Твърдата пшеница се представя с голямо разнообразие на форми по дължина на  вегетационния период, по устойчивост на горещини, по изисквания към топлина.  Тя обаче няма такива зимоустойчиви, както и сухоустойчиви форми, каквито има меката пшеница. Твърдата пшеница е растение, при което се срещат както пролетни, така и типично зимни форми. Отглежданите у нас сортове са зимно-пролетни, които се засяват наесен и се отглеждат като зимни. За условията на България се препоръчва по-късен срок на сеитба, защото при ранно засяване твърдата пшеница може да прорасне и да премине фаза братене преди настъпване на зимата, което е нежелателно и поради това се препоръчва с 5 до 10 дни по-късен срок на сеитба от меката пшеница. Районите на отглеждане на твърдата пшеница се определят от тази й биологична особеност.
Изисквания към топлина. Минималната температура за поникване на твърдата пшеница е 2 – 4 C0, а оптималната 12 – 15 C0. При формиране на вегетативните органи и през фаза братене изисква по-ниски температури около 10 – 12 C0. През по-късните фази оптималната температура за растежа е около 20 C0. Особено неблагоприятно върху върху синтеза на асимилатите се отразяват високите температури над 35 C0 по време на цъфтежа и наливането на зърното. Твърдата пшеница e по-сухoyстойчива при такива условия в сравнение с меката, поради разположението на корените й под по-остър ъгъл, което предполага по-добро водоснабдяване.
Изисквания към светлина. Твърдата пшеница е растение на дългия ден с изключение на мексиканските сортове които са неутрални към дължината на деня и могат да се отглеждат и в условия на по-къс ден.
Изисквания към влага. Зърното на твърдата пшеница се отличава с по-високо съдържание на белтъчини от меката пшеница, което определя и необходимостта от поемане на повече вода за набъбване и поникване. Тя изисква големи количества вода особенно през фазите вретенене и изкласяване. По верме на цъфтежа ниската въздушна влажност оказва вредно влияние върху процеса на опрашване и оплождане на цветовете. От друга страна пшеницата не понася прекомерна влажност, защото се напада в по-голяма степен от болести и поляга. Поради тези причини топлите и влажни райони не са подходящи за отглеждане на твърда пшеница.
Изисквания към почва. Твърдата пшеница е взискателна към почвата и изисква богати и структурни почви с мощен хумусен хоризонт. Най-подходящи са черноземите и наносните почви. Неподходящи са леките песъчливи, оподзолени и торфени почви. Най-добре се развива при pH 6-7,5.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.