Твърдата пшеница преминава през същите фази на развитие, както и другите зърнено житни култури. Използваните у нас форми са от зимно-пролетен тип, отглеждат се като зимни с есенно засяване и дължина на вегетационния период 230-245 дни. Твърдата пшеница е с по-ниска студоустойчивост  от тази на меката  и е равна с тази на ечемика. Яровизациония стадий на твърдата пшеница е по-къс от този на меката, което налага и по-късната й сеитба.
Тези особености налагат сеитбата  да се извърши с 5 до 10 дни по-късно от меката пшеница. Ранното засяване води до прорастване и избързване във фазовото развитие, което е нежелателно преди навлизането в зимния период поради опасност от измръзвания. Набъбването и поникването на твърдата пшеница е по-бавно от това на меката, защото в зърното й има повече белтъчини и е необходимо по-голямо количество вода за протичането на биохимичните процеси.
Твърдата пшеница е самоопрашваща се култура, но по време на цъфтежа при повишена атмосферна влажност и висока температура, има известен процент на открит цъфтеж, което позволява чуждо опрашване. Поради тази причина е необходимо при семепроизводните посеви да има пространствена изолация от наколко метра между отделните сортове. Съществена роля за получаването на качествено и с висока стъкловидност зърно е сухото и топло време през периода на наливането и узряване му.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.