Коренова система. Ръжта развива по-мощна коренова система от пшеницата. Пониква с 4 ембрионални коренчета. Адвентивните корени, които формират основната маса на кореновата система се разрастват силно. По-голямата част от нея се разпростира в орния слой на дълбочина 25-30 cm, но единични корени достигат до 1.0-1.3 – 2.0 m.
Най-интензивно нарастване е налице по време на изкласяването.
Характеризира се със спосбност да усвоява трудноусвоими за другите житни растения хранителни вещества от почвата.
Стъбло. То е с типично за житните растения на умерения климат устройство. Обикновено е с 5-6, рядко 7 междувъзлия и е високо 1.5-2.0 m.
Въпреки, че е с добре развита хиподерма е склонно към полягане. Между създадените сортове има и такива, които се отличават с по-ниско и устойчиво на полягане стъбло. Възелът на братене на ръжта се изнася непосредствено под повърхността на почвата на дълбочина 1-2 cm.
Листа. Те са със слабо развити ушички и езиче. Покрити са с восъчен налеп и са със синкавозелен цвят.
Клас. По форма класовете биват призматични, плоски, пирамидални и вретеновидни, а по плътност са редки, средноплътни и плътни. По дължина класът варира от 10 до 18 cm. Новосъздадените сортове се отличават с по-голяма плътност на класа. Глумите са тесни, със скъсен кил и са по-къси. Цветните плеви не покриват напълно зърното, затова то лесно се рони.
Зърно. То е удължено, заострено в двата края, сплеснато отстрани, с коремна бразда и власинки на върха. В средната част на класа зърната са най-едри и най-тежки. По цвят зърната биват зелени, кафяви, жълти. Цветът на зърното зависи от багрилното вещество, което е съсредоточено в алейроновия слой. Зеленият цвят на зърното се обуславя от хлорофила, а жълтият и кафявият – от ксантофила. Зърната със зелен цвят имат по-тънка обвивка и по-висок рандеман на брашното в сравнение с жълто и кафяво обагрените.
Обвивката на зърното съставлява 3-4% от общата му маса. Масата на 1000 зърна варира в границите на 18-39 g. Съдържат над 70% БЕВ, 11-12% белтъчини, 2% пепели и около 1,8% целулоза.