Изисквания към топлина и светлина. Баклата е растение на умерения климат. Семената й започват да никнат при температури 3-40С. Младите растения не се повреждат от слани и студ до -80С. Има зимуващи форми, които издържат без снежна покривка до -12 -150С. Най-благоприятна температура за развитието й през вегетацията е 18-220С. При по-високи температури се наблюдава окапване на много цветове и завръзи, особено когато са придружени с ниска атмосферна влажност. Баклата е растение на дългия ден. Понася частично засенчване и може да се отглежда в смес с високостъблени растения като царевица и слънчоглед.
Изисквания към влага. Баклата е влаголюбива култура, особено в началния период от развитието й /от поникване до цъфтеж/. При поникване семената поемат 120% вода от теглото си. Критичен период по отношение на водата е този във фазите бутонизациия, цъфтеж и образуване на бобове.
Засушаването в този период оказва отрицателно влияние върху развитието и добива, тъй като предизвиква окапване на значителна част от бутоните и цветовете. Именно голямата влаголюбивост на баклата е причина за слабото й разпространение у нас. Затова особено внимание заслужават зимните сортове, тъй като те се развиват преди да настъпят големите засушавания.
Изисквания към почва. В сравнение с останалите зърнени бобови култури баклата е силно взискателна към почвата. Тя изисква богати с хранителни вещества, водозадържащи почви. На тези изисквания най-добре отговарят тежките черноземни и глинести почви с повече хумус и вар. Във влажни райони, обаче тя се развива добре и на по-леки и песъкливи почви. Не понася кисели и засолени почви, които пречат на развитието на грудковите бактерии.