Място в сеитбообръщението. Баклата не е взискателна към предшествениците. Най-добре се развива след зърнени житни и торени окопни култури. Тя не понася засяване след себе си. На едно и също поле трябва да идва след 4-5 години.Оставя почвата чиста от плевели.
Обработка на почвата. Основната обработка на почвата трябва да се извърши през лятото /не по-късно от август/ на дълбочина 20-25 cm. До края на есента изораните рано площи се преорават, култивират или дискуват. Предсеитбената обработка се свежда само до еднократно култивиране с брануване или само брануване, понеже сеитбата се извършва при първа възможност напролет.
При зимуващите сортове, след прибиране на предшественика се извършва оран на дълбочина 20 cm, след това се извършват допълнителни обработки както при зимните житни култури.
Торене. За развитието си баклата изисква по-големи количества хранителни вещества в сравнение с другите зърнени бобови култури.
За 100kg зърно и съответната надземна маса баклата извлича 6kg азот, 3kg фосфор и 5-6kg калий.
Баклата реагира силно на торене с оборски тор и  зелено торене.
За получаване на високи добиви е необходимо баклата да се тори с 2-3t/da оборски тор, 6-10kg/da Р2О5 и 8-10kg/da К2О, внесени преди дълбоката оран.
Азотните торове /по 4-5kg/da азот/ се внасят през пролетта с предсеитбеното култивиране. За неутрализиране на почвената реакция на кисели почви е необходимо да се варува с по 600 – 800 kg/da сатурачна вар.
Сеитба. Като посевен материал трябва да се използват семената от най-долните и най-добре развити бобове. Те са с най-едрите, жизнени и  здрави семена. Кълняемостта и кълняемата енергия на семената трябва да отговаря на БДС най-малко за втора класа – чистота 97% и кълняемост 90%.
Срещу болести при покълване и поникване на баклата семената се третират с Фундазол 500 ВП – 200g – за 100kg до 4 l вода, а срещу питиум, фузариоза и ризоктония  с  Витавакс 200 ВП –200g / 100kg семе,  Роялфло 42 С – 200 ml плюс 15 ml оцветител за 100 kg семена и Дитан М-45- 200g / 100kg семе.
Заразяването с грудкови бактерии е наложително. По действие върху продуктивността на посевато се изравнява или превишава ефекта от азотното торене.
При пролетните сортове сеитбата на баклата се извършва  при първа възможност напролет след стопяване на снега, а при зимуващите й сортове след зимната пшеница. С есенната сеитба не трябва да се избързва, тъй като  е най-добре  баклата да навлезе в зимата току – що поникнала. Като втора култура в смес с царевица или друга култура за зелена маса баклата се засява веднага след прибиране на предшественика. При баклата сеитбата се извършва на разстояние между редовете  45-60cm. Това разстояние може да се намали на 30-40cm, даже на 15cm. За зелено торене посевите се засяват при междуредие 12-15cm. Оптималната гъстотата на посева се формира при 30  – 35  к.с./m2. Количеството семена необходими за засяването на един декар е различно и зависи от едрината на семената. Зa дребносеменните сортове бакла то е – 8-12 kg/da, за средносеменните – 14-20 kg/da, а за едросеменните – 25-30kg/da. Дълбочината на сеитба варира в зависимост от почвения тип и едрината на семената от 5-6cm при дребносеменните сортове до 7-10cm при едросеменните.
След сеитба е необходимо почвата да се валира.
Грижи през вегетацията. При ранно засяване баклата пониква сравнително бавно. В резултат на валежите, които падат в този период се образува почвена кора, която пречи на поникването на семената. Затова преди и след поникване се провежда брануване с ротационна брана. След образуване на 2-3 листа, когато баклата е висока 5-6cm се бранува само в топлите часове на деня при намален тургур на растенията.
По химичен път борбата с едногодишните житните  и някои широколистни плевелите може да се извежда с  Пропонит 720 ЕК- 200-250 ml/da – внасeн 2-3 дни преди поникване на културата.
Срещу едногодишните широколистни плевели с успех се използват хербицидите; Базагран 600 ЛС 150 ml/da, Базагран Форте  150-200 ml/da –  внесени 2-4 същински  лист на културата и  2-4 лист на плевелите и Дикопур М – 150 ml/da – 3-5 лист на културата, Пивот 100 СЛ –80 ml/da – след сеитба преди поникване и Пивот 100 СЛ-40 ml/da,  внасени  във фаза 1ри- 3ти  лист на културата и  плевелите.
През вегетацията на баклата срещу едногодиште  житни могат да се внасят хербицидите:  Арамо 50 –100 ml/da, Фокус Ултра –100 – ml/da,  Фуроре Супер 7.5 ЕВ -120 ml/da.
През вегетацията във фаза 3-5 лист на многогодишните житни плевелите и 10-20 cm  височина на балура успешно се прилагат хербицидите;  Арамо 50 –200 ml/da,  Фокус Ултра –200 – ml/da, Фуроре Супер 7.5 ЕВ – 200 ml/da.
Напояването при баклата е почти задължително. Правят се 1-2 поливки с 50-60 m3 вода на декар.
Баклата най-често се напада от ръжда, а от неприятелите от листните въшки. Понякога тя се напада и от зърнояди. Борбата срещу тях се води, както при останалите зърнени бобови култури.
Прибиране. Едросеменната и средносеменната баклата се прибират по разделен начин /двуфазно/. Когато 60-70% от бобовете са узрели и цветът им стане кафяв или черен. В този момент  семената в тях са във восъчна зрелост. Прибирането се извършва със специални жътварки, сутрин или привечер когато бобовете са меки и не се разпукват. Растенията се окосяват ниско и се оставят да съхнат няколко дни. Тогава част от органичните вещества, съдържащи се във вегетативните органи и в стените на бобовете се придвижват към семената. Най-горните бобове и семената в тях изсъхват постепенно и не се спаружват. Изсъхналите откоси се подбират с  комбайн и се овършават при намалени обороти на барабана, за да не се чупят семената.
Дребносеменната бакла, има по-кратък период на цъфтеж и узряване на бобовете.Тя се прибира еднофазно, когато посевите са в пълна, а семената й  в твърда зрелост.
За зелен фураж баклата се коси в пълен цъфтеж и  при образуване на най-долните бобове.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.