания, Холандия, Швеция, Обединено Кралство, Германия и др.
У нас ръжта се отглежда главно в полупланинските и планински райони на Софийска и Благоевградска области, както и на леките, песъчливи почви по поречието на р. Марица.
Съществува ясно изразена, неоправдана тенденция към намаляване на площите, средния добив и производството й, тъй като за зърно може ефективно да се отглежда на много по-големи площи във специфичните полупланински и планински части на страната, а за паша и зелено изхранване – в полските райони.
Тя да заеме площите на които пшеницата дава ниски и неустойчиви добиви, а те са на милиони декари заплевелени с житни плевели. У нас няма Институти и достатъчно специалисти които да работят с тази култура, а това е един от факторите за подценяването и.
